3 Р Е ШЕ Н И Е № 675/10 София, 26.01. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 656/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 876/09 от 18.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 15 от 11.02.2009 г. по в. гр. д. N 859/2008 г. на Б. окръжен съд по касационна жалба на К. П. К., който иска то да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. От ответниците по касация М. Г. М. и К. Г. М. считат, че касационната жалба е неоснователна, Р. Г. Костова поддържа становище за нейната основателност. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е отменено решение № 890 от 28.07.2008 г. по гр. д. № 1754/2007 г. на Б. районен съд и е допусната делба между М. Г. М. и К. Г. М., от една страна, и К. П. К. и Р. Г. Костова, от друга, на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място с административен адрес[населено място], [улица], съставляващо УПИ IX-462 от кв. 33, при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от страните. По делото е установено, че ищците М. и К. Милчеви са придобили по наследство от Т. Д. К., починала в 1981 г., и реституция по Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета /ЗВСВНМРСА/, 1/2 ид. ч. от първия /партерния/ етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от магазин /дюкян/ и склад. С договор за дарение, сключен с н. а. № 32/93 г., ответникът К. К., сега касатор, придобил собствеността върху останалата 1/2 ид. ч. от магазина и склада на първия /партерния/ етаж от сградата, както и цялото дворно място и втория етаж. Впоследствие сградата, освидетелствувана като самосрутваща се, е съборена, и през 2006-2007 г. е построена триетажна жилищна сграда с магазини в партерния етаж. Според заключението на техническата експертиза има съответствие по местоположение, конфигурация и граници и несъответствие по площ, без да е установена площта на старото и на новото строителство. Съществуват данни, че магазинната част на първия етаж от старата сграда е била 35 кв. м., без да изяснена площта на стълбищната част. Касаторът твърди, че новоизграденият първи етаж заема цялото дворно място - 106-109 кв. м., а ответниците М. в жалба до началника на Р. /л. 24 по адм. д. № 697/2005 г. на Б. окръжен съд/ са записали, че магазините са с площ 16 кв. м. и 40.7 кв. м. Като счел, че разликата в площта се дължи на намалената дебелина на стените, въззивният съд приел, че със събарянето на постройката правото на строеж, което имплицитно се е включвало в правото на ищците на собственост върху идеална част от първия етаж на сградата, не е погасено. Ето защо следва да им се признае правото да изградят строеж в същия обем, какъвто са притежавали преди събарянето на старата постройка, а това, че фактически не са участвали в строежа, изграден по време на брака между съделителите К. и Р. К., касае сметки, които се уреждат във втората фаза на делбата. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с приложението на чл. 66, ал. 2 ЗС по въпроса: дали с погиването на първия етаж ищците, които не са собственици на терена, нито носители на право на строеж, учредено с нарочен акт, са изгубили правото си на собственост и могат ли да се легитимират за собственици на 1/2 ид. ч. от новопостроения първи етаж. Съгласно чл. 66, ал. 2 ЗС /Нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г./ правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго. Посоченото правно положение се е прилагало в съдебната практика и преди изричното му законодателно уреждане. Това е така, защото в закона не е предвидено при погиване на изградената върху чужда земя постройка да се погасява учреденото и осъществено вече право на строеж. В тези случаи носителят на правото на строеж може да възстанови разрушената сграда. Поставя се въпросът дали това разрешение се прилага по отношение на всяко надлежно придобито право на строеж без значение начина, по който то е възникнало в патримониума на собственика на сградата. Изрично волеизявление за учредяване на правото на строеж, и то в предвидената законова форма, е задължително само когато се касае до бъдеща постройка. При условията на чл. 63, ал. 2 ЗС, която допуска правото на собственост върху терена и правото на собственост върху сграда в него да принадлежат на различни правни субекти, правото на строеж възниква и без изрично волеизявление, щом се извърши прехвърляне, което изключва постройката от притежанието на дворното място. Това положение произтича от обстоятелството, че различни лица стават собственици на терена и на сградата, а това е възможно само въз основа на съществуващо вещно право на строеж. Правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху сградата и се съдържа в него. Оттук следва, че при разрушаване на сградата правото на строеж се запазва, независимо от правния способ за неговото придобиване. От правилото, че собственикът може да построи отново обекта, ако същият погине, съществуват изключения, при които с премахването на постройката се погасява и правото да бъде възстановена, като например в случаите на временни постройки със статут по чл. 120 от ППЗТСУ /отм./ когато за терена има нови предвиждания /пар. 50а от ПЗР на ЗИДЗТСУ -отм./, когато обектът не представлява “строеж” по смисъла на пар. 1 от ДР на ППЗТСУ /отм./, съответно пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, и др. Разглежданият случай не е такъв. Ето защо предприетото от собственика на терена застрояване не може да засегне суперфицията на ищците. При възстановяването на разрушената сграда новата постройка следва да бъде със същата площ и обем като предишната. За да е допустимо отклонение от параметрите на погиналата постройка, е необходимо това да е предвидено в акта на учредяване. В противен случай то ще се счита за собственост на собственика на земята съгласно правилото на чл. 92 ЗС. Предмет на придобитото по приращение обаче, ще бъде само това, което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект на собственост. В хипотезата, пред която страните са изправени, разделянето на собствеността върху част от първия етаж на сградата и дворното място, върху което е изградена, е в резултат на наследствено правоприемство за ищците и сделка и наследствено правоприемство за ответника К. К. - касатор. С придобиването чрез наследяване по закон на 1/2 ид. ч. от етажа ищците са придобили и суперфицията върху терена в същия обем, при условията на чл. 63, ал. 2 ЗС. Поради това неотносими за изхода на спора са доводите, касаещи липсата на изричен акт за учредено право на строеж. Правилно е становището на въззивния съд, че дори да не е изрично упоменато, правото на собственост върху постройката имплицитно включва и правото на строеж върху терена, съобразно обема на застроеното. По делото е установено, че новоизграденият първи етаж се състои от два магазина със санитарни възли към тях и вътрешни комуникации. Следвало е да се изясни, с помощта на вещо лице, общата площ на етажа, площта на всеки от новопостроените магазини със съответния санитарен възел и кой от тях по-пълно съответства на възстановената по ЗВСВНМРСА собственост /магазин - дюкян, и склад/, като за целта се изготви комбинирана скица, на която да се нанесат старото и новото строителство. Този обект, който по-пълно съответства на съборения обект, ще е съсобствен между страните по делото и следва да се допусне до делба, а останалата част от строежа, която надхвърля обема на правото на строеж, ще принадлежи на касатора - собственик на терена, и на съпругата му. С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение, с което е прието наличие на съсобственост по отношение на целия новоизграден първи етаж, е неправилно, постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. То следва да бъде отменено и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 15 от 11.02.2009 г. по в. гр. д. N 859/2008 г. на Б. окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Б. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: