Р Е Ш Е Н И Е   № 122   гр.София,  25 март   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на  двадесет и пети февруари  две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                        СЕВДАЛИН МАВРОВ                                                                                                                                              със секретар   Иванка Илиева при участието на прокурора    КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 772/2009 година   Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения М. Ю. И. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 6816/2007 год. на Софийския районен съд и внохд № 630/2008 год. на Софийския градски съд, отмяна на постановените по тях присъда от 2.VІІ.2007 год. и решение № 880 от 26.VІ.2009 год., и връщане делото за ново разглеждане от районния съд. Посочените в искането за възобновяване касационни основания са по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК с довода, че след като е бил обвинен в извършването на престъпления по чл.152, ал.3, т.5 във вр. с ал.1, т.2 и по чл.150 НК, И. е бил оправдан в нарушение на материалния закон за второто престъпление, тъй като това е „самостоятелно деяние, което не представлява елемент от съставното престъпление по чл.152 НК” и на това деяние „в никакъв случай целта му не е била да се сломи съпротивата на пострадалата, за да се улесни съвкуплението”. Нарушението на процесуалните правила пък се изразявало в това, че „поглъщането на един състав от друг”-както в случая съдилищата са приели-не давало основание за оправдаване, тъй като не се включвало в нито една от „хипотезите на чл.304 НПК”. В съдебно заседание осъденият и служебният му защитник поддържат искането по съображенията, изложени в него. Заключението на представителя на ВКПр е, че искането не следва да се уважава, тъй като подкрепящите го съображения не са в интерес на осъдения. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда М. Ю. И. е признат за виновен в това, че на 26. Х.2006 год. в София насилствено и със заплахи се е съвкупил с 22-годишната Т. Б. Ц., извършвайки деянието при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” НК, за което и на основание чл.152, ал.3, т.5 във вр. с ал.1, т.2 НК е осъден на 7 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. И. е оправдан по обвинението, по същото време и на същото място да е извършил по отношение на Ц. блудствени действия – опипване по различни места от тялото и проникване с половия си член в ануса й – съставляващо престъпление по чл.150 НК. В полза на Ц. са присъдени 5 000 лева за обезщетяване на причинените й от изнасилването неимуществени вреди. С въззивното решение горната присъда е потвърдена. При постановяването на първоинстанционната присъда и на въззивното решение е допуснато нарушение на материалния закон, но нарушението е в полза на И. и затова искането му за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Незаконосъобразно е разбирането на двете съдебни инстанции, че извършените по отношение на пострадалата Ц. блудствени действия се „поглъщат” от изнасилването, а осъществения с нея „анален полов акт” бил, според въззивния съд, „прелюдия към вагиналния полов акт” и това се подкрепяли дори от цитираното в мотивите към въззивния акт решение на ВКС. Изнасилването по смисъла на чл.152 НК представлява насилствено осъществен полов акт, при който пенисът на дееца е проникнал във вагината на жертвата. Всякакъв друг контакт между двамата, включително аналния акт, представлява блудство, осъществява самостоятелен престъпен състав и подлежи на отделно санкциониране. Без значение е, дали блудствените действия са осъществени преди или след изнасилването, още по-малко пък първите да се отчитат като „прелюдия”, за каквато може да се говори само при желана интимност. Незаконосъобразността на оспорваните съдебни актове не дава основание за тяхната отмяна, тъй като осъждането за едно, вместо за две престъпления е винаги по-благоприятно, особено когато става въпрос за престъпления с един и същ обект на посегателство. С оглед на казаното и чл.354, ал.1, т.1 във вр. с чл.426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО на М. Ю. И. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателното производство, предмет на нохд № 6816/2007 год. на Софийския районен съд и внохд № 630/2009 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: