Р Е Ш Е Н И Е
№. 65
гр.София , 01 юни 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 220/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест от прокурор във военно-апелативна прокуратура и по жалба от подсъдимата Е. К. И. срещу решение № 29 от 03.12.2015г. по внохд № 15/2015г. на Военно-апелативен съд.
С присъда № 100 от 07.04.2015г., постановена по нохд № 100/2014г. на Софийски военен подсъдимия В. К. Г. е признат за невинен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимата Е. К. И. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е осъдена на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години. Подсъдимата Е. И. е призната за невиновна и оправдана това извършената документна измама да е в особено големи размери и представляваща особено тежък случай – по обвинението по чл. 212, ал. 5 от НК и за разликата от 5 890лв. до 26 538,52лв. - настъпили вредни последици за МО и за това, че длъжностното качество на подсъдимата да разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимата Е. К. И. е осъдена да заплати на гражданския ищец Министерство на отбраната сумата от 5 890лв. причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 21.01.2004г. до окончателното изплащане на сумата, като предявения граждански иск в останалата част за сумата до 26 538,52лв.и предявен солидарно и срещу другия подсъдим В. Г. е отхвърлен.
В тежест на подс. Е. И. са възложени направени по делото разноски и държавна такса върху уважения граждански иск.
По протест срещу оправдателните части на присъдата и по жалба от подсъдимата срещу постановената присъда е образувано внохд № 15/2015г. по описа на Военно-апелативен съд и с Решение № 29 от 03.12.2015г. присъда № 100/07.04.2015г. по нохд № 100/2014г. на Софийския военен съд е изменена в наказателно-осъдителната й част, като е увеличен размера на полученото без правно основание чуждо движимо имущество от 5 890лв. на 25 856,70лв.; в гражданско-осъдителната й част, като подс. Е. К. И. е осъдена да заплати на Министерство на отбраната разликата в размера на полученото без правно основание чуждо движимо имущество от 5 890лв. до 25 856,70лв. -причинени имуществени вреди; в гражданско-осъдителната й част като подс. Е. И. е осъдена да заплати държавна такса върху уважената част на гражданския иск за разликата от 235,60лв. до 1034,27лв.; в гражданско-осъдителната част – като е отхвърлен предявения граждански иск за разликата от 25 856,70лв. до 26 538,52лв. В останалата й част присъдата е била потвърдена. В тежест на подс. Е. И. са възложени направените по делото във въззивното му производство разноски.
В касационния протест срещу въззивното решение се посочва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Заявява се твърдение, че обвиненията, така, както са предявено на двамата подсъдими, са доказани по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Развиват се съображения в подкрепа на обвинителната теза касателно подс. Г.. Прави се искане за отмяна на въззивното решение в частите, с които подс. Г. е оправдан изцяло по обвинението, а подс. И. е оправдана по първоначалната по-тежка квалификация по чл. 212, ал. 5 от НПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на военно-апелативния съд. По отношение на подс. И. алтернативно се излагат и доводи за явна несправедливост на наложеното й наказание за престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и се прави искане за отмяна на решението с връщане на делото за ново разглеждане и налагане на наказание, съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
В касационната жалба срещу посоченото въззивно решение, подадена от подсъдимата И. чрез защитника й, постановения съдебен акт се оспорва изцяло, с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила е подкрепено с доводи за нарушено право на защита на подсъдимата поради негодност на обвинителния акт – липса на описание в обстоятелствената му част на съществени елементи от съдържанието на инкриминираните документи и в частност, идентификацията на имуществото. Възразява се и срещу отказа да бъдат приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на свид. Р. Д., дадени на досъдебното производство. Заявява се липса на отговор от въззивната инстанция на доводи, направени от защитата. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се аргументира с подробно развити съображения за това, че подсъдимата не е издала документи, с оглед на индивидуализиращите белези на артикула, които да позволят на третото лице да получи точно инкриминирания комплект от три броя агрегати. Оспорват се изводите на решаващия съд досежно субективната страна на деянието и се излагат доводи за грешка в предмета на деянието или за ексцес на вината. Въз основа на тези съображения се претендира отмяна на въззивното решение в частта, с която е потвърдена присъдата на военния съд и подсъдимата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. 1 от НК и й е наложено наказание. Иска се също така и отмяна на решението в частта, с която е уважен гражданския иск от МО за сумата от 25 856,70лв. В подкрепа на това искане се развиват подробно доводи за погасяване поради изтекла давност. В условията на алтернативност, ако се приеме, че искът не е погасен по давност, се твърди неговата недоказаност по размер.
В писмено възражение срещу касационната жалба по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, изготвено от процесуалния представител на гражданския ищец Министерство на отбраната, се оспорват доводите за изтекла погасителна давност и тези, свързани със стойността на предмета на престъпление.
В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа подадения протест и моли да бъде оставена без уважение жалбата от подсъдимата. Развива подробни съображения за това, че с осъждането на подс. И. не са допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което счита, че присъдата в тази част следва да бъде потвърдена. Моли за уважаване на подадения протест, като излага доводи за това, че подс. Г. е осъществил състава на престъпление по чл. 282, ал. 3 от НК. Посочва, че въззивният съд не е обсъдил въпроса дали с действията си подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 219 от НК. Поддържа искането за отмяна на присъдата досежно оправдаването на подс. Г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Защитникът на подс. И. – адв. Б., поддържа касационната жалба съобразно изложените доводи, както и направените искания.
Другият защитник на подс. И. – адв. С., също поддържа касационната жалба. Оспорва доводите, изложени във възражението от гражданския ищец – Министерство на отбраната. Излага съображения за несъставомерност на деянието на подсъдимата.
Защитникът на подс. Г. – адв. С., моли да бъде оставен в сила съдебния акт досежно този подсъдим. В писмени бележки развива доводи за правилност на изводите на инстанционните съдилища по отношение на обективна несъставомерност на извършеното от В. Г..
Подсъдимата Е. И. моли да бъде оправдана.
Подсъдимият В. Г. моли да бъде оставена в сила оправдателната присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира следното:
Касационната жалба, подадена от на подс. Е. И. е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не изцяло на заявените доводи и основания.
Доводите в жалбата и пред настоящата инстанция за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са свързани с годността на обвинителния акт, с доказателствена непълнота поради непрочитане на показанията на свид. Р. Д. от досъдебното производство, с превратен анализ на доказателствата и с липса на отговор от въззивния съд на направени от защитата възражения срещу фактически и правни изводи на първата инстанция, обосновали осъждането на подс. И.. Настоящата инстанция намира за основателни само оплакванията, свързани с оценката на доказателствата и с липса на мотиви на въззивното решение. По отношение на съдържанието на обвинителния акт, не могат да бъдат възприети доводи за негова негодност да определи фактическата рамка на обвинението. В обстоятелствената част на този процесуален документ са описани инкриминираните на подсъдимата документи, както и е посочено съдържанието им, включително и наименование на стоката и количеството, а това, че в диспозитива са посочени само твърдяните от обвинението неверни обстоятелства /цена на стоката и основание за продажбата/, не сочи на невъзможност за упражняване или на накърненост на правото на подс. И. да разбере обвинението и да организира защитата си. По отношение на показанията на св. Р. Д., дадени на досъдебното производство – тези свидетелски показания действително са за обстоятелства, включени в предмета на доказване, но тяхното приобщаване чрез прочитането им от инстанциите по същество е било процесуално недопустимо. Свид. Р. Д. е бил разпитан на досъдебното производство от разследващ орган на 18.09.2006г. и е починал на 31.10.2006г., като в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не е имало съгласие на всички страни за прочитане на тези показания на основание чл. 281, ал. 5 от НПК и не са били налице основания за приобщаването им по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Освен това, решаващите съдилища са положили дължимите усилия за попълване на делото с доказателствения материал, необходим за изясняване на всички правно релевантни факти.
По-нататък, обаче, въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционната присъда в частта, в която подс. И. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, изменяйки я по отношение на стойността на предмета на деянието, не е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на навлязлата в сила присъда, както и да посочи основанията, поради които не е възприел доводите на обжалвалата присъдата подсъдима. Оспорването на присъдата, включително и по отношение на обосноваността на фактическите изводи, е изисквало апелативният съд да извърши анализ на доказателствените източници, да прецени дали те са възприети според действителното им съдържание и дали фактически изводи не почиват недопустимо на предположения. Това не е сторено в дължимия обем. Мотивите на въззивното решение не съдържат обосноваване на доказателствената основа на фактическия извод, че подс. И. при документалното оформяне на продажбата, е продала на Р. Д. комплект от три броя дизелови агрегати, каквито факти са били приети и от двете инстанции. Този извод е и произволен, понеже отразеното в инкриминираните документи – данъчна фактура и стокова разписка, безспорно съставени от подс. Е. И., е продажба на един брой ел. агрегат. Инстанционните съдилища са концентрирали вниманието си върху обстоятелството, дали Заповед № ОС–529/11.12.2003г. е била известна на подсъдимата, което без съмнение е съществено, но са пропуснали да подложат на анализ доказателствените източници по отношение на посочения факт – продажба на каква стока по вид и на какво количество, е извършила подсъдимата в качеството си на изпълнител-продавач.
Защитниците на подс. И. пред въззивната инстанция са направили множество възражения срещу изводите на първостепенния съд за обективна и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимата. Това е задължавало военно-апалативния съд да даде аргументиран отговор на тези възражения, което задължение не е изпълнено. Въззивният съдебен състав се е задоволил да сподели изводите на първата инстанция /стр. 14 от решението/ и съвсем декларативно да посочи, че възраженията на защитата за липса на осъществен състав на престъпление са неоснователни. Проверката на правилността на присъдата и изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК да посочи основанията, поради които не приема доводите в жалбата, е задължавала въззивния съд да изложи аргументацията си защо приема, че подсъдимата е реализирала състава на престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Осъществяването на състава на посоченото престъпление е аргументирано от обективна страна само с обстоятелствата, че подс. И. е съставител на данъчната фактура и стоковата разписка, които са с невярно съдържание, че заповедта на зам. министъра на отбраната за продажба на излишни движими вещи, собственост на МО, е била доведена до нейно знание, че тя е била длъжна да провери дали продаваната вещ фигурира в тази заповед. А тези обстоятелства не са достатъчни за извеждане на обективната страна на деянието. По отношение на изискуемия се за съставомерността на деянието пряк умисъл, липсват каквито и да било съображения. Този дефицит в мотивите на въззивното решение препятства както подсъдимата да разбере причините и основанията за ангажиране на наказателната й отговорност, така и настоящата инстанция – да провери правилното приложение на материалния закон.
Въззивият съд е дължал обосноваване на фактически състав на престъплението, като и отговор на възраженията на защитата на подсъдимата срещу правните изводи на първата инстанция, понеже, за да е реализиран престъпния състав по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, е необходимо да бъде установено, че чрез съставяне /и използване/ на документи с невярно съдържание, неистински или преправени документи, е била дадена възможност на друго лице да получи без правно основание чуждо имущество. Следователно, съществен е въпросът, дали съставените от подс. И. документи – данъчна фактура и складова разписка, обективно са дали възможност на третото лице Р. Д. да получи именно инкриминираното имущество - комплект от три броя агрегати. На този въпрос няма отговор във въззивното решение, въпреки изложените множество аргументи от защитата. Несъмнено е установено, че данъчната фактура и складовата разписка са съставени от подс. И., както и че тя е имала задължение да провери дали продаваната от нея вещ фигурира в заповедта на зам. министъра. Липсват, обаче, съображения за това, дали въз основа на двата документа, удостоверяващи извършената продажба, при индивидуализацията в тях на продаваната стока, длъжностното лице, в чиято фактическа власт са били движимите вещи, е следвало да предаде именно инкриминирания комплект от три броя ел. агрегати. Преценката за това, дали обективно е била дадена възможност на свид. Д. да получи без правно основание точно инкриминирания комплект от три броя агрегати въз основа на съставените от подсъдимата документи, е наложителна, поради възприетата фактология, свързана с документалното оформяне на предаването на описания от обвинението комплект агрегати и предвид конкретното съдържание на съставените от подс. И. документи. Предаването на тези вещи е извършено от поделение 48 180 на ИА „УЧДС“ – МО, като в наряд № 310-С от 03.10.2003г. /т. І, л. 119-128 от ДП/ в позиция 625, е отразено предаване на агенцията на агрегат 3х270-Д 18х18 по опис 13 и Акт № 138, комплект; а в складова разписка № 0024932 от 24.11.2003г. /т. І, л. 43 от ДП/ било отразено агрегат 3х270ВД, 1 бр., категория 3 или 5. В съставените от подс. И. фактура № // и стокова разписка №// от 21.01.2004г. наименованието на стоката е ел. агрегат 3х270ВД, 1 бр., 05 категория. При това описание на съхраняваните в склада в [населено място] вещи и тези, чиято продажба е оформена документално от подсъдимата, е било необходимо решаващият съд да обсъди възраженията на защитниците за това, дали въз основа на описаните фактура и складова разписка, е следвало да бъдат предадени на Р. Д. именно описаните от обвинението три броя агрегати.
Още по-съществена е липсата на мотиви в атакувания съдебен акт по отношение на субективната страна на деянието. Съставът на престъплението по чл. 212, ал. 2 от НК може да бъде реализиран само при пряк умисъл и по отношение на тази форма на вината липсват каквито и да е съображения – дали подсъдимата е съзнавала, че със съставянето на посочените документи ще даде възможност на третото лица да получи именно инкриминирания комплект от три броя агрегати, още повече, че не било установено да е знаела какво имущество е зачислено в складовата база; дали е съзнавала, че съставените от нея документи са с невярно съдържание; дали е целяла настъпването на резултата.
Изложените съображения за това, че въззивното решение не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 339, ал. 2 от НПК и при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката на доказателствата и с липса на мотиви по отношение на приложения материален закон, сочат, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обосноваващо отмяна на присъдата по отношение на подс. Е. И. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Наличието на посоченото основание за отмяна сочи на невъзможност настоящата инстанция да се произнесе по доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и досежно основателността на гражданския иск.
При новото разглеждане на делото следва да се направи анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване и да се извърши преценка за обективната и субективна съставомерност на извършеното от подс. И..
Доводите в протеста, с които се оспорва правилното приложение на материалния закон с оправдаването на подс. И. по по-тежката квалификация по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2 от НК, също не могат да бъдат разгледани поради изложените съображения за наличие на основание за отмяна на съдебния акт спрямо подсъдимата поради допуснати нарушения на процесуалните правила.
Касационният протест срещу въззивното решение е ОСНОВАТЕЛЕН в частта му, касаеща оправдаването на подс. В. К. Г., макар и не изцяло на посочените в него съображения.
Инстанционните съдилища принципно правилно са приели, че подс. Г. има качество на длъжностно лице, на което са поверени стоково-материални ценности, но той в това си качество, не е бездействал или нарушил задълженията си по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 7 на МФ, понеже адресат на тази норма не е подсъдимият в качеството му на завеждащ склад, както и че не е бездействал по отношение на изпълнение на служебните си задължения по т. 1 от длъжностната си характеристика, като не е сигнализирал ръководството, че предава вещ, която струва повече от отразеното в документите, защото това не е негово задължение.
При все това, съображенията в протеста, че решаващият съд не е извършил внимателна преценка дали подс. Г. е изпълнил или не служебните си задължения на длъжностно лице „главен специалист-завеждащ склад“, установени в длъжностната му характеристика, имат основание. Това е така, понеже въззивният съд, потвърждавайки първоинстанционната присъда, е възприел извод, че подс. Г. е извършил проверка на документите, удостоверяващи лицето Д. като купувач и му е предал закупения комплект, като по този начин е изпълнил задълженията си по длъжностната характеристика. А този извод не почива на внимателна преценка дали действително обективираното от подс. Г. поведение съставлява изпълнение на задълженията по длъжностна характеристика, или е налице бездействие или нарушение на тези задължения, които да се намират в причинна връзка с посочения от обвинението резултат. Съобразно т. 1 от длъжностната си характеристика на заеманата от подс. Г. длъжност /нааименование/ в ИА “ДС“ на МО, подсъдимият е бил длъжен „да приема, съхранява и участва в цялостната дейност по отчета, пред продажбената подготовка и търговската реализация на материалните средства намиращи се в складовете на СЦС в съответствие с изискванията на нормативните документи”. В обхвата на тези задължения, както е възприел и контролираният съд, се е включвало това, да провери дали отразената в съставените документи за продажба вещ се съхранява в склада и да я предаде на купувача. Именно вмененото му в цитираната т. 1 от длъжностната характеристика е изисквало подс. Г. да извърши проверка на съответствието на продадената стока съобразно оформените документи и на съхраняваната в склада, като той е бил отговорен да предаде точно стоката, която е била описана в документите за продажба. Изпълнението или не на посоченото задължение е останало извън вниманието на решаващите съдилища. Такава преценка е следвало да бъде извършена, защото подс. Г., като завеждащ склада, е дължал проверка на съответствието между предадените му за съхранение вещи и тези, които са описани в документите, удостоверяващи продажбата. Видно от обсъдените вече писмени документи, обосновали фактическите изводи на съдилищата по същество по отношение на извършеното приемане на имущество от страна на подсъдимия, на него са били поверени да ги съхранява, комплект от три броя агрегати. При предаването на тези вещи от поделение /номер/ на ИА „УЧДС“ – МО, в наряд № /номер/ от 03.10.2003г., позиция /номер/, е отразено предаване на агрегат 3х270-Д 18х18 по опис 13 и Акт № 138, комплект, като в опис № 13 /т. 2, л. 28 от ДП/ е изброено изчерпателно съдържанието на „агрегат 3х270-Д 18х18 1 бр. комплект“, с изрично посочване, че комплектът се състои от три броя агрегати в три каси. В съставената складова разписка от 24.11.2003г. в позиция 11 е посочена агрегат 3х270ВД 3 или 5 категория 1 бр., като тази складова разписка изрично се позовава на цитирания по-горе наряд. Разликата в означаването на процесните агрегати е следвало да предизвика вниманието на решаващите съдилища, за да обосноват преценката, че този комплект от три броя агрегати е бил поверен на подс. Г. в качеството му на длъжностно лице. Така или иначе, по фактите е прието, че на подсъдимия са били предадени да ги съхранява три броя агрегати в комплект. Липсва обаче оценка на обстоятелството, че въз основа на данъчна фактура и стокова разписка за продажба на 1 бр. ел. агрегат 3х270ВД, съставени от подс. И., Г. е предал на лицето, посочено в оформените документи като продавач, три броя агрегати – комплект, като не е налице и съответствие по отношение на абревиатурата на артикула, посочена в наряда.
Изложените съображения сочат, че в атакувания съдебен акт не е направена дължимата преценка за това, дали с действията си подс. Г. е изпълнил или не служебните си задължения, визирани в т. 1 от длъжностната му характеристика. Налице е нарушение на материалния закон, обосноваващо основание за отмяна на съдебния акт в частта, с която е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда по отношение на подс. Г., и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. При новото разглеждане, в рамките на очертаната в обвинителния акт фактология, следва да бъде извършена преценка за обективната и субективна съставомерност на поведението на този подсъдим било по общия състав на престъпление по служба, било по специален състав на престъпление против стопанството.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
Отменява решение № 29 от 03.12.2015г. по внохд № 15/2015г. на Военно-апелативен съд.
Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН |