ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №  380   София 31.05.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                        БОЯН БАЛЕВСКИ   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  404/ 2010  год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Д” Е. - гр. П. срещу Определение № 771 от 12.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 605/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 25. ХІ.2009 г. по ч.гр.д. № 11103/ 2009 г. на Пловдивски районен съд, с което е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на “М”А. - гр. П. срещу “Д” Е. - гр. П. за 2440 лв. - разноски по делото. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът не се е произнесъл по искането за събиране на доказателства, поради което делото не е изяснено от фактическа и правна страна,и постановеният съдебен акт е порочен, че са противоречиви и непълни мотивите, като съдът безкритично е приел твърдението на “М”А. - гр. П., че няма извършено плащане на разноските, като е неправилно и приетото, че определението за издаване на обезпечителната заповед е редовно връчено по реда на чл. 47 и чл. 50 ГПК, а в случая е неприложимо съобщаване със залепване и няма стабилно определение, което е предпоставка за издаване на обжалваното разпореждане. В Изложение по чл. 284 ГПК жалбоподателят сочи, че разрешеният процесуалноправен въпрос за редовността на призоваването по чл. 47 и чл. 50 ГПК, е съществен за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като протоколът на ЧСИ не е достатъчно доказателство за съобщаването, което следва да стане по законов ред. Ответникът по частната жалба “М”А. - гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е постановено издаване на изпълнителен лист за разноски в производство по обезпечение на бъдещ иск, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено разпореждането за издаване на “М” А. - гр. П. изпълнителен лист срещу “Д” Е. - гр. П. за 2440 лв. - разноски в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск. Изложени са съображения, че съгласно Протокол от 14. Х.2009 г. на ЧСИ, длъжникът за образуваното изп.дело за изпълнение на обезпечителна заповед от 23.ІХ.2009 г., издадена по ч.гр.д. № 11 103/ 2009 г. на ПРС, е редовно уведомен на основание чл. 50 ал. 4 ГПК, съгласно Уведомително писмо на ЧСИ изх. № 10910/ 28.ІХ.2009 г., като съобщението се счита връчено на 12. Х.2009 г. и тъй като не е обжалвал в срока по чл. 396 ГПК определението по обезпечение на иска, последното е влязло в сила на 20. Х.2009 г., включително и в частта за разноските. Съдът е заключил, че са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски 2 440 лв., поради което е правилно обжалваното разпореждане. В посочените от жалбоподателя разрешени по делото процесуалноправни въпроси, се съдържа и релевантният въпрос, който е: извършваната от съда проверка за предпоставките на чл. 406 ГПК за издаване на изпълнителен лист, включва ли и проверка на определението, с което са присъдени разноски в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск. Тъй като жалбоподателят излага оплаквания, че неправилно е осъден да понесе разноски, които са присъдени в производство по допускане обезпечение на бъдещ иск, следва да се приеме, че обжалва и първоинстанционното определение, с което разноските са присъдени наред с обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Касационното обжалване на определението по този въпрос следва да се допусне, тъй като разрешеният от въззивния съд процесуален въпрос, е важен за изхода на делото в частта за разноски, присъдени в производство по допускане обезпечение на бъдещ иск. Този въпрос е решен от съда в противоречие със съдебната практика, която е в смисъл, че не се присъждат разноски в полза на молителя в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск. Производството по допускане на обезпечаване на иска се развива едностранно, като спорният двустранен характер на производството, се проявява в правото на ответника да обжалва допуснатото обезпечение, затова не може с уважаване на молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск, да се присъдят разноски в полза на молителя, чието право на разноски е обусловено от основателността на бъдещия иск. Тъй като съдът разпорежда издаването на изпълнителния лист за разноските въз основа на определението, с което ги е присъдил, преди да издаде изпълнителния лист, съдът следва да провери изпълняемостта на изпълнителното основание, а в случая не е било налице основание за присъждане на разноски в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск. По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Частната жалба е основателна, тъй като въззивният съд неправилно е потвърдил разпореждането за издаване на изпълнителен лист за разноски, присъдени в производство по допускане обезпечение на бъдещ иск, вместо да отмени определението, с което са присъдени разноските и разпореждането за издаване на изпълнител лист, и да откаже присъждане на разноски в производство по обезпечение на бъдещ иск. Частната жалба следва да се уважи, като се отмени въззивното определение и вместо него се постанови друго, с което се отменят определението, с което са присъдени разноските и разпореждането за издаване на изпълнителен лист, и се откаже присъждане на разноски в полза на молителя по искане за допускане обезпечение на бъдещ иск и се обезсили неправилно издаденият изпълнителен лист. Разноски на жалбоподателя за касационната инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ Определение № 771 от 12.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 605/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Определение № 8195/ 23.ІХ.2009 г. по ч.гр.д. № 11103/ 2009 г. на Пловдивски районен съд, с което “Д” Е. - гр. П. е осъдено да заплати на “М” А. - гр. П. лв. - разноски в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск. Отказва да присъди разноски в производството по допускане обезпечение на бъдещ иск. ОТМЕНЯ Разпореждане от 25. ХІ.2009 г. по ч.гр.д. № 11103/ 2009 г. на Пловдивски районен съд за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски. ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: