Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр. София, 24 март 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 198 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на осъдения Д. Ж. Ж., депозирано на 21.01.14 г, за възобновяване на НОХД № 6788/13 по описа на Пловдивски районен съд, по което е постановено определение от 14.12.13 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на молителя, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за това, че на 10.12.2013 г в [населено място], чрез използване на техническо средство, е направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 126 лв, от владението на Г. М. Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на четири месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 10.12.13 г до 11.12.13 г, както и от 11.12.13 г до 14.12.13 г. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Твърди се, че молителят е осъден неправилно / че не е извършил престъплението, за което е осъден /, че наложеното му наказание е явно несправедливо / не е съобразено със семейното му положение и семейните му задължения като баща на малолетно дете /. Иска се делото да бъде възобновено и да бъдат пререшени въпросите, касаещи наказателната отговорност на молителя. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият се присъединява към становището на защитника си. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. В съдебно заседание на Пловдивски районен съд, проведено на 14.12.2013 г, молителят Д. Ж. Ж. е заявил, че разбира в какво е обвинен, че се признава за виновен, че разбира последиците от споразумението и го е подписал доброволно. Съдът е констатирал, че въпросите по чл. 381, ал. 5, т. 1-6 НПК, са решени по начин, който не противоречи на закона и морала, и затова е одобрил споразумението. Оспорването на резултата от постигнатото споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, по същество представлява оттегляне на съгласието за сключване на споразумение, което е недопустимо, съгласно НПК. В този смисъл, неоснователно молителят възразява срещу правилността на осъждането, заявявайки, че той не е извършил престъплението, за което е осъден. В случая, преценката на съда по чл. 382, ал. 7 НПК, е правилна, тъй като молителят се е признал за виновен в извършване на престъпление, за което по делото са събрани категорични и несъмнени доказателства в подкрепа на обвинителната теза / очевидец е възприел действията на осъдения и е уведомил органите на МВР /. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отговорността на молителя е реализирана при хипотезата на чл. 55 НК, като му е определено наказание, гравитиращо към абсолютния минимум на санкцията по чл. 195, ал. 1 НК. Осъденият е с обременено съдебно минало, което сочи на завишена степен на обществена опасност на дееца. Инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на присъда по НОХД № 5126/13 по описа на Пловдивски районен съд, влязла в сила на 23.09.13 г, за престъпление по чл. 198 НК, за което е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години / наказанието по тази присъда е приведено в изпълнение, на основание чл. 68 НК, с определение на Пловдивски районен съд, постановено на 14.12.13 г, по реда на чл. 306 НПК /. Неоснователно се твърди, че наказанието четири месеца „лишаване от свобода” не е съобразено със семейния статус и семейните задължения на дееца, тъй като е видно, че срокът на наказанието се различава само с един месец от възможния законов минимум. Ето защо, искането на осъдения за смекчаване на наказателноправното му положение не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Ж. Ж. за възобновяване на НОХД № 6788/13 по описа на Пловдивски районен съд, по което е постановено определение от 14.12.13 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на молителя, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: