3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 758 С., 04.10.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева ч.т.дело № 622/2011 година Производство чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Н. К. срещу определение № 1280 от 19.04.2011 г. по ч.т.д.№ 597/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено определение от 17.01.2011 г. по т.д.№ 10735/2010 г. на Варненския районен съд, ХХІV-ти състав и делото е върнато на същия съд с указания да прекрати производството по него и да го изпрати по компетентност на Софийски районен съд. В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Достъпът до касация на атакуваното определение е обоснован с твърдението, че процесуалноправният въпрос за приложението на нормата на чл.113 ГПК в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определения от състави на Търговската му колегия. Ответните по частната касационна жалба страни [фирма] и К. Я. Д. в срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подали отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателката, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да отмени първоинстанционното определение и уважи отводът на ответника [фирма] за липса на местна подсъдност, въззивният съд приел, че предпочитаният ответник е застрахователя, а не прекият причинител на вредите и поради това изборната подсъдност, определена по правилата на чл.115 е неприложима, като същевременно отрекъл приложимостта и на установената в полза на потребителите местна подсъдност, като развил съображения, че не е налице идентитет в съдържанието на термина „потребител”, вложен в материалния и процесуалния закон, като според чл.113 ГПК той следва да бъде схващан в тесния му смисъл – приложим към искове за установяване на права и преустановяване на нарушения на права по Закона за защита на потребителите права, но не и в смисъла на § 1, т.1 от ДР на КЗ. Настоящият състав намира, че поставеният от частния жалбоподател въпрос има обуславящ характер за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е от значение за разрешаването на спора относно местната подсъдност на делото. Налице е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп на въззивния акт до касация поради разрешаването на поставения въпрос в отклонение от задължителната практика на ВКС. По въпроса за приложението на нормата на чл.113 ГПК в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя е формирана задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика на ВКС, израз на която са определение № 474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. и Определение № 268 от 9.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. В посочените определения е прието, че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК (чл.105 ГПК) се дерогира. Приложимостта на чл.113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове е обоснована с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, придаваща на застрахованото лице качеството на "потребител на застрахователни услуги". Обжалваното въззивно определение е постановено в отклонение от посочената практика. Застъпеното в Определение № 649 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 377/2010 г., І т.о. становище по поставения въпрос е изолирано и не съставлява задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК задължителна практика, както неправилно е прието от въззивния съд. Това налага постановения от него съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на Варненския районен съд, който е компетентният съобразно правилото на чл.113 ГПК съд да разгледа конкретния спор. Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА определение № 1280 от 19.04.2011 г. по ч.т.д.№ 597/2011 г. на Варненския окръжен съд. ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Варненския районен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: