Р Е Ш Е Н И Е № 347 София, 28 юни 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Я. ГЕБОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1447/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. И. Д. за възобновяване на ВНОХД № 1846/2010 г. по описа на Окръжен съд - ВАРНА и отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена първоинстанционна присъда, с която той е бил признат за виновен по обвинение по чл. 194 ал.1 от НК и му е било наложено на осн. чл. 54 от НК наказание три месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като обвинението е основано изцяло на „фалшиви доказателства”. Сочи се наличие и на основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като е наложено наказание за престъпление, което е сходно с друго такова, извършено в същия район, за което би следвало да носи обща наказателна отговорност. Претендира се отмяна на присъдата, респективно и решението на въззивния съд, с която то е било потвърдено, и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Служебният защитник на осъдения в съдебно заседание пред ВКС поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. В последната си дума осъденият Д. заявява, че е осъден върху недостоверни доказателства, че предметът на престъплението не е бил изяснен, тъй като кабелите са били подменени, както и че делото не е било изяснено обективно, всестранно и пълно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 454/27.09.2010 г. по НОХД № 2310/2010 г. Варненският районен съд е признал подсъдимия Д. И. Д. за виновен в това, че на 16.09.2006 г. в [населено място] отнел чужди движими вещи на обща стойност 41,12 лева от владението на В. В. А., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194 ал.1 от НК му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода, като е определил първоначален „строг” режим за изтърпяването му в затвор. На осн. чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК е наложил на Д. едно общо наказание по настоящето дело и по НОХД №1256/2007г. на РС-Добрич и НОХД № 3647/2007г. на РС – Варна, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца лишаване от свобода. Въз основа на депозирана жалба от подсъдимия А. е било образувано въззивно производство пред Варненския окръжен съд по ВНОХД № 1846/2010 г., приключило с решение №9 от 18.01.2011 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като подадената молба от Д. срещу решението е приета като искане за възобновяване на въззивното дело. Същото се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неустановяване на обективната истина по делото, са изцяло неоснователни. Неподкрепено с каквито и да е доказателства е твърдението на подсъдимия, че свидетелите, дали показания по делото, са били с подменена самоличност и не са били тези, които са го задържали на местопрестъплението. Предходните съдебни инстанции са изследвали подробно това възражение и са дали надлежен и обоснован с доказателствената съвкупност отговор на твърдението на Д.. Установено е, че лицата, които са били заварени на мястото на деянието и които са запазили местопроизшествието, възпрепятствайки осъдения да се отдалечи от него, са били свидетелите В. А. и А. Б.. Установената им самоличност от органите на полицията / л.33 от делото/ и тази от съда /л.54/ напълно съвпада. Възприемането на факти от обективната действителност, а именно – опитът на Д. да избяга от местопрестъплението със сак, пълен с кабели, както и неговото задържане от самите свидетели, е установен по безспорен начин, който не буди никакво съмнение, че именно това са лицата, които са участвали в задържането на осъдения. По този начин липсва каквато и да е процесуална основа за твърдението, че обвинението почива върху недостоверни доказателства, а процесуалната недобросъвестност на осъществяващите действията длъжностни лица не би могло да се предполага. Изцяло неоснователно е твърдението, изложено в саморъчната молба на осъдения Д., че не е достигната обективната истина по делото по отношение на предмета на престъплението, тъй като същият е бил подменен. Проверката на материалите по делото сочи, че първоинстанционният съд е извършил разпит на всички свидетели, които са имали отношение към предмета на доказване, като самият подсъдим е дал подробни обяснения, с които по същество е признал деянието и неговия предмет. Нещо повече, съдът с оглед точното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е назначил нова оценителна експертиза, експертите по която при изготвяне на заключението си са извършили оглед на веществените доказателства и са диференцирали максимално подробно и описателно всеки вид кабел и неговата стойност, като са изготвили и фотоалбум. Въз основа на това заключение, както и гласните доказателствени средства – показания на свидетеля А. за липсващ централен мостов кабел, тъмен на цвят, както и обясненията на самия Д., че е издърпал от земята дебел кабел черен на цвят, съдебните инстанции по фактите са приели за установено по несъмнен начин, че предметът на деянието е силов кабел СВТ 2х1,5мм2- 12 метра. Този кабел по същество е бил част от всички кабели, намиращи се в сака, който е носел осъдения, и в отнемането на които е бил обвинен. По същество той се е защитил на двете фази на наказателния процес върху целия предмет на престъплението, като по този начин признаването му за виновен само за част от целия предмет по никакъв начин не накърнява правата му. Напротив, двете съдебни инстанции по същество са охранили в максимална степен интересите на осъдения, като той е бил оправдан за по-голямата част от вещите, включени в предмета на престъплението и за редица квалифициращи престъплението обстоятелства. По този начин, от една страна, доказателствената основа, върху която съдилищата са могли да изграждат вътрешното си убеждение, е била достатъчна по обем, като е липсвало основание да се счита, че е необходимо разширяването й чрез служебното констатиране от страна на съдилищата за необходимост от събиране на нови доказателства за изясняване на обективната истина по делото, а от друга – липсвала е каквато и да е процесуална активност на самия подсъдим, който да сочи желание за събиране на нови доказателства и обосноваване на необходимост от такива. Неоснователен се явява и доводът на осъдения за неправилен отказ за разглеждане в едно производство обвиненията срещу него за две деяния– това по настоящето дело и това по НОХД № 3647/07 на РС – Варна. Обективно деянията са били извършени съответно на 16.09.2006 г. и на 29.11.2006 г. Те обаче са били обект на разследване по две различни досъдебни производства, като за второто деяние е била постановена присъда, влязла в сила на 12.06.2008 г., а обвинителният акт за престъплението, предмет на настоящето производство, е внесен едва на 04.05.2010г. По този начин е безспорно, че не е била приложима нормата на чл. 41 ал.3 от НПК, даваща възможност на съда да обедини две производства срещу един подсъдим. Абсолютна предпоставка за това е по нито едно от делата да не е започнало съдебно следствие. В конкретния случай по НОХД № 3647/07 г. съдебното следствие не само е било започнало, но и безспорно е приключило, тъй като е била налице вече влязла в сила присъда. По този начин съдът не е допуснал процесуално нарушение на правилата за подсъдността, а интересите на осъдения Д. са максимално охранени чрез прилагане на института за групиране на наказанията по присъдите не само по тези две дела, но и по НОХД № 1256/07 г. на РС – Добрич. При изяснена фактическа обстановка в резултат на законосъобразно събрани доказателства двете съдебни инстанции правилно са приложили и материалния закон, поради което липсва основание за намеса на настоящия съд по реда на възобновяването. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание. С оглед събраните доказателства, влияещи на индивидуализацията на наказанието, то е било определено в пределите на закона, като при отмерването му на три месеца лишаване от свобода са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. В случая индивидуалната тежест на извършеното е била добре съпоставена с констатираните отегчаващи обстоятелства /в която категория са включени предходните осъждания/, както и смекчаващите такива, сред които е било отдадено нужното значение на минималния размер на предмета на кражбата, направените самопризнания, отдалечеността на деянието във времето, като именно и с оглед техния относителен превес е определена и точната мярка за наказателно въздействие чрез определяне на наказание в абсолютния законов минимален размер, който е три месеца лишаване от свобода. В наложения му размер наказанието се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. По делото не се установяват други обстоятелства, които да са относими към въпроса за индивидуализацията на наказанието, които да не са били отчетени от предходните съдилища, налагащи определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. И. Д. за възобновяване на ВНОХД № 1846/2010 г. по описа на Окръжен съд – ВАРНА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.