ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 546 гр. София,16.09. 2009 г. В ИМЕТО НА НАРОДА             Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети септември през две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 445 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от В. К. Б. и Д. К. П. срещу определение № 415 от 16.05.2009 г. по гр. д. № 393/09 г. на Окръжен съд гр. П.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответниците по жалбата не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с решение № 685 от 16.03.2009 г. по гр. д. № 1275/08 г. Районен съд гр. П. е прекратил производството поради недопустимост на иска с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила решението, имащо характер на определение. Изложил е съображения, че е недопустимо за едни и същи спорни въпроси да се водят две дела между същите страни. Приел е, че правното основание на иска е по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./, тъй като се претендира право на собственост към настоящия момент. Между страните имало висящ спор за делба на процесните имоти. Делбата била допусната, като съдът обсъдил завета на Й. С. в полза на К. Л. и приел, че същият е недействителен съгласно чл. 19 ал. 1 ЗН. Решението било обжалвано, но производството по делбата било спряно до решаване на по-късно предявения иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се твърди, че съществен за спора процесуален въпрос е за определяне правното основание на предявения иск с оглед на заявеното искане. Посочено е основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като има противоречива на определението съдебна практика - определение № 523 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 415/02 г. на ВКС ІV ГО, определение от 05.03.2003 г. по ч. гр. д. № 441/2003 г. на САС и решение № 1* от 17.06.2005 г. по гр. д. № 2074/04 г. на ВКС ІV ГО. С оглед формулирания процесуалноправен въпрос настоящият състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. В посочените съдебни актове е разгледан въпрос за изискванията към исковата молба и определянето въз основа на посочените в нея факти и петитум на точната правна квалификация на иска. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Претенцията е за имот, който е възстановен на ответниците с решение на ОСЗГ. В исковата молба ищците са поддържали че имотът е техен, а не на ответниците, тъй като са го получили по наследство от своя баща, а последният го придобил по завещание, т. е., че към един минал момент имотът е принадлежал на техния наследодател, а не на общия наследодател, от което произтича и правото им за възстановяване по чл. 10 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Въз основа на тези твърдения и представените по делото доказателства, съдът следва да постанови решение по същество по иск с правното основание на иска по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като е налице спор за материално право относно имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, включително и като се произнесе досежно валидността на завета, тъй като решението на делбения съд по този въпрос не е влязло в сила, а и спорът по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е преюдициален по отношение на висящия спор за делба. Ако съдът счита, че исковата молба е недостатъчно ясна и точна, следва да остави същата без движение за отстраняване нередностите в обстоятелствената част или петитума, но не и да откаже правораздаване по така заявения иск. Предвид на изложеното ВКС счита, че определението следва да бъде отменено. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 415 от 16.05.2009 г. по гр. д. № 393/09 г. на Окръжен съд гр. П.. ОТМЕНЯ определение № 415 от 16.05.2009 г. по гр. д. № 393/09 г. на Окръжен съд гр. П. с което е оставено в сила решение № 685 от 16.03.2009 г. по гр. д. № 1275/08 г. Районен съд гр. П.. ВРЪЩА делото на Районен съд гр. П. за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: