Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  320   гр. София, 14 юли  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори юни............... две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова.........……………………………………в присъствието на прокурора Гебрев.....................…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 336 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ВНОХД № 115/2008 г. на Великотърновския апелативен съд и отмяна на постановеното по него решение № 109/30.06.2008 г. в ЧАСТТА в която на основание чл. 25 ал. 3 от НК съдът е приспаднал от наложеното на подсъдимия Р. С. Р. наказание 2 години и 9 месеца лишаване от свобода изцяло изтърпяното наказание от 1 година, наложено със споразумение по НОХД № 359/2006 г. на РС – Севлиево. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон при преценката относно наличието на условията по чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Твърди се, че те не са били налице, тъй като деянието по чл. 354а от НК – предмет на присъдата на окръжен съд – Габрово по НОХД № 22/2008 г., проверявана с решението по ВНОХД № 115/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, е било продължавано и след като е било завършено след влизане в сила на споразумението по НОХД № 359/2008 г. на РС – Севлиево, то деянията по тези дела не са в съотношение на съвкупност, а на рецидив, което изключва приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Претендира се отмяна на съдебния акт в посочената част и прекратяване на производството. Защитникът на осъдения Р. намира искането за възобновяване за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: От материалите по делото е видно, че искането за възобновяване е било депозирано на 12.05.2009 г. и поради това е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 1 от НПК, считано от влизане в сила на първоинстанционната присъда, изменена с решението на апелативния съд, което е било потвърдено от ВКС с решение № 31/28.01.2009 г. В обхвата на това решение е била проверката относно справедливостта на наложеното на подсъдимия Р наказание за престъплението по чл. 354а от НК, поради което съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК липсва процесуална бариера за разглеждане на искането за възобновяване, което касае приложението на чл. 25 ал. 3 от НК и в която част то не е било проверявано по касационен ред. Разгледано по същество, то е и ОСНОВАТЕЛНО. От материалите по делото е видно, че с присъда № 28/01.04.2008 г., постановена по НОХД № 22/2008 г. Габровският окръжен съд е признал подсъдимия Р. С. Р. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 и 5, вр. чл. 26 ал. 1 от НК – в периода лятото на 2005 г. до 20.10.2007 г., за което е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години и 9 месеца при първоначален общ режим. В мотивите към присъдата първоинстанционният съд е отказал да групира това наказание с наложеното му по НОХД № 359/2006 г. на РС – Севлиево, което е било извършено на 21.03.2006 г. и споразумението е влязло в сила на 27.07.2006 г. В тази посока е било прието, че отсъстват предпоставките по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, защото престъплението по чл. 354а от НК, което е било продължавано, е приключило на 21.10.2007 г. или след влизане в сила на споразумението по НОХД № 359/2006 г. С въззивното решение по ВНОХД № 115/2008 г. Великотърновският апелативен съд е приел, че наказанията по двете дела могат да се групират, но без да извършва това и съответно определя общо наказание, на основание чл. 25 ал. 3 от НК е приспаднал изтърпяното по НОХД № 359/2006 г. наказание пробация за срок от 1 година от наложеното по НОХД № 22/2008 г. от 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, като 2 дена пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. Извършеното приспадане е незаконосъобразно. Без всякакво съмнение е, че за да се стигне до този момент, то на първо място съдът е следвало да констатира, че е налице съвкупност от престъпления, извършени от едно лице, преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда и определяне на общо наказание. В случая деянието, за което Р. е признат за виновен и осъден е било квалифицирано като продължавано престъпление по чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено в периода от лятото на 2005 г. до 21.10.2007 г. Следователно, след като другото престъпление, за което той е бил осъден по НОХД № 359/2006 г. е било извършено на 21.03.2006 г., а споразумението е влязло в сила на 27.07.2006 г., то няма никакви условия за групиране. Тези деяния са в съотношение на рецидив, а не на съвкупност, защото престъплението по чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1 от НК се счита за довършено с последния престъпен акт, който съвпада с крайния период – 21.10.2007 г., респ. то е извършено след влизане в сила на споразумението по НОХД № 359/2006 г. Затова е невъзможно да се извършва приспадане по реда на чл. 25 ал. 3 от НК, който текст е относим към съвкупност от престъпления, какъвто не е случая, като е отделен въпросът, че първо е било необходимо да се определи общо наказание, което въззивният съд по неизвестни причини не е направил. Констатираните нарушения относно приложението на чл. 25 ал. 3 от НК са съществени по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Тъй като въззивният съдебен акт не е бил проверяван по касационен ред в тази му част, те могат да бъдат поправени чрез отмяната му по реда на възобновяването и прекратяване на производството на основание чл. 425 ал. 1, т. 2 от НПК. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 2 от НПК     Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 115/2008 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 109/30.06.2008 г. В ЧАСТТА, в която на основание чл. 25 ал. 3 от НК от наложеното на подсъдимия Р. С. Р. наказание две години и девет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК е приспаднато изцяло изтърпяното наказание пробация от една година, наложено със споразумение от 27.07.2006 г. по НОХД № 359/2006 г. на районен съд – Севлиево, като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода И ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.