Р Е Ш Е Н И Е № 443 Гр.София, 20.10.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Теодора Стамболова При участието на секретаря Цекова В присъствието на прокурора Бумбалова Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 421/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №48/21.06.10 г.,постановено от ОС-Разград /РзОС/ по В.Н.О.Х.Д. 120/10 г., е отменена оправдателна присъда № 168/14.04.10 г., постановена от РС-Разград /РзРС/ по Н.О.Х.Д.22/10 г.,като подсъдимият Н. П. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.183,ал.1 НК с наложено наказание глоба в размер на 150 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал подсъдимият, който в срок го атакува с касационна жалба, оплаквайки се от необоснованост, незаконосъобразност, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се актът на ОС-Разград да бъде отменен и касаторът да бъде оправдан изцяло. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват и не заявяват допълнителни аргументи. Представителят на ВКП моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и посочените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Първо, макар и да е титулуван РЕШЕНИЕ, актът на въззивния съд по съществото си е присъда, дължима за произнасяне по силата на чл.336,ал.1,т.2 вр.чл.334,т.2 НПК. Поради тази причина пред ВКС е образувано касационно производство по редовен инстанционен ред,тъй като обжалваният съдебен акт е счетен за тъкав по чл.346,т.2 НПК- нова присъда. Второ, в жалбата е отразено оплакване за бланкетен въззивен протест, в който не били набелязани никакви съображения за незаконосъобразност на оправдателната присъда на РзРС. По този начин вероятно се ангажира вниманието на касационната инстанция в насока на съществено нарушено право на защита на подсъдимия чрез ограничаване на процесуалното му право да разбере ясно и конкретно в какво се състои претендираната от прокурора неправилност на първостепенната присъда, за да се защити той /подсъдимият/ с надлежни аргументи- касационно основание по чл.348,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Обсъжданият довод е несъстоятелен, тъй като във въззивния протест е спазен минимумът от изисквания за изготвяне на същия. Несъстоятелността се задълбочава още повече, защото, видно от въззивното дело, изготвилият протеста прокурор е депозирал допълнителни съображения от 4 страници, в които е изразил подробно отношението си към неправилността на присъдата на РзРС и които по същество са приети за валидни от РзОС. Трето, макар и да не е формулирано процесуално-правно издържано, се прави оплакване за процедурно нарушение, довело до накърняване правото на защита на П., чрез недопускане на свидетели, които да удостоверят поведението на майката- чрез нея се плаща издръжката на детето С.. Това поведение би установило, че жената не се грижи добре за С., употребявайки алкохол и играейки хазартни игри. Това, според касатора, му дава право да предоставя, когато той реши и под каквато форма реши, средства лично на детето. Лансираният довод е неоснователен. В хода на производството е установено, че бащата-подсъдим не е изплащал дължимата по съдебно решение издръжка за инкриминирания период, на вменената стойност от 1880 лв., чрез майката на С.. В този период свидетелката Г. се е грижела за покриване на ежедневните нужди на детето, включващи храна, облекло, училищни пособия, създаване на приемлив домашен бит чрез заплащане на режийни разноски и др., без значение какво е било нейното поведение. Законодателят предвижда родителят, комуто не са предоставени родителските права, да изплаща издръжка чрез родителя, комуто те са предоставени, защото последният е човекът, правещ разчети за цялостната издръжка на детето,доколкото нему са предоставени и грижите за отглеждане. Купуването на „луксозни” при липса на средства разходи- колело, компютър- които при това стоят в дома, необитаван постоянно от С., а от баща й и новото му семейство, не заместват необходимостта от средства за ежедневни нужди. Същността на вменената престъпна дейност на П. се състои именно в незачитане на тези същностни характеристики на изплащането на издръжка. Затова допускане на свидетели за поведението на майката се възприема като неотносимо в същински смисъл към спора. От друга страна,в кориците на делото липсват доказателства, след като счита, че свидетелката Г. не се грижи добре за детето С., подсъдимият да е поискал промяна на родителските права. Четвърто, пред ВКС се атакува актът на второстепенния съд-в случая РзОС. В този смисъл върховната съдебна инстанция по наказателни дела намира анализа, направен на акта на РзРС по жалбата на касатора, единствено като желание за мотивно противопоставяне на присъдата на втората инстанция. Трябва да се отбележи,че и ВКС споделя тезата, относима към правилното приложение на материалния закон- касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК- че престъплението по чл.183,ал.1 НК не би било извършено само, ако се установи че лицето е изплатило цялото си задължение. Ако е налице някакво частично плащане /което в случая за П. е прието за сторено/, което обаче не е документирано или ясно установимо като изпълнение на задължение за издръжка за определен месец, на определено дете, то не може да става приспадане от сумата, представляваща неизпълненото задължение за издръжка. Същевременно, няма пречка последното обсъждано обстоятелство да бъде отчетено като несъставомерен субективен елемент, ценим като смекчаващо отговорността обстоятелство. В този контекст, на пето място, трябва да се отбележи че наложеното на П. наказание не е явно несправедливо. Той е осъден на глоба, като в съгласие с ППВС 7/85 г.спрямо него не може да бъде приложен институтът на чл.78 А НК. Глобата, отмерена в размер на 150 лв., наложена при наличие на предпоставките на чл.55,ал.1,т.2,б В НК, е съобразена с имотното състояние на касатора и всяко по-нататъшно снизхождание би осуетило изпълнение на заложените в чл.36 НК цели на наказанието. Обстоятелството, че П. има друго дете, което е в тежко здравословно състояние и за което се грижи, не го освобождава /нито пък следва да извинява/ от задължението да изплаща издръжка на детето С. по предвидения в съдебно решение на граждански съд ред. Ето защо настоящата инстанция не счита,че са налице предпоставки за наличие изискванията на чл.348,ал.1,т.5 вр.ал.1,т.3 НПК. На последно място, касаторът претендира необоснованост на въззивния съдебен акт, но същата не е касационно основание и не подлежи на обсъждане от ВКС. И това е така, защото висшата съдебна инстанция по наказателни дела е такава единствено по правото. Необосноваността от своя страна изисква преценка на доказателствения материал и е суверенно право на решаващите по фактите и правото съдилища- първостепенен и второстепенен. Предвид изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 48/21.06.10 г.,постановено от ОС-Разград по В.Н.О.Х.Д.120/10 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/