Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * договор за приватизационна продажба * разваляне на договор по съдебен ред * произнасяне по непредявен иск


Решение по търг.д. № 956 /2010 на ВКС-ТК-ІІ ро отд.
4

Р Е Ш Е Н И Е

№.106

гр. София,30.06.2011


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на седми юни , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.


и при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №956/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] –гр. П. срещу решение № 613/14.07.2010 г. на Пловдивски апелативен съд/ П./по в.т.д. №438/2010 г., с което е обезсилено решение №15 от 19.02.2010 г. по гр.д. №7/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен искът на касатора срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол- [населено място] за разваляне на договор за приватизационна продажба на 5 971 дяла съставляващи 70 на сто от капитала на търговско дружество [фирма]-гр. П. и е потвърдено решението В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение в размер на 126 610 лева за претърпени в следствие на евикция вреди.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на исковете.
Ответната страна по касационната жалба Агенция за приватизация и следприватизационен контрол- [населено място] чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
Касационната жалба е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове за разваляне на договор за приватизационна продажба на дялове от капитала на Е. и за присъждане на обезщетение за претърпени в следствие на евикция вреди – чл.190 ал.1 във вр. с чл.189 ал.1 от ЗЗД . До този извод съдът е стигнал на базата на твърдяните в исковата молба, предявена първоначално като такава по насрещен иск по друго дело и допълнителната такава /стр.190 и 191 от търг.дело №7/2009 г. по описа на ОС-Пазарджик/. В същите се излагат като правопораждащи факти, че след като ищецът е сключил на 02.07.1998 г. процесния договор за придобиване на 5 971 дяла съставляващи 70 на сто от капитала на търговско дружество [фирма]-гр. П. се е оказало, че върху 87 на сто от предадените на купувача активи на приватизираното дружество са налице реституционни претенции на трети лица, съгласно заповед №1056/1999 г. на Областен управител-гр.П.. След като е установил тези претенции върху активи на приватизираното дружество, касаторът е спрял плащането на остатъка от цената по приватизационния договор в следствие на което е бил осъден да заплати на АПСК дължимите вноски до пълния размер на цената по договора, ведно с лихвата за забава върху тях и е претърпял изпълнение върху свое имущество на стойност 126 610 лева, която сума се претендира като обезщетение за имуществени вреди настъпили в следствие на обременеността на част от имотите в активите на приватизираното дружество от реституционните претенции на третите лица. Тези права на трети лица са били укрити от страна на продавача по приватизационния договор-Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа като орган по чл.3, ал.1, т.1 от ЗППДОП/отм./ към датата на сключване на договора -02.07.1998 г., доколкото в информационния меморандум същите не са били отбелязани. Съставът на П. е приел, че сочените като основание за отговорността на продавача права на трети лица са върху конкретни вещи, които представляват част от имуществото на дружеството [фирма]-гр. П., чийто капитал е бил обект на приватизационната продажба с купувач дружеството- ищец и следователно няма как последният да е активнолегитимиран да търси отговорност за евикция, тъй като обременените с права на трети лица вещи не са част от неговото имущество, а от това на дружеството, част от капитала на което е придобито от ищеца.
Приел е също така, че договорът за продажба на дялове от капитала на търговско дружество подлежи на разваляне по реда на чл. 87 ал.1 от ЗЗД-извънсъдебно, с оглед на което и иск за развалянето му по съдебен ред е недопустим.
По отношение на иска за разваляне на договора за приватизационна продажба на дялове от Е. с държавно участие , настоящият състав на ВКС, ТК,ІІ т.о. намира, че законосъобразно въззивният съд е приел, че такъв иск е недопустим и е постановил обжалваното решение, в частта с която се обезсилва първоинстанционното решение за произнасяне по същество по този иск. Това следва от разпоредбите на 87 ал.1 от ЗЗД и чл.87 ал.3 от ЗЗД,според които развалянето на договорите, поради неизпълнение става извънсъдебно с едностранно волеизявление на развалящата страна. Изключение правят само договорите , с които се прехвърлят, учредяват , признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто договорът за продажба на дялове в О. явно не е. Ето защо обжалваното решение в тази част се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Относно произнасянето на съда в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение в размер на 126 610 лева за претърпени в следствие на евикция вреди, съдът намира, че съставът на въззивния съд се е произнесъл по непредявен иск и в този смисъл решението му в тази част се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. Това е така, доколкото основанието на иска са твърдяните в исковата молба правопораждащи факти. От съдържанието на същата се установява, че ищцовата страна основава иска си за обезщетение на това, че е придобил чрез приватизационна продажба дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност, като в последствие се е оказало, че част от дълготрайните материални активи на дружеството [фирма]-гр. П. : земя и недвижими имоти принадлежат по реституция на трети лица, нещо за което е нямало сведения в информационния меморандум към приватизационната продажба и което от своя страна се отразява върху действителната стойност на закупените дялове.От изложеното следва, че основанието на така предявеният иск не е по чл.189 ал.1 от ЗЗД, както погрешно е квалифициран от страна на въззивния съд, доколкото нито се твърди в исковата молба , нито се установява идентитет между продадената вещ /дяловете от О./ и обременените с права на трети лица вещи/ материални активи от предприятието на дружеството [фирма]-гр. П., дялове от което са придобити от ищеца. С оглед изложеното и съгласно чл. 293 ал.4 от ГПК във вр. с чл. 270 ал.3 от ГПК решението на съда в тази част следва да се обезсили като постановено по непредявен иск и делото да се върне на първоинстационния съд за произнасяне по предявения иск.


Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 613/14.07.2010 г. на Пловдивски апелативен съд/ П./по в.т.д. №438/2010 г. В ЧАСТТА , с която е потвърдено решение №15 от 19.02.2010 г. по гр.д. №7/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма]-гр. П. срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол- [населено място] за присъждане на обезщетение в размер на 126 610 лева, както и самото първоинстанционно решение на Пазарджишкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за произнасяне по предявения иск.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 613/14.07.2010 г. на Пловдивски апелативен съд/ П./по в.т.д. №438/2010 г. в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.