1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 575
София, 09.12.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдия А.С. гр.дело № 244/2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Г., чрез пълномощника му адв. К. Б., срещу решение № 1870 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 2698/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2068 от 24.07.2009 г. по гр.д. № 3364/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен иска на касатора против Т. университет- София Ф.[населено място] за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка”, наложено със заповед № 404/20.10.2008 г., и са присъдени на ответника 800 лв. разноски. Касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.281 т.3 ГПК- нарушение на материалния закон и необоснованост, обуславящи неправилност на въззивното решение.
С определение № 218 от 05.03.2010 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите дали формирането на разширен катедрен съвет има нормативна опора и законно ли е нареждането на работодателя за участие в разширен катедрен съвет на лице, което не е член на катедрения съвет по чл. 26д ЗВО, защото не е от академичния състав на основен трудов договор по смисъла на § 4д от ДР на ЗВО, а е по срочен трудов договор по § 11 от ПЗР на ЗВО.
Ответникът по жалбата Т. университет- София Ф.[населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Б., изразява становище за неоснователност на жалбата в писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със заповед № 404/20.10.2008 г. на директора на Филиала на Техническия университет в Пловдив В. Г. е наказан със „забележка” за две нарушения, като разпоредбата на чл. 193 ал. 1 ГПК е спазена само по отношение на първото от тях, поради което същото следва да бъде обсъдено по същество. То е по чл.187 т.7 КТ- неизпълнение на законни нареждания на работодателя, конкретно на заповед № 1742/06.06.2008 г., изразено в неприсъствието на проведеното на 02.07.2008 г. заседание на разширения катедрен съвет на катедра „Машиностроителна техника и технологии”, в която е заемал длъжност „професор”. Съдът е приел, че на ищеца са вменени трудови задължения, свързани с участие в катедрени съвети, съгласно длъжностната характеристика. Със заповед № 1136/23.04.2008 г. на зам.ректора на ТУ е разширен състава на катедрения получаване на научна степен, като е включен в него и ищеца и е определена дата за заседанието. След като е отменено провеждане на заседание на посочената дата поради заболяване на лицето, със заповед № 1742/06.06.2006 г. е определена нова дата за заседанието на разширения катедрен съвет- 02.07.2008 г. Въпреки, че ищецът е бил уведомен за включването му в състава на разщирения катедрен съвет и за определената дата за заседанието, и е бил на работа същия ден, не е присъствал на заседанието, без да е имало обективни причини за това. Затова съдът е направил извод, че е осъществил дисциплинарното нарушение по чл.187 т.7 КТ, което обуславя налагането на наказание „забележка”.
По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Няма нормативна опора формирането на разширен катедрен съвет. Регламентацията на катедрения съвет като орган на катедрата във филиал на университета се съдържа в ЗВО. Съгласно чл. 26д ал. 2 ЗВО катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор. Съгласно § 4д по смисъла на същия закон „основен трудов договор” е трудовият договор, сключен на основание чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ, т.е. за неопределено време. Не се включват в състава на катедрения съвет тези членове на академичния състав в катедрата, които са със срочен трудов договор по § 11 от ПЗР на ЗВО. В ЗНСНЗ/отм./ и в ППЗНСНЗ/отм./ не се съдържа друга регламентация за състава на катедрения съвет в случаите, когато последния действа като научен съвет. Работодателят не може да задължава да участват в катедрения съвет лица извън законово определения състав на този орган. Той може да допусне такива лица в заседанията на катедрения съвет, когато го прецени за целесъобразно и те са изявили желание за това. Но в този случай присъствието им е по тяхна воля, а не са длъжни да го сторят.
Касационната жалба е основателна. Установено е, че касаторът е заемал длъжността „професор” по трудов договор за определен срок по § 11 от ПЗР на ЗВО. Изводът на съда за задължение за участие в катедрени съвети съгласно длъжностна характеристика не съответства на доказателствата по делото. Длъжностна характеристика за длъжността „професор” няма представена, а има за предходни длъжности, заемани от касатора. Включването му в състава на катедрения съвет с посочената по- горе заповед е в противоречие с чл. 26д ал. 2 ЗВО. Неоснователно е позоваването на ответника по касация на писмото на В., тъй като то не може да дерогира законовата регламентация относно състава на катедрения съвет. Затова и с неприсъствието му на заседанието на този орган касаторът не е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 187 т. 7 КТ. Като е приел обратното и е направил извод за законосъобразност на наложеното наказание въззивният съд е постановил неправилно решение.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и да се постанови ново от ВКС, с което искът да се уважи съобразно горните мотиви. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно представения в първата инстанция договор за правна защита.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1870 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 2698/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наложеното на В. И. Г. от[населено място] дисциплинарно наказание „забележка” със заповед № 404/20.10.2008 г. на директора на Т. университет- София Ф. Пловдив.
ОСЪЖДА Т. университет- София Ф.[населено място], [улица], да заплати на В. И. Г. от[населено място], [улица], разноски в размер на 800 /осемстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |