4 Р Е Ш Е Н И Е № 390/12 София, 08.01.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 920 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 168 от 14.02.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 279 от 13.12.2010 година по гр.д. № 629/2010 година на Шуменски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от З. Ш. М. против Б. Б. В., двамата от [населено място], област Шумен за сумата 5000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от средна телесна повреда, причинена от пътнотранспортно произшествие на 21.08.2008 г. За разликата до предявения му размер от 15000 лева искът е отхвърлен като неоснователен Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива съдебна практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД: следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчетат всички поражения върху физическата цялост на пострадалия, както и настъпилата след времето на увреждането инфлация. В обжалваното въззивно решение на Шуменски окръжен съд е прието, че размерът на обезщетението следва да бъде определен въз основа на доказателствата за претърпени болки и страдания, продължителността им период от време, както и съпровождащата нараняването емоционална травма. В решение № 213 от 18.04.2001 г. по гр.д. № 1265/1999 г. на Върховния касационен съд е прието, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт следва да се отчитат всички настъпили за пострадалия морални вреди, както и инфлацията за времето на увреждането. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че в съответствие с т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт следва да се отчитат всички обстоятелства, обуславящи размера им: претърпените от пострадалия болки и страдания, продължителността и интензитета им, характера на увреждането, прогнозите за отшумяването му, има ли настъпили необратими увреждания или остатъчни телесни дефекти, съпровождащата нараняването емоционална травма, доколко увреждането се е отразило на обичайния начин на живот на пострадалия и настъпили ли са ограничения във възможностите му за житейска реализация. Когато обезщетението се определя след пълното проявление на последиците от увреждането, т.е. в един по-късен момент от настъпването му, съдът отчита и настъпилата инфлация. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр.д. № 1106/2010 г. ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, размерът на обезщетението за неимуществени вреди може да бъде определен към различен момент в зависимост от вида и характера на вредите и от това как е предявен искът. Размерът може да бъде определен към момента на извършване на увреждащото действие или към по-късен момент, когато са се проявили всички последици от увреждането. Когато искът е предявен за пълно обезщетение за всички вреди, вкл. и бъдещи с оглед прогнозата за страданието, съдът неизбежно отчита инфлацията, тъй като деецът дължи справедливо обезщетение към момента на определянето му. Законната лихва не е обезщетение за вредите от деликта, а за забавено изпълнение на парично задължение, поради което се присъжда от извършване на деянието, когато размерът на обезщетението е определено към този момент или от по-късен момент, към който според обстоятелствата е определено обезщетението. В обжалваното решение на Шуменски окръжен съд е прието, че с влязло в сила определение по н.о.х.д. № 113/2009 г. на районен съд [населено място] е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б” НК вр. с чл. 342, ал. 1 НК за това, че при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда. Вследствие на пътно-транспортното произшествие ищцата е претърпяла увреждания, изразяващи се в счупване на втори шиен прешлен, счупване на десния напречен израстък на същия прешлен, приплъзване между първи и втори шиен прешлен и счупване на лява ключица. Уврежданията са и причинили болки и страдания за продължителен период от време, дискомфорт и ограничение на действията, съпроводени с емоционална травма. Прието е, че обезщетение в размер на 5000 лева се явява адекватно на претърпените от ищцата неимуществени вреди, като до предявения му размер от 15000 лева искът е отхвърлен като неоснователен В касационната жалба против въззивното решение, подадена от З. Ш. М. се поддържа, че съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди без да отчете настъпилите от увреждането усложнения, надвишаващи обичайните последици за подобен вид травми и времето за възстановяване на здравето. Касационните оплаквания са основателни. При определяне на обезщетението, въззивният съд не е отчел всички обстоятелства, имащи значение за размера му. Не е отчел продължителността на страданието - продължаващия повече от година и половина след оперативната намеса болков синдром вследствие дразнене на гръбномозъчните коренчета на остеофитите, които болки намаляват само при медикаментозно и рехабилитационно лечение. Не е отчел и настъпилите необратими увреждания - остатъчна деформация на лява ключица, зараснала дефектно; разместване по дължина и скъсяване на костта; невъзможност да се стигне до пълно натоварване на горния крайник, което съгласно приетото по делото експертно заключение би могло да се постигне във времето при постоянно увеличаване на натоварването. Не е отчел, че в една относително млада възраст, ищцата, родена през 1972 г. е получила трайно увреждане на здравето (необратими остатъчни деформации), причинило и сериозна емоционална травма. Предвид изложеното, определеният от въззивния съд размер на обезщетение от 5000 лева се явява занижен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част като постановено в нарушение на материалния закон. Съвкупната преценка на всички обуславящи размера на обезщетението обстоятелства, налага извод, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените неимуществени вреди следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 12000 лева, определено към момента на предявяване на иска, към който момент уврежданията са били проявени в пълния им обем, от който момент следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени съдебни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1500 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 279 от 13.12.2010 година по гр.д. № 629/2010 година на Шуменски окръжен съд в частта му, с която предявеният от З. Ш. М. против Б. Б. В., двамата от [населено място], област Шумен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 5000 лева до 12000 лева, както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението от 21.08.2008 година. ОСЪЖДА Б. Б. В. да заплати на З. Ш. М., двамата от [населено място], област Шумен сумата 7000 (седем хиляди) лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от средна телесна повреда, причинена от пътнотранспортно произшествие на 21.08.2008 г. ведно със законната лихва върху цялото обезщетение от 12000 (дванадесет хиляди) лева, считано от 03.11.2009 г. до окончателното му изплащане, както и сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: