5 Р Е Ш Е Н И Е №82 С., 25.03.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 316 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Държавно горско стопанство „Х.”, чрез юрисконсулт Г. И., против решение № 1732 от 6.12.2010 г., постановено по гр.д. № 2630 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решение № 2491 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 3969/2007 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от Държавно горско стопанство-гр.Х. против [община], Регионално управление на горите-гр.П. и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск по чл.13, ал.8 З. за признаване за установено, че към 9.09.1944 г. широколистна гора с издънков произход с площ от * дка, находяща се в землището на [населено място], обл.П., местността „Б.” е била държавна собственост и е принадлежала към държавния горски фонд. Ответникът по касационната жалба [община] оспорва същата, Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството счита, че касационната жалба е основателна, а Регионално управление на горите–гр.П. не е изразило становище. С определение № 663 от 23.06.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на извода на въззивния съд, че записването на горите в емлячния регистър на името на общината няма доказателствено значение със задължителната за съдилищата практика по решение № 61 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 761/2009 г., ВКС, ІІ г.о. В исковата молба, по която е образувано делото, Държавно горско стопанство „Х.” поддържа, че процесния недвижим имот е бил „б.”, поради което никога не е бил общинска собственост. Съдът е установил, че имота е възстановен на ответната община въз основа на извлечение от емлячен регистър. Приел е, че „балтълъците” са форма на държавна собственост съгласно уредбата в Закона за горите от 1904 г. и Закона за горите от 1925 г., но по делото няма никакви данни процесните гори да са имали подобен статут, като доказването, че дадена гора е балталък би могло да стане по различни начини – било с налични протоколи за лесничеи с оглед правомощията им по чл.3 ЗГ от 1904 г., било с постановленията по чл.20 ЗГ от 1925 г., които документи са подлежали на обнародване в Държавен вестник, било посредством други документи. В решение № 61 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 761/2009 г., ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е дадено тълкуване, че само по себе си заявяването на гори от общината в емлячен регистър е свързано с облагането с данък, но не доказва притежаваното от нея право на собственост. Заявяването на горите от общината се е изисквало по Наредба-закон за поземления данък, според който от поземлен данък са се освобождавали държавните и общински имоти, но не и т.н.”балталъци”, определящи се, като гори, които населените места и общините са ги онаследили, или са им предадени от държавата за вечно ползване, които са подлежали на деклариране и облагане с поземлен данък. Затова именно в извлечението от емлячния регистър отсъства придобивното основание, защото ако горите са били придобити по дарение, или покупка, то те не са подлежали на облагане с данък. Отразяването на горите, заявени от общината в извлечението от емлячния регистър се отнася за непокрити имоти, подлежащи на поземлен данък, което е аргумент, че се касае до заявяване на „б.”, което обстоятелство доказва отсъствие на притежавано от общината право на собственост върху тези имоти, поради което, съгласно чл.7, ал.1 ЗГ /по арг. на противното/ ищецът е носител на правото на собственост. В този смисъл по реда на чл.290 ГПК са постановени и решение № 203 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 178/2011 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 354 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 152/2009 г., ВКС, ІІ г.о. Посоченото тълкуване на материалния закон обаче е неотносимо в настоящия случай с оглед факта, че правото на собственост на [община] е признато с решение по адм.д. № 7766/2000 г. на ПРС, с което по реда на чл.13, ал.6 З. решението на ПК-Х. от 28.06.2000 г., с което е отказано възстановяване правото на собственост, е отменено и е признато правото на собственост върху горите в м.”Б.”. Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 5/2011 от 14.01.2013 г. по т.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС държавата е обвързана от съдебно решение за възстановяване на правото на собственост върху гори по реда на З. и е недопустимо осъществяване на косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. След като [община] се легитимира като собственик въз основа на административен акт върху който е упражнен пряк съдебен контрол по реда на чл.13, ал.6 З., то държавата е обвързана от извода, че са налице материалните предпоставки за възстановяване на собствеността и не може да оспорва този извод. Тъй като ищецът Държавно горско стопанство „Х.” упражнява правата на държавата и претендира, че имотът е държавна собственост, то следва че предявения иск е процесуално недопустим, поради което въззивното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1732 от 6.12.2010 г., постановено по гр.д. № 2630 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения Държавно горско стопанство „Х.”, [населено място], [улица] против [община], [населено място], [улица] при участието на Регионално управление на горите-П., [населено място], [улица] Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] със съдебен адрес: [населено място], [улица], Областен управител на Област с административен център [населено място] иск с правно основание чл.13, ал.8 З. за признаване за установено, че към 9.09.1944 г. е бил държавна собственост и е принадлежал към държавния горски фонд следният недвижим имот: широколистна гора с издънков произход, с площ от * дка, находящ се в землището на [населено място], Пловдивска област, местността „Б.”, представляваща по картата на възстановената собственост на землището на [населено място]: 1. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 2. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 3. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 4. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 5. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 6. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 7. имот № * от * дка в местност „М. корита”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 8. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 9. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 10. имот № * от * дка в местност „Т. хармани”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 11. имот № * от * дка в местност „О. тепе”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 12. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 13. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 14. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 15. имот № * от * дка в местност „К.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 16. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 17. имот № * от * дка в местност „Т. хармани”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 18. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 19. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 20. имот № * от * дка в местност „М. корита”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 21. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 22. имот № * от * дка в местност „Б.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 23. имот № * от * дка в местност „К.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 24. имот № * от * дка в местност „К.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 25. имот № * от * дка в местност „С.”, представляващ дървопроизводителна горска площ, 26. имот № * от * дка в местност „С.”, представляващ дървопроизводителна горска площ и 27. имот № * от * дка в местност „С.”, представляващ дървопроизводителна горска площ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: