Р Е Ш Е Н И Е № 163 София, 26.10.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Любка Богданова Членове: Гълъбина Генчева Емилия Донкова при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 213/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С определение № 375 от 26.06.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 150 от 17.10.2016 г. по в. гр. д. № 136/2016 г. на Силистренския окръжен съд. Касаторите Е. Д. Я. и И. Д. В. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата по касация М. Д. И. е оспорила жалбата. В съдебно заседание не е изразила становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което Дуловският районен съд е допуснал делба на нива с площ от 81.010 дка , находяща се в местността „Стари лозя” и съставляваща имот № 030001 по плана за земеразделяне на [населено място], между съделители и при квоти: 2/4 ид. ч. за М. Д. И. и по 1/4 ид. ч. за Е. Д. И. и И. Д. В.. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали влязлото в сила съдебно решение по чл.546 ГПК за установяване на произход прегражда възможността въпросът за произхода да бъде пререшаван в делбеното производство. По делото е установена следната фактическа обстановка: Делбеният имот е наследствен от Д. И. Д., починал през 1984 г. Не е спорно, че негов син и наследник по закон е Д. Д. И., починал през 2012 г. и оставил за наследници по закон две дъщери - ответниците по делото. Искът за делба на възстановения по реда на ЗСПЗЗ с решение № 06 от 01.08.1994 г. имот е предявен от М. Д. И., която твърди, че също е наследник по закон на бившия собственик - негова дъщеря. Оспорила е правото на собственост върху делбения имот, признато само в полза на наследодателя на ответниците с констативен нотариален акт по наследство № 155 от 25.03.1998 г., с твърдението, че същият е издаден въз основа на невярно удостоверение за наследници. Ответниците са оспорили произхода на ищцата с възражение. В хода на делбеното производство ищцата е инициирала производство по реда на чл.542 и сл. ГПК и с влязло в сила на 20.08.2015 г. решение № 368 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 879/2015 г. на е признато за установено, че М. Д. И. е родена от родители Е. В. Д. и Д. И. Д.. Съдебното решение е послужило като основа за съставяне на акт за раждане № 0224 от 31.08.2015 г., а въз основа на последния е съставено удостоверение за раждане на ищцата. Първоинстанционният съд разгледал повдигнатото пред него оспорване на произхода на ищцата от баща и след като обсъдил всички представени доказателства - писмени и гласни, от гледна точка правната регламентация на произхода съобразно Закона за лицата от 1907 г., приел, че са налице всички законови предпоставки за произхода на М. Д. И. от Д. И. Д., а въведеното от ответниците възражение е неоснователно и недоказано. С въззивното решение първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел, че при наличието на влязъл в сила съдебен акт за произхода на ищцата не съществува правна възможност въпросът отново да бъде пререшаван в делбеното производство. Затова и делбата на спорната земеделска земя, останало в наследство от Д. И. Д., следва да се допусне между наследниците на неговия син Д. Д. И. - ответници по делото, и неговата дъщеря М. Д. И., при квоти, определени съгласно чл.5 ЗНсл. Съобразно този изход на спора констативният нотариален акт, с който за собственик е обявен само синът на общия наследодател, се явява неверен до размер от 1/2 ид. ч., за което е постановен и отменителен диспозитив. По въпроса за приложението на чл.343 ГПК, според който в производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, е постановено решение № 594 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 1289/2009 г. на ВКС, І-во г. о., в което е даден отговор на по-общ въпрос за това дали в производството по делба съделителите могат да оспорват произхода на едно лице или това следва да стане в отделен процес. По допуснатия въпрос дали влязлото в сила решение по чл.546 ГПК за установяване на произход прегражда възможността въпросът за произхода да бъде пререшаван в делбеното производство, следва да се даде следния отговор: Влязлото в сила решение по чл.546 ГПК, постановено в охранително производство за установяване на факт с правно значение, не се ползва със сила на пресъдено нещо. Охранителните производства не са производства за правна защита, по реда на които подобно на исковия процес да се разрешават правни спорове. Те са едностранни, безспорни производства, по реда на които се издават ползващи молителя актове, които не целят да бъдат същевременно санкция спрямо някое друго лице за допуснато от него правонарушение. Несъвместимостта между силата на пресъдено нещо и решенията по охранителни производства е ясно изразена в закона. Съгласно чл.538, ал.3 ГПК решението, с което се отхвърля молба да се издаде охранителен акт, не пречи да бъде подадена повторно същата молба пред същия съд. Тази възможност очевидно предпоставя, че съдът може да пререши въпроса за основателността на молбата. Издаденото решение, с което се уважава молбата, не е никаква пречка, за да бъде изменен или отменен издаденият охранителен акт по иск на засегнато от него трето лице или на прокурора. Следователно не само че издаденият охранителен акт не препятства възможността да се пререши по исков ред правото да бъде той издаден, но тъкмо обратно – по исков ред се изменя или отменя издаденият охранителен акт. Това показва, че нито отказът да се издаде охранителен акт, нито самият охранителен акт се ползват със СПН. Горното важи и за охранителните актове, които се издават след изслушване и на други лица извън молителя, които са заинтересувани от издаване на акта /включително при установяване на факти с правно значение/. Участието на тези лица в охранителното производство не го превръща в спорно производство и не е в състояние да придаде на акта, който го завършва, сила на пресъдено нещо. Тъй като целта на този акт е да замести несъставения или унищожения /изгубен/ документ и затова неговият ефект се състои в обвързващата доказателствена сила, с която той установява факта. Тази доказателствена сила обаче не важи по отношение на неучаствалите в производството заинтересовани лица /чл.546, ал.3 ГПК/, които го оспорват. Въззивният съд неправилно е приел, че произхода на съделителката – ищца не може да бъде оспорван в делбеното производство, тъй като същият е бил установен с влязлото в сила решение по чл.546 ГПК и във връзка със заявеното под формата на възражение, оспорване на произхода й, не могат да се събират други доказателства. Изложените съображения важат за решенията по искове за гражданско състояние /аргумент от чл.298, ал.3 ГПК/, чиято сила на пресъдено нещо се разпростира спрямо всички правни субекти, но не и за решенията, издадени в охранително производство по реда на чл.546 ГПК. С оглед на изложеното, следва да се направи заключение, че наличието на влязло в сила решение, постановено в това производство, не прегражда възможността възникналият спор за произход да бъде пререшаван в делбеното производство. По касационната жалба. Във връзка със заявеното оспорване на произхода на съделителката М. И. са ангажирани доказателства както следва: Видно от влязло в сила решение по гр. д. № 879/2015 г. по описа на Силистренския районен съд, със същото е признато за установено, че М. Д. И. е [дата на раждане] в [населено място], Румъния, от родители Е. В. Д. и Д. И. Д., като е постановено и съставянето на акт за раждане. В личен регистрационен картон на Д. И. Д. ищцата е вписана като негова дъщеря /отбелязано е, че общият наследодател има две деца: дъщеря М. и син Д./. В „махленски регистър”, стр.64, при описание на лицата, от които се състои домакинството на Д. И. Д., посочен като „глава на семейството”, са записани: съпруга Е. Д. И., дъщеря М. Д. И., [дата на раждане] в Румъния и син Д. Д. И., [дата на раждане] в Румъния. В личния регистрационен картон на ищцата в графата „баща” не фигурира име. Според показанията на свидетелите С. и И. Г., посочени от ищцата, всички са познавали бащата на ответниците и ищцата като брат и сестра. До смъртта си през 2012 г. Д. Д. И. е възприемал М. Д. И. като своя сестра, като първият свидетел има непосредствени впечатления както от разговорите си с него, така и от тези с бащата Д. И. Д.. Семейството се е преселило от Румъния през 1940 г. Вторият свидетел възпроизвежда в показанията си факти относно срещите на Д. и М. като брат и сестра. Свидетелите М. Г. и С., ангажирани от ответниците, посочват, че ищцата е родена от майка й като „мома“ преди сключването на брак с общия наследодател. Живяла е с неговото семейство, докато се омъжи. Вторият свидетел /кмет на населеното място в периода 1975 г.-1999 г./ сочи, че преди издаване на личните регистрационни картони е била провеждана анкета от специални служители в кметството и попълвана анкетна карта, като в тази на ищцата поради липсата на акт за раждане не е бил посочен баща. С оглед на така обсъдените писмени и гласни доказателства, може да се направи обосновано заключение, че ответниците – касатори в настоящото производство не са доказали въведеното от тях възражение, че ищцата не произхожда от баща Д. И. Д.. Следва да се посочи, че Законът за лицата, ДВ, бр.273/17.12.1907 г. /отм./, действал до 1949 г. и приложим за конкретния случай, в чл.55 е установявал следните предпоставки за установяване на произход: „лицето да е носило всякога името на бащата, на когото то казва, че принадлежи“; „бащата да го е имал като свое дете, и в това качество, да се е грижил за неговото издържане, възпитание и настаняване“; „да е било признавано постоянно за такова в обществото“; „да е било признавано в това качество от семейството“. Горните изисквания са налице и по отношение на ищцата, като този извод следва от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства в първоинстанционното и въззивното производство, които са достатъчни, за да обосноват заключение, че ищцата като наследник на общия наследодател е носител на правото за делба и делбата следва да бъде допусната с нейно участие. С оглед на така установената по делото фактическа обстановка, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е правилно по своя резултат, но по изложените от касационната инстанция съображения. В обобщение, въззивното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора касаторите трябва да заплатят на ответницата по касация сумата 500 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 150 от 17.10.2016 г., постановено по в. гр. д. № 136/2016 г. на Силистренския окръжен съд. Осъжда Е. Д. Я. и И. Д. В. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Й. С., да заплатят на М. Д. И. от [населено място], [община], [улица], сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.