2 Р Е Ш Е Н И Е N 121 гр. София ,19.07. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 339/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. З. Д. П. чрез пълномощника си адв.Р. Ч. от САК е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд ,гражданско отделение ІІ-в състав от 07.07.2010 г. по гр.д.№ 535/2004г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос: налице ли е спор за материално право по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и към кой момент следва да се установи собствеността, когато се претендира възстановяване на собственост на различни имоти от различни лица в стари реални граници при отказ на Общинската служба по земеделие и гори да признае правото за възстановяване на собствеността на единия от правоимащите с мотив, че земите вече са възстановени на друго лице. Ответникът Методи П. С. не е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав възприема практиката в решение № 134 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 813/2009 г. ІІ г.о. , постановено по реда на 290 ГПК и определение по ч.гр.д.№ 534/2010г. на ВКС, І г.о. по чл.274 ал.3 ГПК, според която при възстановяването на собствеността на земеделски земи в стари реални граници може да възникне спор не само когато различни лица претендират за възстановяване едни и същи имоти при включването им в ТКЗС , но и когато спорят за точното местоположение на заявени различни имоти към момента на възстановяването. В този случай аналогично на чл.53 ал.2 З., чл.26 ал.14 ППЗСПЗЗ препраща към исковия ред за разрешаване на спора, който е този по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Спецификата на този спор /за разлика от класическия случай на заявяване на едни и същи имоти от различни лица, за който се отнася ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК/ се състои в това, че съдът трябва да се произнесе не само дали ищецът или неговият наследодател е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, но и коя от страните има право на възстановяване на имота в новите реални граници ако е сезиран с такова искане и ако с произнасянето по него съдът не би иззел правомощията на Общинската служба по земеделие да се произнесе по местоположението на имотите към момента на възстановяването извън разрешаването на спора за материално право. По основателността на жалбата. Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 40 състав от 09.10.2003г. по гр.д.№ 3785/2001г. , с което е отхвърлен иска с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ , предявен от З. Д. П. ЕГН [ЕГН] против Методи П. С. ЕГН [ЕГН] за установяване на основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, че наследодателят на ищцата Д. А. З., починал през 1989 г. е притежавал към момента на приемането му за член-кооператор нива с площ от 4 дка, намираща се в землището на [населено място] м.”К.” при граници З. З., Л. В. и Е. И.. В. съд е приел, че липсва категорично установена идентичност между притежаваните от наследодателите на страните недвижими имоти към правнорелевантния за предмета на спора момент – включването им в ТКЗС и само на това основание е приел, че претенцията е недоказана. Според съда ищцата претендира, че нейният наследодател е притежавал нива от 4 дка в землището на местността „К.“ , а ответникът претендира, че неговият наследодател е притежавал нива от 4.550 дка в м.“И.“, но от доказателствата по делото не е установено по безспорен начин, че местностите „К.“ и „И.“ са идентични, обратно установено е, че са различни и е спорно дали граничат помежду си като във всички случаи се налага изводът, че имотите не съвпадат. С оглед изложението по чл.291 ГПК решението на въззивния съд е незаконосъобразно и е постановено в нарушение на процесуалните правила – отменителни основания по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Мотивите на въззивния съд не разрешават повдигнатия правен спор. Те потвърждават твърденията в исковата молба, че наследодателят на ответника не е имал земи в местността „К.“, а в масив 90 , в който се намира възстановения имот № 4, не са възстановявани земи, попадащи в местността „И.”, в която се е намирал имота на наследодателя на ответника съгласно данъчната книга от 1929 г. С решение № 2813 от 17.05.2001г. по заявление вх.№ 2813 от 28.02.1992 г. Поземлената комисия [община] е отказала да възстанови собствеността на наследниците на Д. А. З. на нива от 4 дка в землището на [населено място], м.”К.” , защото имотът попада в масив 90, върху част от парцел 4, възстановен на наследниците на Н. С. Танин по преписка вх.№ 1599/1992 г. и върху части от други имоти. Следователно за ищцата е налице правен интерес да установи, че нейният наследодател е притежавал нива от 4 дка в м. „К.” при съседи по опис-декларацията , емлячна партида 59 : З. З., Л. В., Е. И. щом като Поземлената комисия е отказала да възстанови собствеността като е констатирала покриване на новите граници на имотите. По тези съображения въззивното решение следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, делото следва да се реши по същество. Ищцата е една от наследниците /дъщеря/ на Д. А. З., починал през 1989г. и съгласно разясненията в ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК има право самостоятелно да предяви иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ като акт на обикновено управление за защита на общи права и решението на съда ще ползва и останалите наследници. От представената опис-декларация на полските имоти на Д. Н. З., член на ТКЗС [населено място] се установява, че на негово име е записана нива от 4 дка в м.”К.” при съседи З. З., Е. И. и Л. В... Свидетелите К. С., В. Б. и Н. С., К. П. и Т. М. са установили при разпита им в съдебното заседание на 07.11.2002 г. пред районния съд и пред въззивния съд в с.з. на 06.12.2006г. , че Д. З. е имал имот в м.”К.” по наследство от баща си, известен като „З. нива” , Нивата е обработвана от него до влизането му в ТКЗС и към този момент не е имало спорове между него и наследодателя на ответника С.. Нивата е била близо до шосето и съседи са били Е., братя З. и Л. В. . Свидетелите са установили също така, че наследодателя на ответника Н. Танин, който е бил известен като най-заможен в селото не е имал имоти в тази местност. Тъй като няма събрани други доказателства, които да опровергават показанията на свидетелите и опис-декларацията за внесените имоти в ТКЗС, следва да се приеме, че твърденията в исковата молба, че наследодателят на ищцата е бил собственик на нива от 4 дка м.”К.” при съседи З. З., Е. И. и Л. В. са доказани, предявеният иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е основателен и следва да бъде уважен. Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани с исковата молба и касационната жалба. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския градски съд,гражданско отделение ІІ-в състав от 07.07.2010 г. по гр.д.№ 535/2004г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ по иска, предявен от З. Д. П. ЕГН [ЕГН] против Методи П. С. ЕГН [ЕГН] , че Д. А. З., починал през 1989 г. ,наследодател на З. Д. П., е притежавал към момента на приемането му за член-кооператор в ТКЗС нива с площ от 4 дка, намираща се в землището на [населено място] м.”К.” при граници З. З., Л. В. и Е. И.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: