Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр.София,26 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 198 /2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия С. А. С. срещу въззивно решение №172 от 05.12.2014 год., постановено по внохд №313/2014 год. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда №77 от 25.09.2014 год. по нохд №175/2014 год. на ОКРЪЖЕН СЪД ГР.ТЪРГОВИЩЕ. С първоинстанционната присъда подсъдимият С. А. С., [ЕГН], е признат за виновен в това, че: - на 18.08.2013г. в [населено място], при условията на повторност и при немаловажност на случая е направил опит да отнеме чужда движима вещ на стойност 45 лв., собственост на Н. С. С. като деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини, поради което и на основание чл. 195,ал. 1,т.7 вр. с чл. 18,ал.1, вр. с чл. 28, ал. 1 вр. чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА; - на 18.08.2013г. в [населено място], по особено мъчителен начин умишлено е умъртвил Н. С. С., като деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на осн. чл. 116, ал.1,т.6, пр.2 и 3 вр. с чл.115 вр. с 54 и чл.58а, ал.2 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСТ И ПЕТ ГОДИНИ; - за времето от 01.09.2013г. до 03.09.2013г. в [населено място], без надлежно разрешително е придобил и държал високорискови наркотични вещества - 3,237 грама коноп/марихуана/ и 0,783 грама коноп/марихуана/ на обща стойност 23,46лв., поради което и на основание чл. 354а,ал. 3, т. 1 вр.чл. 54 и чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и на „ГЛОБА“, в размер на 2000/две хиляди/лв. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е наложил на подсъдимия С. общо най-тежкото наказание от така определените за извършените в съвкупност престъпления - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор като е присъединил и наказанието ГЛОБА, в размер на 2 000 /две хиляди/лв. На основание чл. 68 ал.1 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи отделно и наказанието, наложено за изпълнение с присъда №92/2011г. по НОХД №639/11г. на Търговищкия РС - лишаване от свобода в размер на шест месеца, при първоначален режим на изтърпяване строг, в затвор. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за претърпяните от тях неимуществени вреди от деянието по чл. 116, ал. 1, т.6, предл.2 и предл.3 от НК, както следва: на В. П. Д. сумата от 100 00 /сто хиляди/ лева; на С. П. Н. сумата от 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева, а за разликата над претендираните размери, исковете са отхвърлени като неоснователни. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски; зачетен е на основание чл. 59 ал. 1 от НК срокът на предварителното задържане от срока на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода; съдът се е произнесъл за веществените доказателства. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА се изтъква оплакване за явна несправедливост на наказанието – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК, отнасящо се само до наложеното наказание за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, предл.2 и предл.3 от НК, с аргументи за неотчитане и подценяване на всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Подс.С. е съдействал на разследващите за разкриване на деянието по чл. 116 от НК още в досъдебната фаза; не е имал намерение да умъртви пострадалата Н. С., а да извърши кражба от имота й на вещи от метал, които да продаде, за да се снабди с парични средства; не е носел със себе си средство за извършване на умъртвяване на пострадалата; ударил е пострадалата с вила за вадене на чесън , която е намерил в имота й в момент, когато тя е взела нож, оставен на маса в пристройката на къщата; взел е ножа от жертвата и тогава го е употребил срещу нея. Счита, че неправилно наказанието е определено във връзка с чл. 58а, ал.2 от НК, вместо да се приложи по чл. 58а, ал.1 от НК - в рамките на долната граница от петнадесет години лишаване от свобода на първата алтернатива в санкционната част на чл.116, ал.1 от НК и да бъде редуцирано с една трета. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и със служебния си защитник - адвокат В.. Защитата акцентира на факта, че самопризнанието и разкаянието на подсъдимия са били част от поведението му и в двете фази на процеса, което не е било взето предвид от съда като допълнително смекчаващо вината обстоятелство. Претенцията е за намаляване наказанието за престъплението по чл.116 от НК. В своя лична защита подсъдимият заявява, че не е искал да умъртви пострадалата, а да посегне на собствеността й. Моли за намаляване на наказанието. Частните обвинители и граждански ищци В. П. Д. и С. П. Н. не се явяват редовно призовани. За тях – повереникът им адвокат Й. Й. от АК [населено място] оспорва основателността на жалбата. Наказанията на подсъдимия са определени след подробен анализ на всички определящи отговорността обстоятелства. Претендира за разноските за тази инстанция. Прокурорът от ВКП дава заключение за оставяне в сила на въззивното решение. Спазена е процедурата по Глава Двадесет и седма от НПК относно определяне на наказанието, което съответства на тежестта на извършеното, а обезщетенията са справедливи. В последната си дума подсъдимият С. С. заявява съжаление за извършеното. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, СЛЕД ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Акцентът в жалбата е оспорване на индивидуализацията на наказанието за най-тежкото престъпление по обвинението срещу подсъдимия С. - престъплението по чл. 116 от НПК, поради което и съгласно чл. 347, ал.1 от НПК съставът на ВКС се произнася само в пределите на касационното основание и за частта от въззивното решение за която се отнася. Съдебното производство е проведено по реда на Глава Двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК. В присъствието на своя защитник, в заседанието на 25.09.20134 год. по нохд№175/14 год. на Окръжен съд гр.Търговище подсъдимият С., с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изрично се е съгласил да не се събират доказателства за тях, а при постановяване на присъдата да се ползват доказателствата и доказателствените средства, събрани на досъдебното производство. На тази основа съдът в първата инстанция е обявил, че при постановяване на присъдата ще цени направеното самопризнание от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал.4, вр. чл. 373, ал.2 от НПК. В замяна, подсъдимият е получил признатото му от закона право наказанието за всяко от извършените три престъпни деяния да му бъде отмерено по правилата на привилегированата разпоредба на чл. 58а от НК. Проверката показа, че наказанието на подсъдимия по обвинението за престъплението по чл. 116 от НК е отмерено правилно по вид и размер. Законосъобразно е приложена нормата на чл. 58а, ал. 2 от НК, във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, предопределена от следваната диференцирана процедура. От данните по делото, обуславящи степента на обществената опасност на деянието и обществената опасност на подсъдимия С. липсват фактически и правни основания, които да обуславят индивидуализация на наказанието по първата алтернатива в санкционната част на състава на чл. 116, ал.1 от НК, която е „лишаване от свобода от петнадесет и до двадесет години”. Съдебните инстанции по фактите са аргументирали убедително своите изводи, въз основа на оценката на събраните по делото доказателства, очертаващи обществената опасност на деянието и дееца и съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, че претендираното от защитата наказание от петнадесет години лишаване от свобода е твърде занижено и не съответства на тежестта на извършеното. Въззивната инстанция е потвърдила правилността на изводите на първостепенния съд при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, която е ориентирана по втората алтернатива на предвидената в състава на престъплението по чл. 116 , ал. 1,т.6,предл.2 и предл.3 от НК санкция - „доживотен затвор” като най-подходяща за подсъдимия за тежестта на извършеното деяние. Правилно по отношение на това наказание е приложен императивът на чл. 58а, ал.2, вр. с чл. 57 от НК /когато в санкцията за съответното престъпление е заложена възможност за него да бъде определено едно измежду две или повече наказания/, съгласно който наказанието „доживотен затвор” е заменено с наказание „лишаване от свобода от двадесет до тридесет години”. В тези предели инстанционните съдилища са извършили правилна аналитична дейност по оценка на определящите вината на подсъдимия обстоятелства като са извели, че наказанишето от двадесет и пет години лишаване от свобода е съразмерно на извършеното деяние. За да не наложи максималния размер от тридесет години лишаване от свобода, първостепенният и въззивен съд обосновано са отчели сравнително младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Основателно при индивидуализацията на наказанието е отчетено самопризнанието в неговите обяснения, дадени в хода на досъдебното производство / спр.л.143-144,том 1 от досъд. произв./ . Спазен е спазен принципът, заложен в целите на тази диференцирана процедура, самопризнанието да се цени, освен като процесуален способ за съкратено съдебно следствие и като смекчаващо отговорността обстоятелство, когато е последователно и изцяло съдействащо на разследването процесуално поведение за разкриване на обективната истина по делото/спр. т.8 от ТР№ 1 /2009г., на ОСНК на ВКС/. Споделят се изцяло аргументите в мотивите на въззивното решение, че извършеното престъпление е изключително тежко, осъществено е при многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства, които съдът е разгледал детайлно. В мотивите на въззивното решение е направен обстоен анализ и на отегчаващите отговорността обстоятелства, обуславящ правилния извод за изключително високата степен на обществена опасност на инкриминираното деяние и на личността на подсъдимия с отчитане на броя на квалифициращите признаци при извършване на деянието; броя на средствата за извършване на деянието - двурога вила с метални шипове и нож, с който са нанесени смъртоносните наранявания на жертвата; многобройност на ударите върху жизненоважни части от тялото на жертвата- само с ножа те са единадесет; данните за предприетите от подсъдимия система от действия по заличаване следите от убийството със запалване на кърпа и хвърлянето й върху трупа и обгарянето му; обремененото съдебно минало на дееца. Не намира подкрепа в данните по делото оплакването в жалбата за липса на мотив у подсъдимия да лиши от живот пострадалата. Анализът на доказателствените източници е изяснил съдържанието на субективните преживявания на дееца извън вината като елемент от субективната страна на състава на престъплението. Установените по делото фактически данни убедително сочат, че първоначалното му намерение да извърши кражба от имота на С. на метални съдове е получило развитие и във физическото посегателство върху пострадалата, която го е разкрила като извършител на кражбата. Непосредствено преди да продължи с посегателството си върху други вещи от дома й, тя е познала подсъдимия, назовавайки го по прякор - „Б.”. Фактът, че не е носел нож със себе си не смекчава степента на отговорността му, както се твърди от защитата - този факт не е препятствал подсъдимия да употреби намерените в имота вила и нож, за да нанесе система от удари върху жизненоважните части – главата и гърдите на жертвата, довели до смъртта й. Тезата на подсъдимия и защитата, че жертвата първа е взела ножа, който й бил отнет от подсъдимия, е извън фактическите обстоятелства на обвинението, които са признати от него в процедурата по чл. 371,т.2 и сл. от НПК и противоречи с доказателствената съвкупност. Признавайки фактите на обвинението подсъдимият сам се е лишил от възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС намира, че наказанието, наложено на подсъдимия С. за престъплението по чл. 116 от НК е справедливо, тъй като съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на определящите отговорността обстоятелства, както и на целите, по чл. 36 от НК. Споделят се изводите на съдебните инстанции за необходимост от по-продължителен период на изолиране подсъдимия С. С. от обществото за въздействие върху неговата личност с предупредителен, възпиращ и възпитателен ефект на наложеното му наказание, а от друга страна и за постигане на защита на обществото с предупредителното въздействие наказанието върху останалите му членове. Липсват основания за извод за явна несправедливост и на наказанията на подсъдимия, наложени за престъпленията по чл. 195, ал.1 от НК и по чл. 354а, ал. 3, т.1 от НК, тъй като при определянето им са спазени принципите на индивидуализацията при диференцираната процедура на Глава Двадесет и седма от НПК като правилно са определени съгласно чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС, ІІІ-то н.о. и съгласно чл. 354, ал.1,т.1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 172 от 05.12.2014 год., постановено по ВНОХД №313/2014 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, с което е потвърдена присъда № 77 от 25.09.2014 год. по НОХД №175/2014 год. на ОКРЪЖЕН СЪД гр.ТЪРГОВИЩЕ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О П Р Е Д Е Л Е Н И Е /към решение № 104/ София, 26 март 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и шест март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА МАЯ ЦОНЕВА изслуша докладваното от съдията/председател/ Вероника ИМОВА, наказателно дело №198/2015 година. Производството е по чл.306, ал.1, т.4 НПК, за присъждане на разноските, които са направени от гражданските ищци и частни обвинители В. П. Д. и С. П. Н. за адвокатски хонорар на повереника им адвокат Й. Й. от АК- [населено място]. Молбата е основателна. Направените разноски за повереника на частните обвинители и граждански ищци са в размер на сумата от 500.00/петстотин/ лева, видно от представеното пълномощно приложено в съдебното заседание на 17.03.2015 година, и са поискани за присъждане. Въз основа на горното и съгласно чл.189,ал.3 от НПК, съставът на Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСЪЖДА С. А. С.- ЕГН [ЕГН] да заплати на гражданските ищци и частни обвинители В. П. Д. – ЕГН [ЕГН] и С. П. Н. – ЕГН [ЕГН] сумата от 500/петстотин/ лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: