Р Е Ш Е Н И Е № 139 София, 02.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева. гр. д.№ 1104 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 07.07.2011г. постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 552/2010г., с което е отменено решение от 10.07.2009г. и допълнително решение от 09.12.2009г. на Софийски районен съд, 36 състав по гр.д. № 21121/2006г. и вместо това е признато за установено по отношение на Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А., И. Г. М., С. С. Б., П. И. М., Е. В. Ц., Б. В. Ц., К. Г. А., Г. П. Г., Е. Г. Г., П. Г. Г., С. С. И., Г. М. М., Б. Т. П., И. Т. Г., Я. А. В., И. Г. С., Н. И. И., Г. Й. М., В. Б. С., П. Т. С., В. И. М., И. Ц. М., К. Н. Д., Б. Н. Д., И. Д. Х., В. Т. М., Ю. В. М. и Г. В. М. на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ вр. чл.75, ал.1 ЗН вр. чл.303 ЗН/отм./, че договор за доброволна делба от 12.02.1945г., вписан със записка за вписване № 51/02.03.1945г., т.2, ІІІ нотариус при Софийски областен съд е нищожен в частта за ливада с площ 8 800 кв.м., м.”Л.”, землище Д., при граници: И. Т., М. С., път и река, поделена на четири равни дяла с площ по 2 200 кв.м., както следва: дял І, т.13 на А. С. Д., дял ІІ, т.13 на Й. Д. С., дял ІІІ, т.12 на Д. Д. С. и дял ІV, т.13 на Н. Д. С., както и на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че М. А. А., починала1951г./вярната година на смъртта е 1947г./, е била съсобственик на същата земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС през 1948г.С решението е прекратено производството по отношение на иска за прогласяване нищожност на същия договор за доброволна делба от 12.02.1945г. по отношение на останалите делбени имоти. Касационната жалба е подадена от ответниците по иска чрез пълномощника им адв. Т.. Наведени са доводи за недопустимост и неправилност на решението. Според жалбоподателите липсва надлежно предявен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ - ищците не са отправили искане за установяване принадлежността на правото на собственост върху описаната в договора за доброволна делба земеделска земя, а само искане за прогласяване нищожност на договора относно спорния имот. Освен това искът по чл. 75, ал.2 ЗН е уважен без да е доказана възстановена собственост на наследодателя Д. /М./ С. П. и при недоказана материално-правна легитимация на ищците. Поддържа се, че по делото не участват всички наследници на посочения наследодател, а това е задължително по иска по чл. 75, ал.2 ЗН. На следващо място са изтъкнати процесуални нарушения на съда, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност. На последно място са изведени съображения за необоснованост на акта и допуснати грешки при прилагане правилата на формалната логика. Ответниците по касационната жалба Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А., И. Г. М. чрез пълномощника си адв. В. оспорват жалбата. В хода на касационното производство е починала жалбоподателката Б. В. Ц. като неин наследник се явява жалбоподателката Е. В. Ц.. С определение № 1180 от 20.12.2011г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за до преценката на правния интерес на ищците от водене на исковете по чл.75, ал.2 ЗН и по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ когато липсва заявление за възстановяване на собствеността на общия наследодател, от когото те черпят права. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба, сключен на 12.02.1945г. поради неучастие на съделител и по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС съсобственик на земеделските имоти е била и М. А. А., дъщеря на общия наследодател Д. /Мито/С. П.. Ищците са наследници на М. А. А., починала 1947г.; ответниците са останалите наследници на М. С. П., починал 1937г., а именно на синовете му: А., Й., Д. и Н. С.. Твърди се, че на 12.02.1945г. е сключен договор за доброволна делба между четиримата братя, без участието на сестрата, с който са поделени наследствени имоти. Претендира се, че този договор е нищожен досежно делбата на нива от 8,800 дка, която е разделена на четири равни дяла от по 2,200 дка и всеки от братята е получил свой дял. Спорът е съсредоточен върху това дали М. А. А., родена 1884г., е дъщеря на наследодателя М. С. П.. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства: удостоверения за наследници, актове за смърт, кръщелно свидетелство и др., и е приел за доказана родствената връзка. Затова е уважил както иска за признаване недействителност на делбата на основание чл. 303 ЗН/отм./, така и иска за признаване, че М. А. А. е била съсобственик на земеделската земя - ливада с площ 8,800 дка в м.”Л.” в землището на Д., поделена между четиримата братя. Видно, че собствеността върху спорния имот, представляващ ливада от 7,880 дка в землището на Д., местн. Л., имот № 3469 кад.л. 666 по кад. план от 1950г. е възстановена на наследниците на четиримата братя А., Й., Д. и Н. С. с решение на ОСЗ от 10.03.2003г. Заявление за възстановяване на собствеността на името на общия наследодател Д. /М./ С. П. няма данни да е подавано. По основанието за допускане на касационно обжалване. Същото е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с оглед констатирано противоречие на решението със задължителната практика на ВКС по въпроса за допустимостта на иска по 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато не е подадено заявление за възстановяване собствеността на името на общия наследодател, на когото според ищците са принадлежали спорните имоти. Според създадената практика, изразена в Решение № 34 от 21.03.2011г. по гр.д. № 1112/2010г. на ІІг.о., Решение № 35 от 21.03.2011г. по гр.д. № 1052/2010г. на ІІ го. и Решение № 642/10 от 11.04.2011г. по гр.д. № 885/2009г. на І г.о., искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ не е допустим ако земята не е заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на името на лицето, за което се твърди, че е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС, а на друго лице. Следователно когато искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е предявен от наследници на общ наследодател против един от наследниците на този наследодател /или негови наследници/, комуто е възстановена собствеността, то тогава е необходимо да има подадено заявление за възстановяване собствеността на името на общия наследодател, за да може след разрешаването на спора с влязло в сила решение органът по земеделската реституция да постанови ново решение по чл. 14, ал.7 във вр. с ал.7а ЗСПЗЗ за признаване на собствеността в съответствие със съдебния акт. В противен случай, при липса на заявление би се стигнало до реституция в полза на лица, които не са поискали това по предвидения от закона ред и в предвидения срок. По основателността на касационната жалба. Предвид наведеното касационно основание за недопустимост на иска поради липса на правен интерес и разрешението на правния въпрос, дадено по-горе, следва да се приеме, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по установителни искове, за воденето на който ищците не са легитимирани с правен интерес. Това е несъмнено за иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Що се отнася до иска за нищожност на делбата, то интересът от неговото предявяване е обусловен от възможността да се предяви иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. След като тя е отречена, то и този иск се явява недопустим. За ищците липсва правна възможност за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността на наследодателката им, респ. на наследствената й част от имотите на общия наследодател и поради това те нямат интерес от установяване нищожност са делбата, извършена без нейно участие преди кооперирането. При тези изводи и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК постановеното въззивно решение следва да бъде обезсилено и производството по предявените искове прекратено. Ответниците по касационната жалба - ищци в процеса дължат на касаторите направените разноски по водене на производството, които възлизат на 683,20 лв., включващи възнаграждение за един адвокат и държавна такса за касационно обжалване. При тези изводи и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3, пр.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 07.07.2011г. постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 552/2010г. ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А., И. Г. М., всички от [населено място] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ап.7 чрез адв. Д. В. против С. С. Б., П. И. М., Е. В. Ц., К. Г. А., Г. П. Г., Е. Г. Г., П. Г. Г., С. С. И., Г. М. М., Б. Т. П., И. Т. Г., Я. А. В., И. Г. С., Н. И. И., Г. Й. М., В. Б. С., П. Т. С., В. И. М., И. Ц. М., К. Н. Д., Б. Н. Д., И. Д. Х., В. Т. М., Ю. В. М. и Г. В. М. всички със съдебен адрес: [населено място], ул.”Д-р Г. В.”, №6, ет.2 офис „Е” чрез адв. А. Т. за признаване за установено на основание чл.75, ал.1 ЗН във вр. с чл.303 ЗН/отм./, че договор за доброволна делба от 12.02.1945г., вписан със записка за вписване № 51/02.03.1945г., т.2, ІІІ нотариус при Софийски областен съд е нищожен в частта за ливада с площ 8 800 кв.м., м.”Л.”, землище Д., при граници: И. Т., М. С., път и река, поделена на четири равни дяла с площ по 2 200 кв.м., както следва: дял І, т.13 на А. С. Д., дял ІІ, т.13 на Й. Д. С., дял ІІІ, т.12 на Д. Д. С. и дял ІV, т.13 на Н. Д. С., както и за установяване на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че М. А. А., починала 1947г., е била съсобственик на същата земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС през 1948г. ОСЪЖДА Роза Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А., И. Г. М., всички от [населено място] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ап.7 чрез адв. Д. В. да заплатят на С. С. Б., П. И. М., Е. В. Ц., К. Г. А., Г. П. Г., Е. Г. Г., П. Г. Г., С. С. И., Г. М. М., Б. Т. П., И. Т. Г., Я. А. В., И. Г. С., Н. И. И., Г. Й. М., В. Б. С., П. Т. С., В. И. М., И. Ц. М., К. Н. Д., Б. Н. Д., И. Д. Х., В. Т. М., Ю. В. М. и Г. В. М. всички със съдебен адрес: [населено място], ул.”Д-р Г. В.”, №6, ет.2 офис „Е” чрез адв. А. Т. сумата 683,20 /шестстотин и осемдесет и три цяло и двадесет стотни/ лв. разноски за водене на делото в трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: