4 Р Е Ш Е Н И Е № 178 С., 13.05. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 984/2010 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 27 от 17.01.2011 год. по касационна жалба на А. Д. К. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 29 от 15.03.2010 год. по гр. дело № 53/2010 год., с което е обезсилено решение № 792 от 20.10.2009 год. по гр. дело № 1015/2009 год. на Сливенски районен съд и е оставена без разглеждане претенцията на жалбоподателя против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение от 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане под стража за периода от 01.07.1997 год. до 20.08.1997 год., ведно със законна лихва от 31.05.2005 год. и за заплащане на 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено срещу него досъдебно наказателно производство по сл. дело № 511/97 год. на О. [населено място], пореден № 1522/97г. по описа на РП [населено място] за времето от 01.07.1997 год. до 31.05.2005 год., със законна лихва от 31.05.2005 год. до изплащане на задължението, поради недопустимост на претенциите, като преждевременно заведени и прекратил производството по делото. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос - длъжен ли e съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на исковата молба, които имат значение за спорното право, относим към приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК (чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./). В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на чл. 235, ал. 3 ГПК, задължаващ съдът да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, когато са от значение за спорното право. Излагат се съображения, че с предявяването на исковата молба, към която е приложен прокурорския акт от 31.05.2005 год. за прекратяване на наказателното производство, съдът е следвало да приеме, че към този момент постановлението е станало известно на ищеца и макар след предявяването на исковата молба, то е влязло в сила - факт, който е следвало да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, като относим към спорното право. Моли решението да се отмени и делото се върне за разглеждане на спора по същество. Ответникът Прокуратурата на република България оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: П. въпрос за приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК (чл. 188, ал. 3 ГПК/отм./) е поставен предвид приетото от съда, че постановлението от 31.05.2005 год. на наблюдаващия прокурор по досъдебното производство за прекратяване на наказателното производство не било влязло в сила, тъй като нямало данни, кога е съобщено на жалбоподателя, с оглед извършване проверка изтекъл ли е седмодневният срок за неговото обжалване. Прието е, че липсата на доказателства за неговото узнаване прави невъзможна преценката за момента, от който държавните органи изпадат в забава, което има отношение съм дължимите лихви върху обезщетението и към момента, от кога започва да тече погасителната давност за реализиране на отговорността на държавата. Поставеният процесуалноправен въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с постоянната съдебна практика, според която, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. С обжалваното решение това не е сторено от съда. Съдът не е съобразил, че с исковата молба е бил приложен препис от прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство за престъплението по повдигнатото обвинение на ищеца, от което е саморазбиращо се, че акта му е станал известен. Този факт не е обсъден от съда в контекст на възможността, след изтичане на седмодневния срок за обжалване (чл. 243, ал. 3 НПК), постановлението да влезе в сила и по този начин в процеса на делото, след предявяването на иска, съдът да съобрази настъпването на елемент от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ГПК, заради липсата на който исковете не са разгледани по същество. Процесуалното нарушението е съществено, тъй като засяга решаващите мотиви на съда за преждевременното им предявяване, основание да се обезсили първоинстанционното решение и исковата молба да се остави без разглеждане. Предвид изложеното решението е неправилно и следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба по съществото на спора. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 29 от 15.03.2010 год. по гр. дело № 53/2010 год. на Сливенски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ