Р Е Ш Е Н И Е № 136 София, 31.05.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Тома Комов, разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 472 за 2018 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Р. Ц. Д. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 06.10.2015 г. присъда № 23 от 23.06.2015 г. по н.о.х.д. № 127/ 2014 г., по описа на Мездренски районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи за възобновяване на делото, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, поради неучастие на осъдения Р. Ц. Д. в съдебното производството и отсъствието му от страната за работа във Федерална Република Германия. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Р. Ц. Д. и неговият служебен защитник адвокат В. Ж. поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, лично е участвал в проведените следствени действия на досъдебното производство, където е привлечен като обвиняем, дал е обяснения и са му били предявени материалите от разследването, но поради укриване не е бил намерен, за да му бъде връчен обвинителния акт и да бъде призован за съдебното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С решение № 95 от 06.10.2015 г. по в.н.о.х.д. № 378/ 2015 г. Врачанският окръжен съд потвърдил присъда № 23 от 23.06.2015 г., по н.о.х.д. № 127/ 2014 г., по описа на Мездренски районен съд, с която осъденият Р. Ц. Д. бил признат за виновен в това, че за времето от 10 до 22.11.2013 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел от владението на К. Т. М., без негово съгласие, сумата от 210 лева в банкноти, като за извършване на деянието е използвал техническо средство – оригинален ключ и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. В тежест на осъдения били възложени разноските по делото. Осъденият Р. Ц. Д. е бил задържан на 30.11.2017 г. на територията на Федерална Република Германия, въз основа на европейска заповед за арест. Предаден е на българските власти на 30.01.2018 г. и е настанен в затвора в гр. Враца. Искането на осъдения Р. Ц. Д. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения Р. Ц. Д.. Привлечен е в качеството му на обвиняем на 14.02.2014 г., по д.п. № 180/2013 г., по описа на РУП-Роман, в присъствието на служебен защитник и е взета мярка за неотклонение подписка. На същата дата бил разпитан и му били предявени материалите по досъдебното производство. По образуваното на 17.03.2014 г. съдебно производство по н.о.х.д. № 127/ 2014 г., по описа на Мездренския районен съд, осъденият Д. не е бил намерен. Призовките изпратени на регистрираните му адреси в страната били връщани с отбелязване, че не живее в [населено място], [улица], № ** и [улица], № **, както и в [населено място],[жк], [улица], № * (настоящ адрес). Обявен бил за общодържавно издирване с телеграма № 22565 от 09.06.2014 г. на ГДКП при МВР. Не били установени данни за преминаване през границата. Съдебното производство било разгледано в отсъствие на осъдения, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 4 от НПК, на 26.05.2015 г. и на 23.06.2015 г. била постановена присъда. Въззивното производство също било разгледано задочно за подсъдимия. Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият Д. се е укрил и по този начин сам се е отказал от упражняване на предоставените му по закон права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, ако той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай осъденият Р. Д. е знаел за повдигнатото обвинение, привлечен е към наказателна отговорност и е участвал лично в разследването по досъдебното производство. Не е взел участие в съдебната фаза от процеса, не е получил разрешение да напуска местоживеенето си, не е уведомил правосъдните органи за новия си адрес в чужбина. Не е бил известен за насроченото съдебно производство, защото се е укрил и заминал в чужбина, без да изпълни поетите по делото процесуални задължоения. Поради това, искането на осъдения Д. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Не са налице и основанията по чл. 423, ал. 5 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Направеното от осъдения Р. Ц. Д. искане за възобновяване като неоснователно следва да се остави без уважение. Направените от осъдения доводи за нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК подлежат на разглеждане по друг процесуален ред от Софийския апелативен съд. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Ц. Д. за възобновяване на приключилото наказателно производство по н.о.х.д. № 127/ 2014 г., по описа на Мездренски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.