О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 71 С. 21.01.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 17 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. Д. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно определение № 1356 от 17.06.2013г. по в.гр.д. № 2289 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 14.05.2013г.по гр.д.№ 193/12г.на Окръжен съд Монтана за оставяне без уважение на молбата му с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта, в която са присъдени разноски чрез намаляването им. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено. Твърдението му е, че въобще не дължи разноски в размер на 9 9071лв./от които 5 275.91лв.-държавна такса и 4 632лв.- за адвокатско възнаграждение/, защото не е дал повод за предявяване на иска. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, които счита, че могат да бъдат намалени до минималния размер, посочения в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения. Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното : Настоящият жалбоподетел е бил ответник в производството по гр.д.№ 193/12г., предмет на което е бил иск с правно основание чл.439 от ГПК, предявен от С. П. против С. С.. Същото е приключило с решение от 8.04.2013г., което е влязло в сила. С него е уважен иска, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изп.д.№ 20128510402323 на ЧСИ П. при СРС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от 7.02.2000г. по гр.д.№ 93/2000г. на РС Монтана и последният е осъден да заплати на ищеца направените разноски от 9 9071лв./5 275.91лв.-държавна такса и 4 632лв.-възнаграждение за адвокат/.Не се спори, че тези разноски са присъ-дени без ищеца да представи списък за размера им съгласно чл.80 от ГПК. Ответникът С. С. е поискал на основание чл.248 от ГПК изменение на решението в частта му за разноските. С определение от 14.05.2013г.по гр.д.№ 193/12г.- Окръжен съд Монтана е оставил искането му без уважение. Този акт е потвърден с процесното въззивно определение. Апелативният съд се е аргументирал, че при предявен иск за недължимост на вземане за главница и лихва в общ размер на 131 897.69лв., следващото се адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 възлиза на 3 087лв. Преценил е, че пред вид цитираната норма, с оглед правната и фактическа сложност на делото - възнаграждението от 4 632лв. не е прекомерно. Посочил е и че съгласно чл.78 ал.2 от ГПК разноски не се дължат от ответника само при кумулативното наличие на две предпоставки – той с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, а в случая искът е оспорен. По повод направеното възражение, че ищецът не е представил списък на направените разноски, съдът е посочил, че такъв не е необходим. При тези факти – като значими за изхода на спора, жалбоподателят поставя въпросите за необходимостта от представяне на списък на напра-вените разноски за първоначалното им присъждане и за предпоставките, при които съдът преценя адвокатското възнаграждение като прекомерно. Поставените въпроси понастоящем са разрешени с приетото на 6.11.2013г. Тълкувателно решение № 6 по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС, съгласно т.2 от което представянето на списък за разноските по чл.80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка само за производството по изменение на решението в частта му за разноските /но не и когато те се присъждат първоначално/, а съгласно т.3 при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, съдът е свободен да го направи до предвидения в Наредба № 1 минимален размер. При сравнение между така дадените отговори на поставените от жалбоподателя въпроси и гореописания въззивен акт,следва че последният противоречи на т.3 от Тълкувателно решение № 6, което налага да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество подадената частна жалба е частично основателна. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно чл.71 ал.1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството. Последните включват и разноските за правна защита за възнаграждение за един адвокат. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски следва да се представи списък за размера им най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция /в случая с оглед приключване на производството в една инстанция крайният срок е бил последното заседание на 28.03.2013г./ Не се спори,че такъв списък не е бил представен по делото. Съгласно нормата на чл.80 изр.2 от ГПК и цитираното ТР № 6 по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС – представянето на списък е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните само за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Представянето на списък за разноските обаче не е предпоставка по чл.78 ал.1 от ГПК за присъждането им. Съгласно посочената норма – заплатените от ищеца такси и разноски за възнаграждение на един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. При пълно уважаване на иска, те се заплащат в пълен размер. Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК ответникът не дължи разноски само, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска.По приложението на цитираната норма е налице установена задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.274 ал.3 от ГПК/например определения № 500 от 16.07.2013г.по ч.гр.д.№ 2326/13г.на І т.о. и № 709 от 28.12.2012г.по ч.гр.д.№ 592/12г.на І гр.о.на ВКС/, която приема, че първата предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, предявяването на иск по чл.439 от ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение за изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му усатновяване и който е от значение за съществуването му. Подобно възражение длъжникът не е могъл да направи пред съдия-изпълнителя, защото основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла погасителна давност не е сред тях. В този смисъл е и постановения от въззивният съд акт, с който преценено като основателно искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски за уважаване на иска му. При преценката на размера, до който искането за разноски се явява основателно следва да се съобрази направеното възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК. С оглед не високата фактическа и правна сложност на разгледания иск по чл.439 от ГПК /в производството е обсъждано единствено направеното възражение за изтекла давност/ и съобразно горецитираната т.3 от ТР № 6 по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че от удостовереното като реално внесено адвокатско възнаграждение от 4 632лв., следва да бъде присъдена сумата от 3 087лв.- предвидения в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 минимален размер при процесния материален интерес от 131 897.69лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1356 от 17.06.2013г. по в.гр.д. № 2289 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение от определение № 1356 от 17.06.2013г. по в.гр.д. № 2289 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 14.05.2013г.по гр.д.№ 193/12г.на Окръжен съд Монтана за оставяне без уважение на молбата на С. С. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ИЗМЕНЯ решение от 8.04.2013г. по гр.д.№ 193/12г. на Окръжен съд Монтана в частта, в която са определени разноските за адвокатско възнаграждение като НАМАЛЯВА размера на присъдените в тежест на С. Д. С. от [населено място] [улица] разноски от 4 632лв. на 3 087лв. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.