9 Р Е Ш Е Н И Е № 60318
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андонова при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 757 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 11965/ 03.09.2020 г. по гр.д. № 4682/ 2019 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 1311/ 22.02.2019 г. по гр.д. № 16 749/ 2014 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 49 ЗЗД е осъдил „Централен депозитар“ АД да заплати на Т. Д. А.-М. сумата 29 486.23 лв. – обезщетение за имуществени вреди от противоправно прехвърлените собствени на ищеца 122 300 броя жилищни компенсаторни записи, а искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 88 056.00 лв.
По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав приема, че може да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на Централния депозитар по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени на притежателите на компенсаторни инструменти по чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти (ЗСКИ) от вписаните неточни обстоятелства за титулярството, вида и/или размера на правото на обезщетяване при регистриране на издаването на компенсаторни инструменти, както и за вписаните грешни обстоятелства по сметка за компенсаторни инструменти, когато вредите са пряка и непосредствена последица от виновно бездействие на задълженията по чл. 3, ал. 2 и ал. 4 и/или по чл. 11, ал. 1 – ал. 4 от Наредбата за дейността на Централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на плащанията с компенсаторни инструменти. Мотиви:
Основно правомощие на Централния депозитар, което произтича от законите, уреждащи дейността му, е да осигури ефективно функциониране на националната регистрационна система за безналични финансови инструменти при условията на надеждност и сигурност. Компенсаторните инструменти са безналични финансови инструменти, изчерпателно изброени в чл. 2 ЗСКИ. Централният депозитар упражнява основното си правомощие, включително чрез възложената му от ЗСКИ дейност по регистрация на издаването, сделките, плащанията и на другите обстоятелства, подлежащи на вписване по сметките за компенсаторни инструменти във водения от него национален регистър. Тази дейност Центрантият депозитар осъществява по ред, определен в Наредба на Министерски съвет(чл. 4, ал. 1 ЗСКИ).
В делегацията по чл. 4, ал. 2 ЗСКИ е издадена Наредба за дейността на Централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на плащанията с компенсаторни инструменти, обн. ДВ бр. 71/23.07.2002 г. Органите по чл. 5, ал. 1 ЗСКИ съхраняват документите, въз основа на които е признато право на обезщетяване и неговия размер и изпращат необходимата информация по установеното право с копие от официалните документи в Централния регистър на компенсаторните инструменти към Агенцията за приватизация/ Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол/ сега Агенцията за публичните предприятия и контрол (Агенцията). Агенцията предоставя информацията, получена от органите по чл. 5, ал. 1 ЗСКИ, на Централния депозитар под формата на електронния документ по чл. 4 от Наредбата. Централният депозитар регистрира издаването на компенсаторните инструменти, като открива и води сметки на техните притежатели въз основа на информацията, получена от Централния регистър на компенсаторните инструменти към Агенцията. Съгласно чл. 6 ЗСКИ, компенсаторните инструменти се считат издадени с регистрирането им в Централния депозитар. Тяхната продажба се извършва само на регулирания пазар на ценни книжа, първоначално - по условията и реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, а сега – на Закона за пазарите на финансовите инструменти (чл. 7, ал. 1 ЗСКИ). Централният депозитар регистрира сделката, плащането по нея (чл. 9 ЗСКИ) и всяко друго придобиване и плащане с компенсаторни инструменти (чл. 10 и чл. 11 ЗСКИ).
В същата Наредба има условия и ред за недопускане и поправяне на грешки относно обстоятелствата, подлежащи на вписване по сметка за компенсаторни инструменти (чл. 4, ал. 3 ЗСКИ). В чл. 3 са условията и редът за установяване и отстраняване на неточности в информацията, получена от Агенцията във формата на електронния документ по чл. 4 от Наредбата и предоставена на Централния депозитар. В електронния документ Агенцията е длъжна да посочи всички онези обстоятелства по чл. 4, ал. 3 от Наредбата, които индивидуализират признатото право на обезщетение от органите по чл. 5, ал. 1 ЗСКИ - титуляр (притежател), вид и размер - и подлежат на вписване при регистриране на издаването на компенсаторните инструменти, като тази регистрация Централният депозитар извършва с откриване или по открити сметки на техните притежатели. Заявяването им във формата на електронния документ по чл. 4 Агенцията може да е с неточности. Неточно заявени обстоятелства са тези технически грешки, които могат да бъдат установени при разпечатването на електронния документ на хартиен носител. Наредбата предвижда извършването на такава проверка, възлага я на комисия в състав представител на Агенцията и на Централния депозитар и изисква за да се състави протокол (чл. 3, ал. 2). Когато при разпечатването на данните от електронния документ комисията установи неточности в заявените за вписване обстоятелства, той се счита за недействителен. В тези случаи Централният депозитар незабавно уведомява Агенцията, като й изпраща заверено копие от протокола от проверката, с който е констатирана неточността (чл. 3, ал. 4). Централният депозитар е длъжен да изчака резултата от проверката, която Агенцията е длъжна да извърши (чл. 3, ал. 5). След като получи допълнителна информация от Агенцията под формата на нов електронен документ, комисията по чл. 3, ал. 2 от Наредбата отново е длъжна да я провери по реда по чл. 3, ал. 2 – 4 от Наредбата. Следователно Централният депозитар е длъжен да извърши регистрация на издаването на компенсаторните инструменти с откриване или по сметка на техния притежател, след като комисията по чл. 3, ал. 2 се е убедила, че в електронния документ по чл. 4 от Наредбата не са допуснати технически грешки (неточности) в заявените за вписване обстоятелствата, които индивидуализират правото на обезщетение (арг. и от чл. 5).
В чл. 11, ал. 1 – ал. 4 от Наредбата са условията и редът за поправяне на грешни вписвания по сметка за компенсаторни инструменти. Когато бъде установено грешно вписване, Централният депозитар спира вписването до отстраняването на грешката по реда на Наредбата, като за това уведомява Агенцията с електронен документ. След установяването на грешката по надлежния ред с активното участие и на Агенцията грешните вписвания се отстраняват от Централния депозитар, който извършва служебно корекциите по сметката за компенсаторни инструменти. След това вписванията по тази сметка продължават по съответния ред. Редът по чл. 11, ал. 2 – 4 от Наредбата не се прилага при грешно вписване по сметки за компенсаторни инструменти след сключени сделки с тях. Тогава се прилага редът по глава трета, пета и девета от ЗППЦК.
Също така, съгласно чл. 4, ал. 1, изр. 2 от Наредбата, информацията, която Агенцията подава под формата на електронен документ на Централния депозитар, се счита официална и достоверна, а Централният депозитар не отговаря за вреди, свързани с осъществяваната от него дейност, причинени в резултат на непълна, невярна или неточна информация, предоставена от негов член, участник в системата за сетълмент или емитент на финансови инструменти (чл. 44, ал. 2 от Наредба № 8/ 12.11.2003 г. за Централния депозитар (отм.), а сега чл. 12, ал. 1 от Наредба № 8/03.09.2020 г. за изискванията към дейността на централните депозитари на ценни книжа, централния регистър на ценни книжа и други лица, осъществяващи дейности, свързани със сетълмента на ценни книжа).
Анализът на правната уредба по вписванията по сметки за компенсаторни инструменти налага извода, че извън компетентността на Централния депозитар е да променя данни или да извършва корекции в базата данни, без това да му е наредено от Агенцията по надлежния ред. Съгласно Наредбата за дейността на Централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на плащанията с компенсаторни инструменти обаче Централният депозитар има задължение да уведоми Агенцията при установяване на неточности при постъпване на предоставените от нея данни, заявени за вписване при регистриране на издаването на компенсаторни инструменти, и да спре вписването, когато установи вписани грешни обстоятелства по сметка за компенсаторни инструменти. Противоправно е бездействието на служителите в състава на Централния депозитар, натоварени с изпълнението на задълженията по чл. 3, ал. 2 – 4 от Наредбата и по чл. 11, ал. 1 – ал. 4 от Наредбата. За понесените вреди от притежателите на компенсаторни инструменти, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на тези нормативно разписани задължения, може да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на Централния депозитар по чл. 49 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че макар обжалваното решение да съответства на дадения отговор на материалноправния въпрос, основателно е оплакването в касационната жалба от „Централния депозитар“ АД - предпочитания ответник по иска по чл. 49 ЗЗД, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 114, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД. Съображения:
В обжалваното решение правилно са установени фактите, породили гаранционно-обезпечителната отговорност на „Централен депозитар“ АД по чл. 49 ЗЗД. На 09.10.2002 г. Агенцията за приватизация, а сега Агенцията за публичните предприятия и контрола е предоставила във формата на електронния документ по чл. 4 от Наредбата информацията от Централния регистър на компенсаторните инструменти, необходима за да регистрира Централният депозитар издаването на притежаваните от ищеца Т. Д. А. – М. 122 300 броя жилищни компесаторни записи (ЖКЗ) – компенсаторни инструменти по чл. 2 ЗСКИ. В електронния документ обаче е допусната грешка на фамилното име на ищеца, вместо А. – М., М. – А., но е посочен правилно единния граждански номер [ЕГН]. При разпечатването на електронния документ на хартиен носител комисията по чл. 3, ал. 2 от Наредбата, съставена от представител на Агенцията и на Централния депозитар, е следвало да констатира допуснатата техническа грешка във фамилното име на ищеца/ на притежателя на правото на обезщетение чрез 122 300 броя ЖКЗ. Това е така, защото в процеса на регистриране на издаването на компенсаторните инструменти в националната система за безналичните финансови инструменти при Централния депозитар по сметка на притежател по сгрешеното фамилно име - Т. Д. М. - А. служебно е генериран ЕГН [ЕГН], а не ЕГН [ЕГН] на ищеца, действителният носител на правото на обезщетение чрез издаване на 122 300-те ЖКЗ, заявено в електронния документ по чл. 4, ал. 1 от Наредбата и разпечатано на хартиен носител. Комисията по чл. 3, ал. 2 от Наредбата е била длъжна да съобрази, а електронният документ е недействителен, и незабавно да уведоми Агенцията, като й изпрати завереното копие от протокола за резултата от проверката, с който е следвало да констатира допуснатата неточност (чл. 3, ал. 4 от Наредбата). Това е така, защото единният граждански номер е единственият уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно (чл. 11, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Вместо да стори това и да изчака резултите от проверката, която Агенцията също дължи (чл. 3, ал. 5 от Наредбата), включително предоставянето на нов електронен документ от Агенцията, в който името на ищеца е посочено точно и в съответствие с ЕГН [ЕГН], Централният депозитар регистрира издаването на 122 300-те ЖКЗ по сметка за компенсаторни инструменти под сгрешеното име Т. Д. М. – А. и служебно генерирания ЕГН. Впоследствие Централният депозитар издава и множество удостоверения и документи по молби и искания, в които фигурират точното име и ЕГН на ищеца, без да установи служебно грешно вписаните обстоятелства по сметката за компенсаторни инструменти със сгрешеното име, да спре вписванията по нея до отстраняване на грешката, така както е предвидено в чл. 11, ал. 1 – ал. 4 от Наредбата. При така установените факти правилно е заключението на въззивният съд, че е противоправно поведението на служителите на Централния депозитар, натоварени с изпълнението на задълженията по чл. 3, ал. 2 – ал. 4 и онези негови служители, натоварени с изпълнението на задълженията по чл. 11, ал. 1 – ал. 4 от Наредбата, са с противоправно поведение. То е изразено в бездействие по тези нормативно разписани задължения на Централния депозитар.
Правилно е и заключението на въззивния съд, че след като не е проведено обратно доказване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поведението на тези служители на Централния депозитар е виновно.
Правилен е и неговият извод, че ищецът, действителен титуляр на правото на обезщетение чрез издаването на 122 300-те ЖКЗ, е понесъл вреда - с 63 сделки на „Българска фондова борса“ АД, сключени в периода 19.08.2009 – 24.08.2009 г., всичките компенсаторни инструменти, на които той е действителният притежател, но чието издаване Централният депозитар регистрира по сметката със сгрешеното име и служебно генерирания ЕГН, са продадени на “БФБ – София“ АД чрез инвестиционния посредник „БГ Проинвест“ АД на регулирания пазар на компенсаторните инструменти и са придобити от купувача, като към сключването на съответната сделка той и неговият представител не са знаели, че действителният притежател на компенсаторните инструменти е ищецът, а сделката е сключена без неговото знание и съгласие. Съгласно чл. 10 ЗСКИ такова придобиване на 122 300-те ЖКЗ е действително, т.е. правата на ищеца са непротивопоставими на купувача.
Правилен е и изводът на въззивния съд, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на служителите на Централния депозитар и имуществените вреди, понесени от ищеца, изразени в паричната стойност на отчуждените негови активи, възстановяването на който чл. 10 ЗСКИ не допуска. Вредата действително е настъпила като закономерно следствие от осъществяването на следните факти: 1) при констатираното разминаване в ЕГН на притежателя на компенсаторните инструменти и служебно генерирания ЕГН, служителите на ЦД не изпълняват задълженията си по чл. 3, ал. 4, а впоследствие са бездействали и в изпълнението на задълженията си по чл. 11, ал. 1 – ал. 4 от Наредбата; 2) на 23.11.2004 г. ищецът дава инструкция за прехвърляне на притежаваните от него компенсаторни инструменти към негова клиентска сметка в ИП „Карол“ АД; 3) те са прехвърлени от сметката по сгрешеното име и служебно генерирания ЕГН към клиентска сметка в инвестиционния посредник „Карол“ АД отново под грешното име и служебно генериран ЕГН; 4) на 18.08.2009 г., в резултат на процедура по унаследяване 122 300-те ЖКЗ са прехвърлени от клиентската сметка в инвестиционния посредник „Карол“ АД по клиентска сметка в инвестиционния посредник „БГ Проинвест“ АД на Д. М. Ш.; 5) той се е легитимирал с неистинско удостоверение за наследници като единствения правоприемник на Т. Д. М. – А. – физическо лице, притежател на компенсаторни инструменти, но не и на притежаваните от ищеца 122 300 ЖКЗ (така определението от 14.03.2018 г. по нохд № 10172/2017 г. на СРС за одобреното споразумение по чл. 382 НПК, с което Д. М. Ш. се е признал за виновен в това, че на 12.08.2009 г. в [населено място], в офис на „БГ Проинвест“ АД съзнателно се ползвал, като е представил пред изпълнителния директор на инвестиционния посредник, неистинско удостоверение за наследници № 017011/ 13.07.2009 г. от Столична община – район Красно село за лицето Т. Д. М. - А., на което е придаден вид, че представлява изявление на М. Д. – служител на Района, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК); 6) с 63-те сделки, сключени в периода 19.08.2009 г. - 24.08.2009 г. Д. М. Ш., легитимирайки се с неистинското удостоверение за наследници, е продал на БФБ чрез инвестиционния посредник „БГ Проинвест“ АД всичките 122 300 ЖКЗ, на които ищецът е действителният притежател и 7) чл. 10 ЗСКИ не допуска 122 300-те ЖКЗ да му бъдат възстановени, а придобиването им от „БФБ – София“ АД е действително.
Правилен е изводът на въззивния съд, че така установените материалноправни предпоставки по чл. 49 ЗЗД ангажират гаранционно-обезпечителната отговорност на предпочитания ответник „Централен депозитар“ АД да обезщети причинените вреди на ищеца, а искът е основателен в размера от 29 486.53 лв. Този размер въззивният съд е определил правилно на база 0.2411 лв. за ЖКЗ - пазарната стойност на прехвърлените 122 300-те ЖКЗ в периода на сключените 63 сделки.
По възражението за погасителна давност от предпочитания ответник въззивният съд правилно е приел, че вземането по чл. 49 ЗЗД се ползва с общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД. Неправилен обаче е неговият извод, че началото на давностния срок е 20.02.2014 г. Действително, по делото е установено, че тогава ищецът е бил уведомен от инвестиционния посредник „Карол“ АД за продадените без неговото знание и съгласие 122 300 ЖКЗ на „БВФ – София“ АД. Вярно е, че тогава ищецът е узнал за деликта, но не е вярно, че срокът на погасителната давност е започнал да тече от 20.02.2014 г.
Деликтът, като основание за ангажираната гаранционно-обезпечителна отговорност на „Централен депозитар“ АД, е причинен от служителите на Централния депозитар, бездействали в изпълнението на задълженията по чл. 3, ал. 2 и ал. 4 и по чл. 11, ал. 1 – ал. 4 от Наредбата. В ППлВС №7/1959 г. се приема, че отговорността по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от работниците и служителите на възложителя на работата възниква и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредите. В случая извършителите на деликта са известни, без необходимост да бъде установено кои точно са те, поради което срокът на погасителната давност има за начало момента на увреждането. Вземането е възникнало в момента, в който са осъществени всичките предпоставки по чл. 49 ЗЗД, ангажиращи гаранционно-обезпечителната отговорност на „Централен депозитар“ АД – в периода 19.08.2009 г. – 24.08.2009 г., когато са сключените 63 сделки със 122 300-те ЖКЗ, на които действителният притежател е ищецът. Приложим е чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а не приложеният от въззивния съд чл. 114, ал. 3 ЗЗД. Следователно към 24.10.2014 г., когато искът е предявен, вземането по чл. 49 ЗЗД срещу „Централен депозитар“ АД е погасено по давност. Касационната инстанция е длъжна да отмени въззивното решение и да отхвърли иска срещу предпочитания ответник като погасен по давност.
Поради осъщественото процесуално условие – неоснователност на иска срещу предпочитания ответник – касационната инстанция е длъжна да разгледа и исковете по чл. 49 ЗЗД срещу тримата евентуални ответници – инвестиционните посредници „Карол“ АД, „БГ Проинвест“ АД и срещу Агенцията за публичните предприятия и контрол.
Двамата инвестиционни посредника също са направили възражения за погасителна давност. Те са основателни по мотиви, сходни с изложените. Дори да се приеме, че има основание да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на който и да е от тях, защото (и) техните служители са бездействали в изпълнението на нормативно вменени им задължения, а вредите са пряка и непосредствена причина (и) от тяхното противоправно поведение, вземането по чл. 49 ЗЗД е със същото начало на 5-годишния срок на погасителната давност. Както бе обяснено, достатъчно е неизпълнението на нормативно разписаното задължение да е резултат от бездействието на служител в състава на конкретния инвестиционен посредник, без да е необходимо да се установи кой точно служител е бездействал. Следователно към 24.10.2014 г. срокът е изтекъл, а и тези искове следва да се отхвърлят като погасени по давност.
Искът срещу Агенцията за публичните предприятия и контрол е неоснователен. Агенцията е съставителят на електронния документ по чл. 4 от Наредбата, подателят на неточната информация, индивидуализирала погрешно действителният притежател на правото на обезщетение, но понесените от ищеца вреди произтичат пряко и непосредствено от неизпълнените нормативно определените задължения на служителите в състава на Централния депозитар по чл. 3, ал. 4, а впоследствие – и по чл. 11, ал. 1 – ал. 4 от Наредбата. Противоправното бездействие на тези служители прекъсва причинно-следствената връзка между подадената от Агенцията невярна информация, а и този евентуален иск е неоснователен.
При този изход на спора решението следва да се отмени и в частта по разноските. Определяйки тази отговорност на страните по делото, настоящият състав намира следното:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на предпочитания ответник „Централен депозитар“ АД общата сума 7 702.13 лв. Тя е сбор от: 1) 1 761.12 лв. – държавна такса по сметка на САС; 2) сумата 2 109.60 лв. – част от заплатеното адвокатско възнаграждение, вкл. ДДС, за представителството пред САС, след редуциране поради прекомерност и зачитане на онази част от разноските в полза на ищеца, които въззивният съд е определил съответно на влязлата в сила част от решението; 3) 170.00 лв. – депозит за вещо лице; 4) 589.73 лв. – държавна такса по сметка на ВКС и 5) 3 071 лв. – част от заплатеното адвокатско възнаграждение, вкл. ДДС, за представителството пред ВКС след намаляването му по основателното възражение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника по евентуалния иск „БГ Проинвест“ АД общата сума 7 205.00 лв. – направените по делото разноски. Тя е сбор от: 1) сумата 5.00 лв. – държавна такса и 2) сумата 7 200 лв. – заплатените адвокатски възнаграждения за представителството пред всяка инстанция (3 х 2 400 лв.), а е неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК касационната инстанция да намали платеното за представителството пред ВКС (положеният от адв. К. труд съответства на фактическата и правна сложност на делото).
При тези мотиви, съдътР Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 11965/ 03.09.2020 г. по гр.д. № 4682/ 2019 г. на Софийски апелативен съд в осъдителната част по иска по чл. 49 ЗЗД на Т. Д. А. - М. срещу „Централен депозитар“ АД и в частта по разноските.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД на Т. Д. А. – М. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, ЕГН [ЕГН], срещу „Централен депозитар“ АД със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК: [ЕИК] за сумата 29 486.23 лв. – обезщетение за имуществени вреди от противоправно прехвърлените собствени на ищеца 122 300 броя жилищни компенсаторни записи.
ОСЪЖДА Т. Д. А. – М. да заплати на „Централен депозитар“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 7 702.13 лв. – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност исковете с правна квалификация чл. 49 ЗЗД на Т. Д. А. – М. срещу „Карол“ АД и „БГ Проинвест“ АД за суми от по 29 486.23 лв. – обезщетение за имуществени вреди от противоправно прехвърлените собствени на ищеца 122 300 броя жилищни компенсаторни записи.
ОСЪЖДА Т. Д. А. – М. да заплати на „БГ Проинвест“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 7 205.00 лв. – разноските по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД на Т. Д. А. – М. за сумата 29 486.23 срещу Агенцията за публичните предприятия и контрол - обезщетение за имуществени вреди от противоправно прехвърлените собствени на ищеца 122 300 броя жилищни компенсаторни записи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |