Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 26.10.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря И. Рангелова и в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 40 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. И. Х. за възобновяване на ЧНД № 460/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково и отмяна на постановеното по него протоколно определение № 271/12.10.2021 г., с което е била оставена без уважение молбата на осъдения за реабилитация по отношение на осъждането му със споразумение № 20/30.06.2016 г. по НОХД № 240/2016 г. по описа на същия съд. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС лично от осъдения, се твърди, че окръжният съд при постановяване на своето определение в производството по реда на чл. 433 и сл. от НПК, вр. чл. 87 от НК е допуснал съществено нарушение на материалния закон като не се е съобразил с дадените задължителни указания с ТР № 2 от 28.02.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС. Според осъдения към момента на разглеждане на молбата му са били налице изискуемите по закон предпоставки за неговата реабилитация. Осъденият посочва, че съдът неправилно е приел в определението си, че е безпредметно да изследва допълнително наложените обезпечителни мерки по образуваното срещу него изпълнително производство. Твърди, че на 17.12.2016 г. от публичния изпълнител е наложен запор на МПС, което не е негова собственост, считано от 17.06.2016 г. Моли определението, с което е оставена без уважение молбата му за съдебна реабилитация, да бъде отменено и делото да се възобнови. В искането на осъдения се излагат допълнителни доводи в негова подкрепа, които той твърди, че са настъпили към настоящия момент, а именно, че изпълнителното производство по отношение на него е прекратено поради заплащане на глобата в пълен размер и са изтекли изискуемите срокове за неговата реабилитация. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият представя и писмена защита, с която преповтаря вече заявеното в искането си и излага две нови съображения. Аргументира теза, че глобата е била изискуема от момента на влизане в сила на съдебния акт, с който е постановена, респективно от 30.06.2016 г. – датата на одобряване на споразумението от съда, е започнала да тече абсолютна петгодишна давност, която е изтекла на 30.06.2021 г. Посочва също така, че изпълнителното дело срещу него е следвало да бъде образувано далеч преди 25.11.2016 г., тъй като изпълнителният лист е бил издаден на 19.07.2016 г., като по този начин към датата на постановяване на определението на окръжния съд изискуемите предпоставки са щели да бъдат налице. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, като приема, че окръжният съд правилно е приложил закона, съобразявайки т. 4 от ТР № 2/2018 г., ОСНК на ВКС при постановяване на атакуваното определение и към момента на постановяването му не са били налице материалноправните предпоставки за съдебна реабилитация. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните намира, че на първо място следва да очертае пределите на извършваната проверка в извънредното производство по възобновяване на наказателните дела на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Както е известно, ВКС не може да установява нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество към момента на постановяване на техните съдебни актове. В този смисъл не е допустимо в настоящото производство да се събират нови доказателства (напр. относно наложените обезпечителни мерки и тяхното естество) и да се обсъждат новонастъпили обстоятелства (напр. плащането на глобата), които не са били налице към датата на постановяване на съдебния акт по делото, възобновяването на което се иска. Още по-малко е допустимо да бъде обсъждано хипотетичното предприемане на юридическо действие в миналото, което би довело до евентуалното настъпване на юридически факт по делото към даден момент (напр. образуването на изпълнителното дело в по-ранен момент, което щяло да доведе до изтичане на съответните срокове към датата на постановяване на определението). Върховният касационен съд, след като обсъди искането, доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване намери следното: Искането за възобновяване на осъдения е допустимо, тъй като е подадено в законоустановения шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, отмяната на който се иска, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С протоколно определение № 271 от 12.10.2021 г. по ЧНД № 460/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково е оставена без уважение молба от А. И. Х. за допускане на съдебна реабилитация по отношение на осъждането му със споразумение от 30.06.2016 г. по НОХД № 240/2016 г. по описа на същия съд, с което са му били наложени наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца и наказание „глоба“ в размер на десет хиляди лева. В определението си съдът констатирал, че наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца е било изтърпяно от осъдения на 24.02.2017 г., като било намалено с осемнадесет дни работа, съгласно справка от Затвор – Стара Загора, ГД „ИН“ към Министерство на правосъдието (л. 43). На следващо място съдът посочил, че наказанието „глоба“ в размер на десет хиляди лева не е изпълнено, съгласно справка от ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково (л. 57). С оглед на тези обстоятелства съдът правилно посочил, че в случая следва да намерят приложение задължителните указания, дадени в ТР № 2/2018 г. по ТД № 2/2017 г., ОСНК на ВКС. Съгласно т. 4 от тълкувателното решение: „Реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането ѝ е образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнителното производство абсолютна давност не тече.“ Въпреки, че съдът неправилно разчел диспозитива на въпросното тълкувателно решение по т. 4 от него, той все пак стигнал до верен извод по приложението на материалния закон. Съдът погрешно приел, че трябва да изтекат един след друг двата давностни срока – обикновеният по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, който е две години, и абсолютният по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, който е три години, при положение, че те текат успоредно, независимо един от друг, и затова се предвидени при условията на алтернативност. След изтичане на давностния срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 или този по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК трябва да изтече и кумулативно изискуемият реабилитационен срок по чл. 86 – 88а от НК, който в случая съгласно чл. 87, ал. 1 от НК е три години. Това означава, че за да бъде реабилитирано едно лице, е необходимо последователно да изтекат двата законови срока – давностният и срокът за реабилитация. След изтичането на давностния срок по чл. 82, ал. 1, т. 1 – 5 от НК или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, започва да тече срокът за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл. 88а от НК. На следващо място, съдът правилно посочил, че на 25.11.2016 г. било образувано изпълнителното производство, но неправилно заключил в мотивите си, че изтичането на сроковете следва да се цени от този момент насетне. Съгласно цитираното вече тълкувателно решение, издаването на изпълнителен лист, образуването на изпълнително производство и предприемането на изпълнителни действия са действия, които прекъсват давността, т.е. от осъществяването им започва да тече нов давностен срок. Видно от справката на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, по образуваното изпълнително дело има наложени обезпечителни мерки на 17.12.2016 г. и на 23.09.2021 г. С предприемането на изпълнителното действие на 17.12.2016 г. е започнал да тече нов двугодишен давностен срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, който е можело да бъде прекъснат с предприемане от страна на публичния изпълнител на всяко едно принудително действие по събиране на глобата. В настоящия случай, такова действие е предприето едва на 23.09.2021 г., когато двугодишният срок за погасяване на обикновената изпълнителска давност вече е бил изтекъл на 17.12.2018 г. Именно от тази дата тече законоустановения тригодишен реабилитационен срок по чл. 87, ал. 1 от НК, който е изтекъл на 17.12.2021 г., но към 12.10.2021 г., когато е било постановено определението на окръжния съд все още не е бил изтекъл. С оглед на това, въпреки неточностите, които е допуснал съдът в мотивите на определението си, то той правилно преценил, че към датата на неговото постановяване не са били налице материалноправните предпоставки за съдебна реабилитация на осъдения. В заключение, настоящият състав намира за необходимо изрично да отбележи, че съгласно чл. 436, ал. 4 от НПК осъденото лице може да подаде нова молба за реабилитация до окръжния съд след изтичането на една година от постановяване на определението. По този начин след 12.10.2022 г. осъденият ще може да охрани своите интереси и да бъде съдебно реабилитиран. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. Х. за възобновяване на ЧНД № 460/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково и отмяна на постановеното по него протоколно определение № 271/12.10.2021 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.