О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 379 гр. София, 28.05.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. д. № 300/2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. чл. 248 ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адвокат К. Д. като процесуален представител на [фирма], [населено място], [улица], срещу определение № 363 от 02.04.2012 г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по в. ч. гр. д. № 383/2012 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 06.02.2012 г. по гр. д. № 8556/2011 г. /погрешно посочено гр. д. № 4968/2010 г./ на Русенски районен съд, 9 граждански състав, за оставяне без разглеждане на подадената от жалбоподателя молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като процесуално недопустима. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения, че както въззивният съд, така и първоинстанционният неправилно са приели, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 80 ГПК. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, а именно: Приложима ли е разпоредбата на чл. 80 ГПК в случаите, когато съдът е сезиран с молба по чл. 248 ГПК за допълване на решението в частта му за разноските, при положение че се претендира единствено присъждане на адвокатско възнаграждение, който въпрос според касатора е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд–основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на решение по гр. д. № 131/2010 г. на ВКС, IV г. о., определение по гр. д. № 1527/2010 г. на ВКС, IV г. о. и определение по ч. гр. д. № 143/2011 г. на ВКС, III г. о., копия от които са приложени. За ответниците по частната жалба Р., С. и Виждан В. не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК констатира следното: Следва да се допусне касационно обжалване по постановеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос. Същият е обуславящ предмета на спора и е от значение за правилността на обжалвания съдебен акт. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, Русенският окръжен съд е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 80 ГПК и след като страната, депозирала молба по чл. 248 ГПК не е представила списък на разноските, то тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските съгласно чл. 80 ГПК. Решаващият правен извод на въззивния съд е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд по прилагането на разпоредбата на чл. 80 ГПК, видно от приложеното от касатора решение по гр. д. № 131/2010 г. на ВКС IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. С посоченото решение се приема за правилна практиката, според която списъкът на направените разноски е предпоставка за обжалване на решението в частта за разноските, но не е предпоставка за присъждане на дължимия адвокатски хонорар в производството, който да е доказан по делото по надлежния ред. В конкретния случай касаторът своевременно е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в първото и единствено по делото съдебно заседание, като е представил договор за правна защита и съдействие, сключен между него и адвокат К. Д. /л. 52 от първоинстанционното производство/. От договора за правна защита и съдействие е видно уговореното и заплатено възнаграждение. При тези данни първоинстанционният съд е следвало да разгледа подадената молба на основание чл. 248 ГПК по същество. Обжалваното определение на Русенски окръжен съд, както и потвърденото с него определение на Русенски районен съд са незаконосъобразни и следва да се отменят. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопропроизводствените действия по подадената от жалбоподателя молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 363 от 02.04.2012 г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по в. ч. гр. д. № 383/2012 г. по описа на същия съд. ОТМЕНЯ определение № 363 от 02.04.2012 г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по в. ч. гр. д. № 383/2012 г. по описа на същия съд, както и потвърденото с него определение от 06.02.2012 г. по гр. д. № 8556/2011 г. /погрешно посочено гр. д. № 4968/2010 г./ на Русенски районен съд, 9 граждански състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от [фирма], [населено място] молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. ВРЪЩА делото на Русенски районен съд, 9 граждански състав за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: