О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 141
гр. София, 20 юни 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова
и на прокурора ТОМА КОМОВ,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 539 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид:
Касационното производство, по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК, е образувано по жалба на подсъдимия О. А., чрез упълномощения му защитник адв. Д. З., против гражданско - осъдителната част на въззивно решение № 61/08.04.2019 г., постановено по внохд № 286/2018 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
В жалбата е посочено единствено, че размера на присъденото обезщетението за неимуществени вреди е явно несправедлив, тъй като съдът не е отчел всички обстоятелства, които влияят пряко или косвено при неговото определяне, но най-вече агресивното поведение и предприетите неправомерни действия от страна на пострадалия и неговата компания, както и причинените увреждания на самия подсъдим. Според защитника, с оглед приетата правна квалификация на извършеното престъпление – по чл.119 от НК, подсъдимият е бил принуден да се защитава, причинявайки увреждания на пострадалия, с цел да спаси собствения си живот и телесна неприкосновеност. Претендира се да се измени, като се намали, размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди.
В съдебно заседание подсъдимият О. М. и защитникът адв. З. поддържат жалбата и настояват тя да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Частният обвинител и граждански ищец Б. К., редовно призован, не се явява. Повереникът адв. Д. Ш. счита, че жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, но ако все пак съдът реши да я разгледа по същество – да я отхвърли като неоснователна по съображенията, подробно изложени в представеното писмено възражение. Претендира разноски.
Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Процесуалното развитие на делото е усложнено, предвид разглеждането му от два първоинстанционни и два въззивни състава.
След отмяна - с решение № 233/26.10.2017 г. по образуваното по протест и жалба на частния обвинител и граждански ищец внохд № 351/2017 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, на основание чл.334, т.1, пр.2 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1, пр.1 от НПК, на първата присъда № 11/27.04.2017 г. по нохд № 223/2016 г. на Окръжен съд - Кърджали, с която подсъдимият А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.1 от НК и е оправдан по повдигнатото му по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 от НК обвинение и е осъден да заплати 4 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалия, с присъда № 4/04.04.2018 г. по нохд № 205/2017 по описа на Окръжен съд - Кърджали, подсъдимият А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.118 вр. с чл.18, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 /три/ години лишаване от свобода, което наказание е отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 /четири/ години, както и да заплати на пострадалия Б. К. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2016 г. до окончателното им заплащане.
Единствено по протест, с искане за постановяване на нова присъда, с която да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление е образувано внохд № 286/2018 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по делото решение № 61/08.04.2019 г., на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК е изменена втората първоинстанционна присъда, като вторият въззивен състав е преквалифицирал извършеното от А. престъпление от чл.118 вр. с чл.18, ал.1 от НК в такова по чл.119 вр.с чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК, намалил е наложеното му наказание на 2 /две/ години лишаване от свобода и на 3 /три години/ - изпитателния срок, в който изпълнението е отложено. В частта относно присъденото обезщетение присъдата е потвърдена.
Визираното движение на делото до момента предопределя депозираната от адв.З. жалба като процесуално недопустима, тъй като нито подсъдимият, нито представлявалият го упълномощен защитник са се възползвали от предоставената на всеки един от тях от закона възможност да обжалват - нито първата, /което в случая е без значение/, нито втората първоинстанционна присъда. По този начин те са се лишили и от възможността да претендират смекчаване положението на А., както в наказателен, така и в гражданско правен аспект. Принципно положение е, че правото на касационно обжалване е допустимо само ако страната е упражнила надлежно правото си на въззивно обжалване, с изключение на хипотезите, когато с въззивния съдебен акт е уважена жалба или протест на другите страни, с което са отежнени правата и законните интереси на необжалвалите, какъвто определено не е настоящият случай. В този смисъл действащият НПК изключва възможността за тъй нар. "прескачащо" обжалване, което да позволява извършването на касационна проверка на въззивен съдебен акт, при липса на въззивна жалба от подсъдимия или от защитника срещу първоинстанционната присъда. Като е създал ред – задължително въззивно преди касационното обжалване, законодателят го е свързал със съответната процесуална последователност в позициите на страните в процеса, гарантирайки защитата на интересите им чрез правото им на жалба или протест. Тъй като подсъдимият за първи път – едва пред касационната инстанция, е изразил недоволството си относно уважения размер от 15 000 лв. на предявения граждански иск, жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното касационно производство следва да се прекрати. Подаването на жалба от лице, което няма право на това, е следвало да бъде констатирано от съдията - докладчик от апелативния съд, в производство по реда на чл.351, ал.5, т.2, пр.2 от НПК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените от частния обвинител и граждански ищец разноски в размер на 1 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на повереника за явяването му пред настоящата инстанция.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подсъдимия О. А., чрез упълномощения му защитник адв. Д. З., против гражданско - осъдителната част на въззивно решение № 61/08.04.2019 г., постановено по внохд № 286/2018 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по к.н.д. № 539/2019 г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение.
ОСЪЖДА подсъдимия О. В. А., с ЕГН [ЕГН], да заплати на частния обвинител и граждански ищец Б. Г. К. сумата от 1 000 /хиляди/ лв. разноски по производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |