5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №517 гр. С., 05.07..2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Л. И. Е. В. като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 187 по описа за 2011г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт Е. Е. – Р. срещу определение от 09.07.2010г. по ч. гр. дело № 6205/2010г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено разпореждане от 06.04.2010г. по гр. дело № 13600/2010г. на Софийски районен съд, 24 състав, с което е отхвърлено заявлението, подадено от [фирма], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. Б. И. за сумата 2 812 евро по запис на заповед от 12.08.2008г., издаден за сумата 4 601.63 евро. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа становище за неправилност на извода, че не е настъпил падежът на претендираното вземане по записа на заповед, тъй като изпратената до длъжника А. Б. И. нотариална покана, с която записът на заповед му е предявен, не се счита връчена на адресата по реда на чл. 47 ГПК, поради това, че нотариусът не разполага с правомощията да прилага разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК. Частният жалбоподател в приложено към частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: приложими ли са на основание чл. 540 ГПК и чл. 50 ЗННД правилата на глава VІ от ГПК „Съобщения и призовки” в нотариалното производство; приложим ли е редът по чл. 47 ГПК при връчване на нотариална покана и какви процесуални действия следва да извърши нотариусът, за да се приложи фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото върнато на районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът А. Б. И. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди разпореждането на СРС, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 12.08.2008г., въззивният съд, като е констатирал, че плащането по записа на заповед е дължимо на предявяване с крайна възможна дата 01.10.2013г., е приел, че след като менителничният ефект не е предявен на длъжника, падежът не е настъпил. Изложил е съображения, че нотариалната покана не доказва предявяване на записа на заповед, тъй като в нея нотариусът е удостоверил, че на адреса е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, същата не съдържа удостоверяване, че длъжникът се е явил в нотариалната кантора за получаване на книжата в посочения в уведомлението срок, както и нотариусът не разполага с правомощията да прилага чл. 47, ал. 5 ГПК. Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси за приложението на правилата на глава VІ от ГПК „Съобщения и призовки” в нотариалното производство на основание чл. 540 ГПК и чл. 50 ЗННД и в частност за приложението на чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на нотариална покана, са релевантни за делото, тъй като от тях зависи неговият изход. По релевантните процесуалноправни въпроси има установена съдебна практика, създадена на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и обективирана в определение № 141 от 02.02.2010г. по ч. т. д. № 496/2009г., ВКС, ТК, I т. о. и др., съгласно която по силата на чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Посочената разпоредба намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство. Въззивното определение е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което обжалваното определение на СГС следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай нотариалната покана с предявяване на издадения на 12.08.2008г. запис на заповед за плащане е изпратена на адреса на длъжника, посочен в записа на заповед, непосредствено след данните на личната му карта, и от извършеното от нотариуса удостоверяване е видно, че лицето не е могло да бъде открито на адреса, поради което е залепено уведомление на входната врата и такова е пуснато в пощенската кутия на 08.09.2009г. на основание чл. 47, ал. 1 ГПК. При тези фактически констатации се налага изводът, че с изтичане на двуседмичния срок, т. е. на 12.09.2009г. /вторник/ съобщението се счита връчено и следователно към посочената дата е настъпила изискуемостта на вземането. Представеният запис на заповед съдържа изискуемите в чл. 535 ТЗ реквизити, същият е предявен за плащане и следователно падежът му е настъпил. Менителничният ефект удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 и изпълнителен лист съгласно чл. 418 ГПК за претендираната сума 2 812 евро със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.03.2010г. до окончателното й плащане. За периода от датата на падежа до датата на предявяване на заявлението определението следва да бъде оставено в сила поради обстоятелството, че представеният запис на заповед не удостоверява вземане за обезщетение за забавено плащане на главницата до датата на заявлението. По тези съображения съставът на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно, поради което същото и разпореждането на СРС следва да бъдат отменени и вместо това да се издадат исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист в горепосочения смисъл. С оглед изхода на делото длъжникът трябва да заплати на заявителя – частен жалбоподател общо сумата 775,11 лв. – разноски за всички съдебни производства, от която 220,11 лв. – държавна такса, а 555 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение от 09.07.2010г. по ч. гр. дело № 6205/2010г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия и разпореждане от 06.04.2010г. по гр. дело № 13600/2010г. на Софийски районен съд, 24 състав в частта за сумата 2 812 евро и законната лихва от 23.03.2010г. до окончателното плащане и вместо това постановява: ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за плащане от А. Б. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх. А, ет. 6, ап. 21 на [фирма], БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], Мол С., С. Т., ет. 4 на сумата 2 812 евро /две хиляди осемстотин и дванадесет евро/, представляваща част от 4 601.63 евро по запис на заповед, издаден на 12.08.2008г., заедно със законната лихва върху 2 812 евро, считано от 23.03.2010г. до окончателното плащане, както и на сумата общо в размер 775,11 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и единадесет стотинки/ – разноски за всички съдебни производства. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. ОСТАВЯ В СИЛА определението от 09.07.2010г. по ч. гр. дело № 6205/2010г. на Софийски градски съд в останалата му част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.