Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр. София, 11.10.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Петя Шишкова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Софиянски изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 563 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения И. И. О. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 383/2017 г. по описа на Окръжен съд–гр. Плевен. В подкрепа на основанието по чл. 423, ал 1 НПК осъденият твърди, че не се е укривал и се е явявал на всяко повикване от органите на съдебната власт. Още на досъдебното производство споменал на защитника, че възнамерява да замине при семейството и двете си болни деца в Република Гърция, където ще има по-голям шанс за добре платена работа. Получил уверение, че ще бъде уведомен за насрочване на делото, а той от своя страна ще посочи местоживеенето си. Защитникът обаче не го уведомил, поради което със задочното осъждане били ограничени процесуалните му права. За влязлата в сила присъда разбрал едва при задържането от гръцките власти. При тези съображения осъденият е направил искане за възобновяване на производството, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, при което да участва и да се защитава лично. В съдебно заседание защитникът (адв. Ч.) поддържа искането. Застъпва тезата, че с процесуалното си поведение на досъдебното производство осъденият е изразил желание да участва в процеса лично. Официалното му напускане на страната показва, че не е искал да се укрие, а полицейските органи е следвало да положат по-големи усилия за откриването му в Република Гърция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 423 НПК за възобновяване на делото, намира следното: С присъда № 49 от 20.10.2017 г. на Плевенския окръжен съд по н. о. х. д. № 383/2017 г., постановена задочно, подсъдимият И. И. О. е признат за виновен в това, през периода от 19.09.2015 г.–21.09.2015 г., в [населено място], да е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, за което му е определено наказание от три години лишаване от свобода, както и в това, на 19.09.2015 г., в [населено място], да е извършил престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е определено наказание от две години и два месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на осъдения е наложено общо, най-тежкото от определените наказания – три години лишаване от свобода. Осъден е да заплати на гражданския ищец обезщетение за причинени имуществени вреди и в негова тежест са възложени разноските по делото. Присъдата не е била обжалвана и след изтичане на законния срок същата е влязла в сила 7.11.2017 г. Осъденият И. И. О. е подал искане за възобновяване на 18.05.2018 г. (датата на пощенското клеймо). Предаден на 11.05.2018 г. на ГКПП Кулата-Промахон на българските власти, той е постъпил в затвора–гр. Ловеч на 14.05.2018 г., поради което следва да се приеме, че от тази дата насетне официално е узнал за влязлата в сила присъда на Плевенския окръжен съд. Следователно шестмесечният срок по чл. 423, ал. 1 НПК е спазен. Процесуално допустимото искане е неоснователно. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането на задочно осъдения поради неучастието му в наказателното производство да се уважи, освен в случаите, посочени като изключение – след предявяване на обвинението на досъдебното производство да се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, да не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Според материалите по делото, на 9.01.2017 г. обвинението за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е било предявено на осъдения лично и в присъствието на служебно назначения защитник (л. 186 от материалите от досъдебното производство). Спрямо него е била взета мярка за неотклонение подписка. Изрично му е било разяснено задължението да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. При осъществената проверка във връзка с изпълнението, осъденият О. не бил намерен на заявения от него като настоящ адрес - [улица] [населено място], [община]. От кметството предоставили сведение, че той от години не живее в селото (докладна записка – л. 246). В рамките на образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, Плевенският окръжен съд насрочил делото (н. о. х. д. № 383/2017 г.) за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2017 г. Изпратената призовка с информация на мястото и датата на съдебното заседание, ведно с препис от обвинителния акт и съобщение за възможността по чл. 269, ал. 3 НПК (чл. 254, ал. 1 НПК – отм.) били върнати с отметка на длъжностното лице, че осъденият О. не живее в [населено място], в селото има родственик, който отказва да приеме призовката. При няколкократното отлагане на делото, по същата причина призовките отново останали невръчени. Изменената мярка за неотклонение в задържане под стража също не била изпълнена, тъй като осъденият не бил намерен на нито един от известните по делото адреси. След обявяване за общодържавно издирване с тел. № 19564/28.06.2017 г. проведените издирвателни мероприятия не довели до установяване местонахождението на осъдения на територията на Република България (писмо от 24.07.2017 г.). Изисканата справка за задгранични пътувания показала регистрирано на 20.05.2017 г. излизане през ГКПП-Кулата извън пределите на страната. В съдебно заседание на 16.08.2017 г. Плевенският окръжен съд приел, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” НПК, пристъпил към разглеждане на делото с участието на служебно назначения защитник и се произнесъл с осъдителната присъда, постановена задочно. При тези данни Върховният касационен съд намира, че доводите на осъдения за нарушено право на лично участие не могат да бъдат възприети. Осъденият е знаел за наказателното преследване срещу него, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие и лично е бил запознат с процесуалните си задължения, произтичащи от взетата мярка за неотклонение. Той обаче е преустановил всякакви контакти с органите на правосъдието, напускал е пределите на страната и се е установил на неизвестно местоживеене в чужбина, вкл. в Република Гърция, където по силата на европейска заповед за арест е бил задържан на 18.04.2018 г. Преценката на цялата съвкупност от данни позволява заключението, че осъденият се е укрил и така по недвусмислен начин сам се е отказал от правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично. В рамките на производството, в т. ч. в съдебно заседание, в което е била произнесена осъдителната присъда, правото на защита е било ефективно осигурено чрез защитник. Ето защо липсват условията по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване и повторно разглеждане на делото, поради което искането на задочно осъдения И. И. О. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задочно осъдения И. И. О. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 383/2017 г. по описа на Окръжен съд–гр. Плевен. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: