Р Е Ш Е Н И Е №5 гр. София, 02 февруари 2021 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Т. Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 961/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на гражданския ищец Т. Т. И. срещу присъда от 23.09.2020г., постановена по внохд № 3644/2019г. по описа на Софийски градски съд. В касационната жалба се претендира заниженост на присъденото обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди и се иска увеличаването му до пълния предявен размер на гражданския иск от 20 000 (двадесет хиляди) лева. В съдебно заседание жалбоподателката И., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Защитникът на подсъдимия Г. А. С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура, счита жалбата за неоснователна, тъй като присъденото обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди е в справедлив размер. В последната си дума подс. С. моли касационната жалба на гражданската ищца да бъде оставена без уважение. ВКС, първо наказателно отделение, след като се запозна с доводите в касационната жалба, материалите по делото и становището на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е основателна. С присъда от 25.03.2019г., постановена по нохд № 9853/2016г., Софийски районен съд, НО, 1-ви състав признал подс. Г. А. С. за невиновен и го оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл.150, ал.1 от НК. С присъдата съдът отхвърлил като неоснователен предявения от С. Т. Г. (с нови имена Т. Т. И.) граждански иск против подсъдимия С. на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 20 000 (двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По жалба на частния обвинител и граждански ищец Т. И. било образувано внохд № 3644/19г. по описа на Софийски градски съд, по което е постановена атакуваната понастоящем присъда в гражданско - осъдителната й част. С нея на осн. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК първоинстанционната присъда е отменена и вместо нея е постановена нова присъда, с която подс. Г. А. С. е признат за виновен в това, че на 12.07.2014г., в [населено място] е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст - С. Т. Г. (с нови имена Т. Т. И.) - отъркал половия си орган в този на пострадалата, пипал я по гърдите, поставил половия орган в устата й и еякулирал върху гърдите й, като употребил за това заплашване (казал и да не се дърпа, че ще й нареже лицето и че няма да я пусне, докато не свърши), поради което на осн. чл. 150, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е осъден на 1 (една) година лишаване от свобода. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 (три) години. С присъдата е уважен и предявения от пострадалата И. граждански иск срещу подсъдимия С., като той е осъден да й заплати сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане, като до пълния предявен размер от 20 000 лв. гражданският иск е отхвърлен. Съдът се произнесъл по разноските. В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена. За да постанови въззивния акт, градският съд е приел, че в следствие на блудството, на гражданската ищца са причинени неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Посочил е, че след деянието при жалбоподателката е възникнало посттравматично стресово разстройство, за протичането на което са дадени три алтернативи - или за пълното му отзвучаване, или за хронифицирането му, или за преминаването му в друго психогенно заболяване. Като последица е очертано и поведението на пострадалата, изразяващо се в това, че след деянието тя постоянно плачела, както и отказа й да излиза извън дома си. С оглед на това и предвид възрастта на ищцата, искът й е намерен за основателен до размер от 5000 лева. При касационната проверка на съдебния акт в гражданско - осъдителната му част, ВКС намери за основателно оплакването на жалбоподателката за заниженост на присъденото й обезщетение за причинените от деянието морални и психични страдания. Принципът на справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, от който следва да се ръководи решаващият съд, предполага преценката на редица обективни обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за конкретния им размер. Гражданският иск за неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от подсъдимия, поради което при определяне на размера, който следва да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези болки, времевия интервал, в който са понасяни, прогнозата за тяхното евентуално отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху цялостния физически и психически статус на увредения. В конкретния случай, въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта и интензитета на страданията, които са понесени от ищцата, вследствие на виновно причиненото от подсъдимия деяние и не е съобразил утежняващия фактор на личностовите черти на пострадалата като затворена, плаха, неуверена, с недостатъчна възможност да се противопоставя на външни фактори, като при нея се наблюдават и затруднения в социалната адаптация. Извън вниманието на съда са останали и данните за това, че с експертно решение № 4165 от 15.12.2015г. при нея е констатирана 50 % нетрудоспособност, поради поставената й диагноза „Разстройство в адаптацията. Посттравматично стресово разстройство. Смесена тревожно-депресивна реакция”. При така посоченото настоящият състав на ВКС счете, че въззивната присъда следва да се измени, като размера на присъденото обезщетение се увеличи до 8000/осем хиляди/ лева. Предвид това изменение корекция следва да се извърши и по отношение на размера на дължимата се от подсъдимия държавна такса. По изложените съображения и на осн. чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда от 23.09.2020г., постановена по внохд № 3644/2019г. по описа на Софийски градски съд, като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото на ищцата Т. Т. И./С. Т. Г./ обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението от 5 000 на 8000 лева, както и размера на дължимата от подсъдимия държавна такса от 200 лева на 320 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: