Ключови фрази

1


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 284

София, 23.06.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 май април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 191 /2022 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. И. Ш. и П. И. Ш. против решение № 88 от 20.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 28/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 89 от 15.03.2019 г. по гр.д.№ 382/2015 г. на РС-Троян. С последното е отхвърлен иска, предявен от П. И. Ш. и Ц. И. Ш., квалифициран по чл. 54, ал.2 ЗКИР за признаване на установено по отношение на М. Ц. Й., А. И. Ч. и Т. Ц. Г., починала в хода на процеса, заместена от наследниците си Г. И. Г., И. Г. Г., В. Г. Ж., че към момента на одобряване на КК със заповед от 31.08.2007 г. ищците са собственици на основание давностно владение, наследство и реституция на следните имоти, находящи се в землището на гр. Априлци, кв. Видима:
1.ПИ с идентификатор ..... с площ 1740 кв.м., по предходен план имот ....., по скица-проект №4, изготвена от вещото лице,
2.Реална част с площ 2731 кв.м., намираща се в западната част на ПИ ...., целия с площ 3010 кв.м., по предходен план имот № ...., която реална част включва и части от друг ПИ с идентификатор .....с площ 554 кв.м., по скица проект № 3
3. ПИ ..... в м. „М.“ с площ 2056 кв.м. с предходен идентификатор ....по скица-проект № 6
4. ПИ .....в м. „М.....“ с площ 1137 кв.м. по скица-проект № 1
5.ПИ ..... в м. „М..“ с площ 1634 кв.м., по скица проект № 7
6. реална част с площ 3001 кв.м., попадаща в югоизточната част на ПИ ..... с площ 6249 кв.м.с номер по предходен идентификатор ...., по скица-проект № 2
7. реална част с площ 4 000 кв.м. от ПИ ....., целия имот с площ 6078 кв.м., по скица проект № 8
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че е необосновано и немотивирано, защото не са изложени мотиви за всеки от имотите за всяко придобивно основание от трите посочени, не е съобразено заключението на вещото лице, изготвено въз основа на свидетелските показания, събрани по време на огледа, с които било установено местонахождението и границите на имоти през последните 20-30 години, не били обсъдени свидетелските показания за всеки отделен имот, неточно били интерпретирани декларациите за внасяне на имотите в ТКЗС, не бил съобразен протокола от 23.02.1992 г., с който неформално сънаследниците си разделили земите на И. П. Д. и са установили владение върху тях от 1992 г., но и преди това – от 1990 г. Необоснован бил извода, че имотите се обработвали от всички наследници, а не само от П. И. П..
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.2, пр.1 и 3 ГПК – нищожност на решението поради това, че не е мотивирано и очевидна неправилност по изложените в касационната жалба оплаквания за немотивираност, необсъждане на събраните доказателства и затова, че въззивният съд не е направил самостоятелни изводи от доказателствата. От мотивите на решението не е ясно дали се е произнесъл по иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР или по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, не били обсъдени доказателства – гласни и писмени за всеки от процесните имоти. Касаторите се позовават и на противоречие с практиката на ВКС по следните три въпроса: 1. Длъжен ли е въззивият съд да обсъди по отделно всички доказателства за всеки един от имотите и да формулира изводите си относно спорните права съобразно събраните за тях доказателства, като ги прецени в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, след като очевидно те не са еднакви за всички имоти. 2. Ако съдът счита, че експертизите са необосновани, то не следва ли служебно да назначи други експертизи, както и да изложи подробни доводи, с които да мотивира извода си. 3.Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички оплаквания във въззивната жалба и да даде отговор по изложените доводи и възражения в нея във връзка с порочността на първоинстанционния съдебен акт. Посочена е съдебна практика.
Ответникът по касация М. Ц. Й., Г. И. Г., И. Г. Г., В. Г. Ж. /последните трима наследници на починалата в хода на възивното производство – на 20.03.2019 г. Т. Ц. Г./ оспорва допускането до касационен контрол, тъй като по делото не са събрани доказателства за владение след реституиране на имотите, а по време на висящото административно производство дори да е било установено владение, то не води до придобиване право на собственост. Според касатора, необсъждането на гласните и писмени доказателства е поради неотносимостта към релевантните са спора факти и недоказване на анимус, като елемент на владението. Затова въпросите се определят като неотносими към изхода от спора. По втория въпрос, счита, че съдът няма задължение да назначава служебно СТЕ за пространствените предели на правото на собственост, ако не е доказан анимус. Оспорва допускането до касация по третия въпрос, тъй като въззивният съд е изложил мотиви, макар същите да са същите като тези на първата инстанция.
Ответницата по касация А. И. Ч. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С исковата молба и уточненията към нея са предявени едновременно два иска – да се признае за установено, че към момента на образуване на ТКЗС и към настоящия момент процесните седем имота са принадлежали на ищците, като наследници на прекия наследодател П. И. Д..Производството по иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е прекратено поради недопустимост на този иск, защото ищците не са заявили от името на прекия си наследодател за възстановяване процесните имоти. Това определение е влязло в сила. С молба на л. 268 от делото на РС е уточнен петитум по иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, като е поискано да се установи, че ищците са собственици на седемте процесни имота, респективно реални части към момента на одобряване на кадастралната карта. Това уточнение е допуснато и по него се е произнесъл РС, като е отхвърлил иска за всички имоти. Произнесъл се е за правото на собственост към момента на одобряване на кадастралната карта - 31.08.2001 г.
По делото е установено, че е подадено заявление за възстановяване на процесните земеделски имоти на наследници на И. П. Д. и Ц. И. от Ц. И. П. Имотите са възстановени на наследници на първия и на втория в съсобственост с три решения както следва:
С решение № 167 от 27.05.1999 г. са възстановени на наследници на И. П. Д. и на Ц. И. по т.1 имот ....с площ 2,035 дка в м.“П.“, заснет в КК, като ПИ с идентификатор ....., описан в исковата молба като имот в „М...“ с площ 2056 кв.м. /скица-проект №6/, по т.2 ливада от 1,135 дка, в м. „М.“, имот № .....с площ 1137 кв.м., заснет в КК като ПИ с идентификатор ...../по скица-проект № 1/, по т.3 имот с площ 1,615 дка, в м. „М.“, имот № ...., заснет в КК като ПИ с идентификатор ..... с площ 1634 кв.м. /по скица проект № 7/, по т.4 ливада от 6,239 дка в м. „М.“, имот ...., заснет в КК като ПИ с идентификатор ..... с площ 6249 кв.м., от който се претендира с исковата молба реална част с площ 3001 кв.м., попадаща в югоизточната част /по скица-проект № 2/ и по т.6 от решението, имот с площ 6,081 дка в м. „М.“, имот ....., заснет в КК като ПИ с идентификатор ....., с площ 6078 кв.м., от който се претендира реална част с площ 4 000 кв.м. /скица проект № 8/
С решение № 167 от 07.06.2002 г. е възстановено на същите лица пасище-мера с площ 1,741 дка, в м. „С.“, имот № ....., заснет в КК като ПИ с идентификатор ....., с площ 1740 кв.м. - скица-проект №4 /виж скицата на л. 57/
С решение № 167 от 22.08.2007 г., т.1 е възстановен имот – друга селищна територия с площ 0,549 кв.м., имот .....и по т.2 – пасище с площ 3,019 дка, имот ..... Първият е заснет в КК с идетификатор .... целия с площ 3010 кв.м., а втория – като ПИ с идентификатор .....с площ 554 кв.м. / л. 58 и л. 59 от делото на РС/ С исковата молба се претендира реална част с площ 2731 кв.м., намираща се в западната част на ПИ ...., целия с площ 3010 кв.м., по предходен план имот № ...., която реална част включва и части от друг имот ....с площ 554 кв.м. /по скица проект № 3 на л. 289/
За да бъде уважен положителен установителен или ревандикационен иск за собственост, какъвто е и иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР основан на земеделска реституция, ищецът трябва да се легитимира като собственик към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество – ТР № 8/ 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС.
Съдебната практика - Решение № 73 / 11.04.2011г.по гр.д.№ 1181/2010г. Решение № 112 от 05.03.2101г. по гр.д. № 981/2009г. на ІІ г.о., Решение № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о., Решение № 547 от 12.01.2011г. по гр.д. № 660/2010г. на ІІ г.о. приема, че докато трае административната процедура по възстановяване на собствеността, давност не тече дори след датата, визирана в чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ ред.ДВ,бр.107/1997г./, защото заявилите правото на собственост не могат да се легитимират като собственици и да защитят правата си, а обекта на реституция се обособява с решението на ПК, респективно ОС“Земеделие“, което според ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС има конституивно действие.
Така за всеки от посочените имоти, десетгодишната давност може да започне да тече вай-рано от постановяване на решението, с което се възстановява собствеността, което има конститутивно действие. Такова действия нямат решенията, с които само се признават права. Ищците твърдят владение от 1990 г. – преди приемане на ЗСПЗЗ и се позовават на разпределение между тях от 1992 г. – преди възстановяване на имотите. До възстановяване на собствеността обаче дори да са упражнявали фактическа власт върху отделни имоти, тя е ирелевантна предвид нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ и цитираната съдебна практика. Затова всички въпроси, отнасящи се за владение до реституцията на имотите и за необсъждане на гласните доказателства за този период за всеки от конкретните имоти са ирелевантни и не обуславят допускане до касационен контрол.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал.2 пр.1-3 ГПК. Решението е нищожно когато е постановено не в определената писмена форма и от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако няма мотиви или мотивите са абсолютно неразбираеми - / в този смисъл виж мотивите към т.1 от ТР № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС/. Обжалваното решение не отговаря на нито един от тези критерии, поради което няма съмнение евентуално за нищожност. Твърденията за необсъждане на доказателства и доводи са оплаквания за неправилност на решението, които могат да се разглеждат ако бъде допуснато касационно обжалване.
Не е налице и очевидна неправилност, която да се установява от съдържанието на самото решение. Това основание е налице когато решението страда от някоя от формите на неправилност на решението в особено тежка форма, която се установява от съдържанието му без да се извършва същинската касационна проверка. Такива са случаите, когато съдът не е приложил императивна правна норма, приложил е недействаща такава норма или е приложил правна норма в обратния й смисъл, когато е нарушен принцип на гражданския процес или когато при постановяване на мотивите са нарушени очевидно правилата на логиката. Съдът не констатира наличие на такива пороци на обжалваният съдебен акт, поради което на това основание не се допуска касационен контрол.
Очевидната неправилност /основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК/ и противоречието със съдебната практика /основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК/ се свързва от ищците-касатори с необсъждане на доводи и доказателства.
Ищците се позовават на давност, наследство и реституция. От постановяване на последното решение № 167 от 22.08.2007 г. до предявяване на иска на 21.05.1915 г. не е изтекъл период от време от десет години, а след подаване на исковата молба течението на давността е спряло – чл. 115, ал.1 б. „ж“ ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, поради което необсъждането на доказателствата за имотите, възстановени с това решение не влияе на крайния извод.
По делото / на л. 77/ е представена нот. покана от 2011 г., изпратена от ищците до наследодателя на ответниците Ц. И., с което са изразили воля да уредят отношенията си по повод възстановените имоти по ЗСПЗЗ с доброволна делба, ако не, заявяват, че ще предявят иск за делба. Тази нотариална покана е описана и в исковата молба и на нея се позовават ответниците. Тя опровергава наличието на намерение за своене /анимус/ у ищците и наведеното от тях придобивно основание придобивна давност. Искането за делба е свързано с разбиране, че имотите са съсобствени, т.е. изключва намерение за своене и придобиване по давност на същия имот от някой от съсобствениците. От тази покана до предявяване на иска – 2015 г. не са изминали десет години за придобиване по давност, а след това давността е спряла да тече. Така и за останалите възстановени имоти, доводите за необсъждане на доказателствата и доводите за придобиване по давност за всеки конкретен имот са ирелевантни и не определят крайния извод. Затова и в частта за останалите имоти, тези въпроси / първи и трети от изложението/ не са основание за допускане до касационен контрол.
По въпроса за служебно назначаване от съда на експертиза ако счита, че приетата е необоснована също не следва да се допуска касационно обжалване. Както се посочи, искът е отхвърлен поради неустановяване елементите на владението от свидетелите - че праводателят на ищците и те самите са установили самостоятелно владение за себе си, отблъсквайки владението на останалите съсобственици и че това владение е продължило поне десет години от реституцията на имотите. От свидетелските показания не се установява първият елемент на владението за всеки от имотите, а експертизата е изготвена въз основа на тези свидетелски показания. Вещото лице е следвало да отрази пространствените предели на имотите според свидетелските показания. Той се е позовал общо на свидетелските показания, а те не са идентични. Така нееобосноваността на експертизата се дължи не на непълнота на изводите и не достатъчна задълбоченост, а е обективна и произтича от неконкретността на свидетелските показания за периода след реституцията. Показанията на свидетелите се отнасят повече за периода преди образуване на ТКЗС и от 1990 г., който е ирелевантен за спора по чл. 54, ал.2 ЗКИР. По тези съображения, поставеният втори въпрос е ирелевантен и не определя изхода от спора.
След приемане на ЗКИР и ЗУТ и на ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, съдебната практика приема, че искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е иск за собственост. Принцип в гражданския право и конкретно по искове за собственост е, че спорното право се установява към момента на предявяване на иска, респективно към момент на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като съгласно чл.235, ал.3 ГПК се съобразяват и доказаните факти и обстоятелства, относими към възникване, изменение или погасяване на правото на собственост и другите вещни права, предмет на иска, настъпили в хода на разглеждане на спора пред инстанциите по същество до приключване на съдебното дирене. След постановяване на ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., т.4 ОСГК на ВКС, законодателя измени и дефиницията за грешка и непълнота в § 1, т.16 от допълнителните разпоредби на ЗКИР (публ. ДВ, бр. 57 от 2016 г, като тя бе приведена в съответствие с изискването на закона към КК и КР да са верни и актуални – чл. 2, ал.5 и чл. 51 ЗКИР.
Въззивната инстанция е възприела всички изводи на РС. Приела е, че ищците не са доказали придобиване по давност, защото не са доказали намерение за своене частите на ответниците от възстановените като съсобствени имоти, предмет на спора. Обсъждано е владение от 1990 г. до одобряване на кадастралната карта на 31.08.2007 г. и с диспозитива на решението на първата инстанция, потвърдено от въззивната, е отхвърлен иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване право на собственост, но към момента на одобряване на КК, а не към настоящия момент.
Съдебната практика приема, че ако съдът се е произнесъл по принадлежността на правото на собственост към минал момент, но е обсъдил в мотивите правото на собственост на ищците и след одобряване на КК до приключване на съдебното дирене, това не е произнасяне по непредявен иск защото няма произнасяне по различни обстоятелства, съставляващи основанието на иска, или по различен петитум, защото се установява правото на собственост. В този случай решението не е недопустимо, а е налице очевидна фактическа грешка. Ако обаче съдът не се е произнесъл по факти, настъпили след одобряването на КК, решението е неправилно, като противоречащо на материалния закон. Тази неправилност обаче се преценява само в инстанционния контрол. /Решение № 216 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2014 г., I г. о., Решение № 70 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 6305/015 г. на ВКС, І гр.о., Решение № 121/22.10.2018 г. по гр.д.№ 4368/2017 г. ІІ гр.о. Решението не е недопустимо в този случай - Решение № 121 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4368/2017 г., II г. о./ В случая касаторите не са обвързали допускането до касация с доводи за противоречие с тази съдебна практика. Затова съдът не допуска касационно обжалване поради противоречие с цитираната съдебна практика. Следва да се отбележи, че предвид нотариалната покана от 2011 г., изпратена от ищците до ответниците с искане за извършване на делба, крайният изход от спора, повдигнат с искова молба от 2015 г. не би бил различен дори да не бе допуснато това противоречие.
В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т.1 и ал.2 пр. 1-3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 800 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 20.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 28/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч по касационна жалба, подадена от Ц. И. Ш. и П. И. Ш.
ОСЪЖДА Ц. И. Ш. и П. И. Ш., двамата с адрес: [населено място], кв. В., ул.Б., № ... да платят на М. Ц. Й. от [населено място], кв. В., [улица], Г. И. Г., И. Г. Г. и В. Г. Ж., тримата с адрес: [населено място], [улица], вх. ..., ап....деловодни разноски за настояща инстанция в размер на 800 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: