Р Е Ш Е Н И Е № 177 София, 08 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 429/ 2012 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК Осъденият К. Х. Г. е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1- 3 от НПК.Иска се при условията на алтернативност- отмяна и признаване за невинен, връщане на делото за ново разглеждане или изменяване на решението и намаляване размера на наказанието. Настойникът на гражданската ищца не се явява и не взема писмено становище по искането, а особеният й представител намира искането за неоснователно и предлага да се остави без уважение. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, при постановяване на съдебните актове не са допуснати сочените нарушения, поради което и то следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени доводите на страните намери за установено следното: Искането е процесуално допустимо.То е направено от легитимна страна/осъден за престъпление от общ характер/, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, но подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Софийски градски съд с решение № 901 от 12.08.2011г. по в.н.о.х.д.№ 4076/2009г. е изменил присъдата от 07.08.2009г. постановена по н.о.х.д.№ 1445/2009г. на Софийския районен съд , като признал частично подсъдимия К. Г. за невинен за деяния, включени в продължаваното престъпление по чл.217, ал.4 вр. с ал.2 и чл.26, ал.1 от НК и го оправдал за разликата в стойността на предмета на престъплението, намалявайки я от 132 287,69лв. на 72827, 40лв.Съдът намалил размера на наложените наказания от две години и шест месеца лишаване от свобода на две години лишаване от свобода и от триста лева глоба на сто и петдесет лева глоба.Намален е срока на наложената пробационна мярка от две години на шест месеца, както и уважения размер на гражданския иск от 132 287,69лв. на 72 827, 40лв. като за разликата гражданският иск е отхвърлен. В останалата част присъдата е потвърдена.С нея подсъдимият К. Х. Г. е признат за виновен в това, че в периода 12.03.2008г.- 19.08.2008г. в София и Велико Търново, в различни банкови клонове , при условията на продължавано престъпление, като представител на М. К. Г. / поставена под пълно запрещение /, съзнателно действал против законните интереси на представляваната Г., като изтеглил парични суми от обща разплащателна дарителска сметка , открита с цел набиране на средства за провеждане на животоспасяващо лечение на Г., като средствата не са използвани за осигуряване на медицинските грижи необходими за възстановяването й и от това са последвали значителни вреди-престъпление по чл.217, ал.4 вр. с ал.2, чл.26, ал.1 от НК. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са, че е допусната неяснота и непрецизност при повдигане на обвинението .Макар да се приемало, че се касае до продължавано престъпление липсвала обосновка на елемент от състава на всяко едно от деянията, а именно „значителни щети”.Сочи се, че и при продължавано престъпление е необходимо при всяко едно от деянията да са установени „значителни вреди” .Твърдят се и допуснати нарушения при назначаването на особен представител на М. Г., различен от майка й, и с това по същество е нарушено правото на защита на осъдения, изразяващо се в участието на още една страна в процес. Възраженията са неоснователни и не се правят за първи път в настоящото производство.Видно от материалите по делото защитата на осъдения, последователно пред първоинстанционния съд и въззивния, е излагала идентични съображения в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.На всички възражения съдилищата и особено въззивния съд са дали верни и задълбочени отговори, които изцяло се споделят от настоящия състав, който не намира за необходимо да ги повтаря.Въззивният съд подробно се е занимал с всяко едно от възраженията и е посочил както защо не ги възприема, така и е изложил пространни мотиви за всеки един факт от значение за делото, който има отношение към предмета на доказване. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на закона, поради несъставомерност на деянието. Както по отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, така и соченото нарушение на закона е било предмет на проверка от въззивния съд, пред който отново съображенията са идентични с тези в искането.Нито едно от възраженията не е останало без отговор от въззивния съд, който изключително прецизно, при приетите за установени фактически положения е дал обоснован отговор защо приема, че са осъществени както обективните, така и субективни признаци на чл.217, ал.4 вр. с ал.2 и чл.26, ал.1 НК.След като в искането не се излагат никакви други съображения – допълнителни или различни от наведените пред въззивния съд, а отговорите като правилни се споделят изцяло не се налага повтаряне на мотивите, изложени към решението.В производството по възобновяване на наказателни дела Върховният касационен съд извършва проверка по направените доводи, като основанията са еднакви с касационните основания.Когато в доказателствената дейност на съдилищата не са допуснати нарушения, изводите са направени след законосъобразна преценка на доказателствената съвкупност и вътрешното убеждение на съда е основано в съответствие с изискванията на формалната логика, съставът на ВКС е недопустимо да приема други факти.А при приетите изводът, че са осъществени както обективните, така и субективни признаци на чл.217, ал.4 вр с ал.2 и чл.26 от НК. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наказанието.Последното, така, както е коригирано от въззивния съд в най- голяма степен отговаря на изискванията за справедливост.При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства от значение за наказанието, като относителната тежест на смекчаващите обстоятелства е отчетена в достатъчна степен, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.5 т.1 от НПК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение искането за отмяна по реда на възобновяването следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Х. Г. за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 4076/2009г. по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: