РЕШЕНИЕ № 36 София, 27. февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2999 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 188/26.04.2016 на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 101/2016, с което е потвърдено решение № 11/21.01.2016 на Девинския районен съд по гр.д. № 461/2013, с което е отхвърлен предявеният иск за изплащане на трудово възнаграждение по чл. 128 КТ и е призната неистинността на трудов договор № 98/01.03.2011, пълномощно без номер и дата и заповед № 190/31.05.11 за командировка. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за правното значение на подписа на автора при оспорване на истинността на частен документ; за задължението на съда да провери истинността на оспорения документ като го сравни с други безспорни документи и обсъди свидетелските показания, заключенията на вещи лица и всички други доказателствени средства; и за правното значение на неизпълнението от работодателя на задълженията му да обяви трудов договор в Н. и да води необходимата документация за отчитане на положения труд в неговото предприятие; както и по материалноправния въпрос за дължимостта на възнаграждение при наличието на валиден трудов договор. По процесуалноправните въпроси, свързани с оспорването на автентичността на подписа на частен документ Върховният касационен съд намира, че когато оспорваният частен документ съдържа подпис на оспорващия (или на негов праводател или представител) в негова тежест е да докаже, че подписът е неавтентичен. Съдът проверява истинността на оспорения документ като го сравни с други безспорни документи и обсъди свидетелските показания, заключенията на вещи лица и всички други доказателства по делото. Ако неавтентичността не бъде установена по несъмнен начин, счита се, че документът е истинен. По процесуалноправния въпрос за правното значение на неизпълнението от работодателя на задълженията му да обяви трудов договор в Н. и да води необходимата документация за отчитане на положения труд в неговото предприятие Върховният касационен съд намира, че от тези обстоятелства не може да се правят никакви доказателствени изводи за отсъствието на трудово правоотношение. Страната, която оспорва съществуването на едно правоотношение не може да оборва неговото възникване чрез доказването на свое поведение на последващо незачитане на възникналите правни последици (фактът на неизпълнение не оборва съществуването на задължение). Оборването може да бъде успешно чрез доказването на последващо поведение на насрещната страна. По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че работодателят дължи трудово възнаграждение, ако работникът е престирал дължимия труд. Трудово възнаграждение се дължи и когато работникът се е явил на работа, но не по негова вина не е имал възможност да полага труд, напр. при престой или производствена необходимост. На работника се дължи възнаграждение и въпреки неизпълнението на трудовите норми, както и при производство на некачествена продукция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че е бил в трудови правоотношения с ответното дружество и е престирал в негова полза труд като „шофьор на товарен автомобил“, за който да му се дължи претендираното възнаграждение. Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-почеркова експертиза не е възможно да се отговори дали А. Х. В. е положил подписи в представените по делото трудов договор, пълномощни (за управление на всички автомобили на дружеството) и заповед № 0199/31.05.2011 г. за командироване на ищеца по маршрут България – Италия – България. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза след направена проверка на документите в офиса на ответното дружество е видно, че Р. И. Г. въобще не е постъпвал на работа в [фирма], [населено място], за периода от 01.03.2011 г. до 01.10.2013 г. не му е начислявано и изплащано трудово възнаграждение; за този период няма неизплатено трудово възнаграждение, а представеният към исковата молба трудов договор е подписан на 01.03.2011 г., а долу на същия е отбелязано, че работникът е постъпил на работа на 25.01.2009 г. Видно от изискана справка от Н. за регистрираните на името на ищеца трудови договори, се установява, че за процесния период от време той има регистрирани трудови договори с други работодатели [от 19.07.2011 г. до 19.12.2011 г. - с [фирма] (представен по делото), от 14.11.2011 г. до 02.02.2011 г. с „К. т.“, от 02.02.2012 г. до 11.06.2012 г. със „С.“, от 05.06.2012 г. до 05.07.2012 г. с „Е. БГ“, от 11.06.2012 г. до 20.11.2012 г. с „К. т.“ и от 01.02.2013 г. до 31.01.2014 г. с „А. интернешънъл транспорт“]. Въззивният съд е приел, че представената митническа справка, от която e видно, че ищецът е подал митнически манифести от името на ответното дружество не е достатъчно да установи наличие на валидни трудови правоотношения между страните, доколкото съгласно дадените обяснения от страна на управителя на ответното дружество по реда на чл. 176 от ГПК, камиони на ответната фирма са наемани от други транспортни фирми. Съдът не е кредитирал и показанията на свидетелката Б., тъй като освен, че същата живее на съпружески начала с ищеца, от справката на Н. е установено, че в процесния период от време ищецът е работил в други транспортни фирми, както и самият ищец е заявил пред районния съд, като самият той не е могъл да посочи точно кога е работил в ответното дружество. Като е приел, че вероятно ищецът е извършвал курсове с автомобили на ответното дружество, но без да е установено от коя транспортна фирма му е възложено, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение отхвърлил предявеният иск като неоснователен, тъй като не е било установено, ищецът да е бил трудови правоотношения с ответното дружество и да е престирал в негова полза труд като шофьор на товарен автомобил. Правилно въззивният съд е приел, че предмет на делото е вземането на ищеца за трудово възнаграждение за времето от 01.03.2011 до 01.10.2013 г., както и че от заключението на приетата почеркова експертиза не може да се установи по несъмнен начин нито автентичността, нито неавтентичността на подписите за работодателя, положени в представения трудов договор, пълномощни (за управление на всички автомобили на дружеството) и заповед № 0199/31.05.2011 г. за командироване на ищеца по маршрут България – Италия – България. Също правилно съдът е приел, че трудовият договор не е обявен от работодателя в Н., положен труд от ищеца в предприятието на работодателя не е отчитан нито е начислявано възнаграждение. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче от тези обстоятелства е направен извод, че оспорваните частни документи са неистински и възникването на трудово правоотношения между страните не е доказано по несъмнен начин. Необявяването на трудовия договор в Н., неотчитането на положения труд и неначисляването на трудово възнаграждение от работодателя съставляват неизпълнение на задълженията му по трудовия договор и от неизпълнението им не може да се прави извод, че тези задължения не са съществували. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – разгледан от касационната инстанция. Предявеният иск е за заплащане на трудово възнаграждение за времето от 01.03.2011 до 01.10.2013 г. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като „шофьор на товарен автомобил” по трудов договор № 98/01.03.2011 на пълно работно време при основно месечно възнаграждение в размер на 220 лева. През времето от 01.03. до 18.07.2011 г. ищецът, надлежно упълномощен да управлява в страната и чужбина автомобилите на ответника по лиценз № 0498/08.01.2007, е направил поне два международни курса до Италия и обратно, като е подал митнически манифести от името на ответника, осъществени под покритието на карнети Т. №№ X. – на 12.06.2011 и G. – на 26.06.2011 г., като за първия курс е издадена заповед за командировка № 199/31.05.2011. Изложеното се установява от представените трудов договор, пълномощни и заповед за командировка, подписани от управителя на ответното дружество, писмо изх. № 32-267134/12.12.2015 на МП К. и разпита на свидетелката Б.. Истинността на частните документи е оспорена, но оспорването не е доказано по несъмнен начин. В заключението на приетата почеркова експертиза са установени съвпадения, преобладаващо в общите графически признаци и по-малко в частните, и като цяло не образуват индивидуална съвкупност и са установени различия в някои графически признаци, които също не образуват съвкупност, която да бъде достатъчна за извод за отсъствие на идентичност в сравняваните подписи; а от неоспорения официален документ на МП К. и разпита на свидетелката се установява извършването на превозите. Няма материална доказателствена сила обяснението на управителя на ответното дружество, че то е давало под наем свои автомобили на други превозвачи, тъй като тези обстоятелства са изгодни за страната. По делото не са представени доказателства за сключването на подобни договори през процесния период от време. Не се твърди и не са представени доказателства за плащане на трудово възнаграждение. Видно от изложеното ответникът дължи на ищеца уговореното трудово възнаграждение за времето от 01.03. до 18.07.2011 г. в размер на 1.445,71 лева. Трудово възнаграждение след този период ответникът не дължи, макар да липсват доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като работникът не е престирал дължимия труд, както се установява от неговите признания по реда на чл. 176 ГПК, че е престанал да се явява на работа след като между страните е възникнал конфликт във връзка с разходите за откраднато в Италия гориво от автомобила, както и от установения по делото факт, че от 19.07.2011 г. ищецът е започнал друга работа на пълен работен ден. При този изход на делото разноски по компенсация не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 188/26.04.2016 на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 101/2016. ОСЪЖДА [фирма], З. да заплати на Р. И. Г. от Д. сумата 1.445,71 лева трудово възнаграждение за времето от 01.03. до 18.07.2011 г. на основание чл. 128, ал. 2 КТ. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер 6.380,00 лева. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между [фирма], З. и на Р. И. Г. от Д., че сключеният между тях трудов договор № 98/01.03.2011, пълномощно управление на всички автомобили на дружеството и заповед № 190/31.05.11 за командировка, са истинни документи, подписани от управителя на дружеството А. Х. В.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.