О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 236
гр. София, 27.05.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№429 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД срещу определение №260043 от 26.01.2021 г. по т.д.№39/2021 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение от 19.11.2020 г. по т.д.№951/2019 г., с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по а.х.д.№3661/2019 г. на АС София град.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие с определение №597 от 30.09.2019 г. по ч.т.д.№1628/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение: Налице ли е преюдициалност между изхода на административно дело, по което се обжалва решение на КЕВР, определящо нетно специфично производство /НСП/ за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и гражданското/търговското дело, в което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена.
Ответникът по частната касационна жалба „Солар инвест трейдинг“ ЕООД навежда доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
„Национална електрическа компания“ ЕАД – трето лице помагач на страната на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД навежда доводи за основателност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че искът на „Солар инвест трейдинг“ ЕООД против „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД е за заплащане на сумата от 39 752.89 лв., представляваща „дължима цена на продадената и неплатена електрическа енергия по Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 1014/12.02.2013 г. за периода от 01.11.2016 г. до 30.09.2019 г.“, заедно с обезщетение за забавено плащане. Приел е, че един от основните спорни въпроси по делото е, дали през процесния период се е дължало изкупуване по преференциални цени на цялото количество електрическа енергия, произведено от ФЕЦ на ищеца или – само на количествата до НСП, като отказът на ответното дружество да изкупува произведена от възобновяеми източници електроенергия над НСП се основава на Решение № СП–2 от 06.03.2019 г. на КЕВР /определящо нетното специфично производство на електрическа енергия, като максимална граница, до която ще се изкупува енергията от възобновяемите източници/, което е обжалвано от ищеца и е образувано адм.д.№3661/2019 г. на АССГ. В светлината на изложеното е достигнал до извод, че решението по посоченото административно дело ще има значение за правилното решаване на спора по т.д.№951/2019 г. на ОС Пловдив и предпоставката по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е налице.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният от касатора въпрос е обусловил правната воля на въззивния съд. От друга страна становището на въззивния съд е в противоречие с разрешението, дадено в определение №597 от 30.09.2019 г. по ч.т.д.№1628/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. В посоченото определение е акцентирано върху въведеното с разпоредбата на чл.13, ал.9 от ЗЕ предварително изпълнение /предварително действие/ на обжалваното пред АССГ решение на КЕВР, което изпълнение, макар и решението да е оспорено по съдебен ред, не може да бъде спряно – обжалването не спира изпълнението, а искането за спирането му е недопустимо. Счетено е, че решението на КЕВР - индивидуален административен акт и елемент от сложния фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, е породило вече своето действие, съдът е длъжен да зачете това действие, а отмяната на акта не е факт, включен в спорното право, на което се основава искът. В този смисъл е достигнато до извод, че не е налице преюдициалност на изхода на административното дело по обжалване на индивидуалния административен акт по отношение на предявения иск за заплащане на цената за произведената електроенергия от възобновяем източник.
Настоящият състав възприема даденото разрешение, поради което постановеното определение за спиране на производството поради наличие на висящо административно дело, следва да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №260043 от 26.01.2021 г. по т.д.№39/2021 г. на АС Пловдив.
ОТМЕНЯ определение №260043 от 26.01.2021 г. по т.д.№39/2021 г. на АС Пловдив и потвърденото с него определение от 19.11.2020 г. по т.д.№951/2019 г., с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по а.х.д.№3661/2019 г. на АС София град.
Връща делото на ОС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
2
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Бонка Йонкова по ч. т. д. № 429/2021 г. на ВКС, ІІ т. о.
Изразявам несъгласие с преценката на мнозинството от съдебния състав, че по отношение на обжалваното с частната касационна жалба на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД въззивно определение № 260043 от 26.01.2021 г. по т. д. № 39/2021 г. на Апелативен съд - Пловдив е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал общото основание по чл.280, ал.1 ГПК с въпроса „дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, и делото (било то гражданско или търговско), в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена“. Поставеният въпрос не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване - да е от значение за изхода на конкретното дело в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е от значение за правилността на обжалваното определение, тъй като отговорът му предполага проверка от страна на касационната инстанция на законосъобразното формиране на извода на въззивния съд, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на исковото производство поради връзката на преюдициалност с висящото пред административния съд производство. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд са законосъобразни, поради което поставеният въпрос не може да предпостави допускане на обжалваното определение до касационен контрол. В аналогичен смисъл е и произнасянето по идентични дела, образувани по частни касационни жалба на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, в постановените с мое участие определение № 182/06.04.2021 г. по ч. т. д. № 362/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 135/11.03.2021 г. по ч. т. д. № 431/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., както и в определение № 134/19.03.2021 г. по ч. т. д. № 243/2021 г. на ВКС, І т. о., определение № 93/25.02.2021 г. по ч. т. д. № 103/2021 г. на ВКС, І т. о., определение № 88/24.02.2021 г. по ч. т. д. № 2448/2020 г. на ВКС, І т. о.
По изложените съображения намирам, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване и подписвам определението по ч. т. д. № 429/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., с особено мнение.
/Бонка Йонкова/ |