6 Р Е Ш Е Н И Е № 110 София, 18.07.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова Евгений С. при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Евгений С. т.д.№2029/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Е.” АД – [населено място], срещу решение №351 от 09.02.2018г., постановено по в.т.д. №3396/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, с което е потвърдено решение от 12.04.2017г. по т.д.№902/2013г. на СГС, ТО, VІ-18 с-в. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно въззивният състав е приел, че извършеният посредством активното поведение на ответницата Ф. К. отказ от иск против „Адактаинженеринг” ООД по т.д.№225/2007г. на СГС , не би могъл да бъде определен като противоправно действие, чиито последици могат да навредят на дружеството. Оспорва се извода на апелативния съд, че в рамките на производството по чл.240, ал.2 ТЗ е недопустимо да бъде преценявана основателността на исковата претенция по иска, по който е извършен отказ, предвид това, че в това производство не участва ответникът по този иск. Според касатора ирелевантни за спора са обстоятелствата, с които се аргументира въззивната инстанция, относно възможността за реално изпълнение на евентуално осъдително решение по прекратеното производство на основание чл.233 ГПК. На последно място в касационната жалба се излагат съображения за необсъждане и липса на отговори във въззивното решение на твърденията и съображенията на въззивника, че предявеният иск за вреди е доказан по основание и размер. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на претенциите с правно основание чл.240, ал.2 ТЗ и чл.86 ЗЗД с присъждане на направените от дружеството разноски по делото. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Ф. П. К., с който се оспорва касационната жалба. Сочи се, че предявеният иск е неоснователен като се акцентира върху обстоятелството, че ответницата в качеството на представляващ „Е.” АД е направила отказ от иска по т.д.№225/2007г. на СГС, изпълнявайки задължително за нея решение на Съвета на директорите на дружеството. Твърди се, че ищецът не е установил наличието на вреда за дружеството, тъй като не е доказал при условията на пълно и главно доказване основателността на претенцията на „Е.” АД против „Адактаинженеринг” ООД. Излагат се доводи, че не е налице причинно-следствена връзка като елемент от фактическия състав по чл.240, ал.2 ТЗ между действията на ответницата като ръководител на дружеството с фактическите последици, съставляващи причинени вреди. С определение №104/18.02.2019г., постановено по настоящото дело, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен във връзка със следния правен въпрос, преформулиран от касационния състав в съответствие с правомощията, посочени в мотивите към т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, а именно: „Може ли отказ от иск по чл.233 ГПК, направен от член на Съвета на директорите с представителна власт, да бъде основание за търсене на неговата отговорност по чл.240, ал.2 ТЗ и в какви случаи? В проведеното открито заседание на 12.06.2019г. пълномощникът на касатора поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Излага доводи за възможността да се търси отговорност от представляващ акционерно дружество член на съвет при направен от него неоснователен отказ от иск против длъжник на дружеството. Пълномощникът на ответницата счита, че обжалваното решение, с което е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска, следва да бъде оставено в сила, както поради неустановена по делото вреда за дружеството, така и с оглед обстоятелството, че ответницата е изпълнила решение на колективен орган на „Е.” АД. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 12.04.2017г., постановено по т.д.№902/2013г. по описа на СГС, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.240, ал.2 ТЗ, предявен от „Е.” АД против Ф. П. К. за сумата 77 513.44лв. - нанесена от ответницата вреда на ищцовото дружество поради направен от нея отказ от иск против „Адактаинженеринг” ООД по т.д. №225/2007г. на СГС, VІ-1 с-в, в качеството й на председател на Съвета на директорите и представляващ акционерното дружество. В касационната жалба не се оспорват следните обстоятелства, приети за установени във въззивното решение на САС и в потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение на СГС, а именно, че: - с решение на общото събрание на акционерите (ОСА) на „Е.” АД от 15.01.2007г. ответницата Ф. К. е избрана за член на Съвета на директорите (СД), а съгласно протокол от заседание на СД от същата дата К. е избрана и за председател на СД, представляващ дружеството заедно и поотделно с Т. Т.; - ответницата е освободена като член на СД на дружеството с решение на ОСА от 05.09.2012г. като заличаването й като член на СД е вписано в търговския регистър на 25.09.2012г.; - не е налице валидно решение на ОСА за освобождаването на ответницата от отговорност за вреди спрямо дружеството по реда на чл.221, т.10 ТЗ – такова решение е било отменено с влязло в сила решение на САС по т.д.№4198/2014г. - на 30.11.2006г. е била депозирана искова молба от „Е.” АД против „Адактаинженеринг” ООД с правно основание чл.266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по неформален договор за изработка на метални конструкции с материали на поръчващия като общата претендирана сума е 96 455.97лв. - с протокол от заседание на СД от 15.08.2008г. е взето решение да се направи отказ от иска против „Адактаинженеринг” ООД, по т.д.№225/2007г. на СГС, образувано по исковата молба на „Е.” АД от 30.11.2006г. (изпратена на СГС по подсъдност от Плевенски ОС), като е възложено на председателя Ф. К. да изготви споразумителен протокол между „Е.” АД и „Адактаинженеринг” ООД за взаимно прихващане на задължения. - на 18.02.2008г. ответницата, в качеството й на председател на СД и представляващ „Е.” АД, е направила отказ от иска по т.д.№225/2007г. на СГС, ТО, VІ–1 с-в, като въз основа на депозирания отказ, с влязло в сила определение, производството по същото дело е прекратено. Първоинстанционният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, относими за твърдяната от ищеца основателност на исковата претенция по т.д.№225/2007г. на СГС, е отхвърлил предявения иск по съображение, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че в резултат на извършения отказ от иска, са настъпили претендираните вреди за дружеството. За да потвърди първоинстанционното решение, но изцяло по различни от първата инстанция съображения, апелативният състав е посочил на първо място, че извършеното от ответницата действие не би могло да бъде определено като противоправно, тъй като отказът от иска е допустимо процесуално действие на страните в исковото производство, регламентирано в нормите на ГПК. Отделно въззивният състав е направил извод, че в случая не е доказано наличието на вреди за дружеството, доколкото в рамките на производството по чл.240, ал.2 ТЗ е недопустимо да бъде преценявана основателността на исковата претенция, заявена от ищеца срещу „Адактаинженеринг” ООД, предмет на делото, по което е направен отказ от иска. Като аргумент за това становище въззивният състав е посочил факта, че ответното дружество по т.д.№225/2007г. на СГС, няма качеството на страна в настоящото производство, „поради което неговите евентуални възражения и доказателства срещу претенцията не могат да бъдат нито релевирани, нито съобразени от съда като последиците от евентуалния извод за основателност на иска ще бъдат противопоставени на ответницата, без същите да могат да обвържат третото лице, предвид липсата на сила на пресъдено нещо по отношение на същото.” На последно място в подкрепа на тезата за липса на доказани вреди за ищцовото дружество, резултат от извършения от Ф. К. отказ от иск, в обжалваното решение е посочено, че „дори да се приеме, че претенцията по т.д.255/2007г. на СГС е напълно основателна, уважаването на предявения срещу длъжника осъдителен иск и снабдяването с изпълнителен титул срещу последния не може да установи факта на бъдещото сигурно реално постъпване на присъдената сума в патримониума на ищеца, тъй като е възможно длъжникът да не притежава имущество, върху което да бъде насочено принудително изпълнение.” По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. В чл.240, ал.2 ТЗ е регламентирано, че членовете на съветите на акционерното дружество (надзорен съвет, управителен съвет и съвет на директорите) отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. За да се ангажира отговорността по чл.240, ал.2 ТЗ е необходимо да е налице противоправно поведение на член (членове) на управителния орган, вреда за дружеството и причинна връзка между виновното поведение и настъпилата вреда. Противоправното поведение може да се изразява в нарушение на конкретни задължения, които възникват от сключения договор за възлагане на управление, от устава на дружеството или от закона, както и в нарушаване на общото задължение по чл.237, ал.2 ТЗ за изпълнение на функциите на член на съвета с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Отказът от иска е процесуално действие, с което ищецът окончателно се отказва от търсената с иска защита, защото признава, че искът му е неоснователен, т.е, че твърдяното от него право не съществува. При прекратяване на исковото производство поради отказ от иска спорният предмет на делото се превръща в безспорен като със сила на пресъдено нещо се отрича претендираното от ищеца право. Материалноправните последици на отказ от иска са аналогични с тези на опрощаване на задължението по чл.108 ЗЗД и като такива могат да причинят вреди за дружеството в обем на нереализираното право. С оглед изложените правни постановки следва принципно да се отговори положително на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: „Може ли отказ от иск по чл.233 ГПК, направен от член на Съвета на директорите с представителна власт, да бъде основание за търсене на неговата отговорност по чл.240, ал.2 ТЗ и в какви случаи?”. Обстоятелството, че ответникът по иска по чл.240, ал.2 ГПК е осъществил свое правомощие, предвидено в процесуалния закон, не обуславя извод за освобождаването му от отговорност, тъй като противоправността на неоснователен отказ от иск произтича от неизпълнение на общото задължение по чл.237, ал.2 ТЗ на члена на съвета да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. В тази връзка, за да се ангажира отговорността на член на съвета за направения от него отказ от иск към трето лице, обусловил прекратяване на производството по чл.233 ГПК, е необходимо дружество-ищец по иска по чл.240, ал.2 ТЗ да установи при условията на пълно и главно доказване, че към датата, когато е направен отказът, е съществувало изискуемо и ликвидно вземане на дружеството към третото лице в претендирания като вреда размер, т.е. че отказът от иск е направен изцяло или частично без основание. От своя страна ответникът по иска по чл.240, ал.2 ГПК може да противопоставя всички правопреграждащи възражения (например решение на ОСА по чл.221 т.10 ТЗ) и правопогасяващи възражения, включително и такива по отношение съществуването на вземането, предмет на прекратеното по чл.233 ГПК производство. Без значение за възможността да се търси отговорност по чл.240, ал.2 ТЗ за направен отказ от иск е обстоятелството, че третото лице не участва в това производство и не би могло да се защити или да защити ответника, тъй като от една страна решението по иска по чл.240, ал.2 ТЗ няма сила по отношение на третото лице, а от друга – в производството по чл.240, ал.2, ТЗ членът на съвета защитава свои (а не на третото лице) действия при осъществяване на функциите си. По правилността на обжалваното решение. С оглед отговора на поставения въпрос следва извод, че въззивният състав незаконосъобразно е приел неоснователност на исковата претенция по съображения, че отказът от иск по чл.233 ГПК не представлява неправомерно деяние, което да може да обуслови ангажиране на отговорност по чл.240, ал.2 ТЗ, както и че е недопустимо да бъде преценявана основателността на исковата претенция по иска, по който е извършен отказ, предвид това, че в това производство не участва ответникът по този иск. Не може да обоснове неоснователност на исковата претенция и доводът на въззивния съд за недоказаност на вредите за дружеството поради възможни затруднения при принудителното изпълнение на вземането – обстоятелство, което не е твърдяно в отговорите на исковата молба и на допълнителната искова молба, не е включено в предмета на спора и което само по себе си не може да бъде самостоятелен аргумент за отхвърляне на иска по чл.240, ал.2 ТЗ. Ето защо въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено на основание чл.281, т.3 ГПК. Неправилните изводи на въззивният състав са обусловили допускането на съществено нарушение на процесуалните правила по чл.236, ал.2 ГПК, тъй като в обжалваното решение не са изложени мотиви относно оплакванията на жалбоподателя във въззивната жалба и относно възраженията на ответницата в отговора на въззивната жалба и тези в отговорите на исковата молба и на допълнителната искова молба, нито са обсъдени релевантните доказателства за установяване на фактите, на които страните са основали своите искания или възражения. В тази връзка, след отмяната на въззивното решение на основание чл.293, ал.3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд от фазата на устните състезания, за да бъдат обсъдени релевираните от страните твърдения, доводи и възражения по повод спорното право, както и събраните и включени в доказателствения материал по делото доказателства. Разноските по делото, включително и тези направени пред ВКС, ще следва да бъдат присъдени с новото въззивно решение в зависимост от изхода на делото. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №351 от 09.02.2018г., постановено по в.т.д. №3396/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .