Ключови фрази


5



5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 919

София,12.12.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ



изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3153/2019г.по описа на ВКС

Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 30.04.2019г./09.05.2019г. по гр.д.№1689/2018г. на АС София, с което са уважени искове с правно основание чл.36 ЗА,вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Жалбоподателят –„Форест груп” ООД, в писмено становище, чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, каккто и че същото е посктановено при допусната от съда очевидна неправилност. Моли дасе допусне касационно обжалване.
Ответникът- Е. Н. Х., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от Е. Х. срещу „Форест груп” ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗА, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, в размер на съответно 35000 лв., 4 000 лв. – неустойка за забава и 706,47 лв. – мораторна лихва върху главницата от 35 000 лв. от 31.10.2013г. до 25.02.15 г. и законните лихви върху сумите от 25.02.15 г. до заплащането им.
С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане по отношение на въззивното решение, в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 4000 лева, дължима неустойка по договор за правна помощ.
Установено е по делото, че между страните по делото , на 05.07.2013г., е сключен договор за правна помощ и съдействие, по силата на който ответникът възлага на ищеца да го представлява процесуално в производството по адм. дело№ 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав. Констатирано е, че в точка III на договора страните са постигнали съгласие, че адвокатът ще получи възнаграждение в размер на 40 000,00 лева, единствено при положителен изход на делото за клиента, като съгласно договора плащането на възнаграждението следва да бъде извършено в срок от 5 работни дни от постановяване на съдебното решение и при отказ на клиента да изпълни договора е уговорено заплащане на неустойка в размер на 4000,00 лева.
Установено е видно от приета по делото разписка от 08.07.2013г, че ищецът е получил от ответника сумата от 5000,00 лева.
Установено е , че по образувано адм.дело №5688/2011г. по писа на АССГ, 9-ти състав дружеството-жалбоподател в настоящето производство, е представлявано от адв. Д. Балкански и с решение от 20.04.2012г по адм.дело №5688/2011г. по писа на АССГ, жалбата на ответното дружество е изцяло отхвърлена, поради което същото е обжалвано пред ВАС, който с решение № 2035/12.02.2013г постановено по адм.дело № 7980/2012г. го е отменил и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.
Констатирано е, че след връщането на делото за ново разглеждане, по жалбата на дружеството е образувано адм. дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав и с молба от 21.08.2013г вече ищецът - адв. Е. Х., е представил писмени доказателства: комисионен договор, нотариален акт, счетоводни фактури; банкови документи, 4 броя съдебна практика.
Установено е, че в съдебно заседание проведено на 24.09.2013г . дружеството се представлява отново от адв. Д. Балкански, но и адв. С. И., преупълномощен от ищеца адв. Е. Х., като са депозирани 2 броя писмени бележки, от които едните подписани от адв. Балкански и адв. Х. и едни подписани само от адв.Х.. Констатирано е, че с решение №6041 от 07.10.2013г. постановено по адм. дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав, е отменен по жалба на „Форест груп“ ЕООД, ревизионен акт /№ /01.03.2011г, издаден от Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, Дирекция „СДО“ частично и ТД на НАП е осъдена да заплати на „Ф.Г.“ ЕООД разноски в размер на 28 200 лева съразмерно на уважената част от жалбата и съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Решението е влязло в сила на 26.10.2013г., тъй като не е обжалвано в 14-дневния срок пред Върховния административен съд.
Установено е, че с покана от 21.01.2014г. ищецът кани ответното дружество да му заплати уговореното адвокатско възнаграждение по посочената в поканата банкова сметка.
При тези факти съдът е приел, че страните са постигнали съгласие, че възнаграждението е дължимо при положителен изход на делото за доверителя в срок от 5 работни дни от постановяване на съдебното решение и логическото тълкуване на волята на страните обективирана в раздел III на договора налагат извода, че задължението да се плати възнаграждението става изискуемо след изтичане на 5 работни дни от влизане в сила на окончателното решение по делото, защото едва с влизане на решението в сила е налице положителен изход на делото за доверителя. Прието е, че решение №6041 от 07.10.2013г. по адм. дело № 3255/2013г по описа на АССГ, 15-ти състав е влязло в сила, поради необжалването му от страните, на 26.10.2013г. и задължението по договора за правна помощ е станало изискуемо на 31.10.2013г.
Прието е, че в тежест на ответникът е да докаже способ за погасяване на задължението да плати възнаграждението, а последният представя разписка от ищеца, че на 08.07.2013г е получил сумата от 5 000,00 лева , при което таза сума е само авансово платена такава от цялото договорено възнаграждение. Съдът е счел, че за разликата над сумата от 5 000,00 лева до сумата от 40 000,00 лева по делото няма събрани доказателства за осъществяване на способ за погасяването й, поради което е уважил предявения иск за сумата 35 000 лева, ведно със законната лихва считано от 25.02.2015г до окончателното й изплащане,а за разликата над 35 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева – искът е отхвърлен.
Изложени са съображения за това, че в договора за правна защита и съдействие от 05.07.2013г, не е предвидена възможност за преупълномощаване на други адвокати с правата по него, но в случая не се твърди и не се доказва от дружеството след заседанието и преди постановяване на с решение по адм. дело № 3255/2013г по описа на АССГдоговорът от 05.07.2013г да е развален поради неявяването на довереника.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпри от значение за спора: следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, при ревизиране на уговорено вазнаграждение на адвоката по исков ред следва ли съдът да извърши оценка на спаведливостта и обосноваността на неговия размер предвид разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗА и чл.14, ал.2 от Етичния кодекс, както и с оглед добрите нрави по ЗЗД, приравнява ли се пълното или частично изпълнение от трето лице на задълженията на довериника по договор за поръчка, сключен с оглед личността му, за неизпълнение от негова страна, в случаите когато не е налице хипотезата на чл.283, ал.2 ЗЗД, при отпадане на част от предмета на договора за поръчка следва ли да се редуцира размера на уговореното възнаграждение предвид невъзможността за изпълнение в цялост. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по въпроса за задълженията на въззивния съд да изложи мотиви и да обсъди всички доказателства и доводи на страните, по гр.д.№576/2017г. за възможността отделна клауза от договора за правна помощ да бъде прогласена за недействителна, по т..д.№390/2009г., І т.о. за характера на договора за консултански услуги.
Поддържа, също така, че решението е постановено и при допусната от съда очевидна неправилност , тъй като последният не взел предвид обстоятелствата, че довереникът не е изпълнил лично поръчката, че изпълнението на договора е частично и е налице нищожност на клаузата за договореното възнаграждение.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: при ревизиране на уговорено вазнаграждение на адвокат по исков ред следва ли съдът да извърши оценка на спаведливостта и обосноваността на неговия размер предвид разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗА и чл.14, ал.2 от Етичния кодекс, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Останалите поставени от жалбоподателя въпроси и твърдението му за допусната очевидна неправилност, касая правилността на обжалваното решение и следва да бъдат обсъдени при разглеждане на спора по същество.
Предвид изложените съображения, съдът


О п р е д е л и :



ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.05.2019г. по гр.д.№1689/2018г. на АС София в частта му, с която уважени искове с правно основание чл.36 ЗА, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.


Делото да се докладва на Председателя на четвърто г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след васяне на държавна такса от „Форест груп” ООД в седимичен срок от съобщаването му за това, в размер на 700 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Форест груп” ООД по отношение на същото решение в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.92 ЗЗД.


Определението може да се обжалва с частна жалба в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, в седмичен срок от съобщаването му на страните, пред друг тричленен състав на ВКС.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: