5 Р Е Ш Е Н И Е № 569 София, 23 март 2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на осми декември две хиляди и десета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Евелина Стоянова Николай Дърмонски при секретар Аврора Караджова и с участието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев наказателно дело № 546/2010 год. Подсъдимият З. Т. Т. чрез защитника си обжалва по касационен ред въззивно решение № 158/19.VІІ.2010г. по внохд 237/2010г. на АС-Пловдив с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Съображенията са, че отмяната на условното осъждане по чл.66 НК е необоснована („...не намира опора в доказателствата...”), както и че целите на наказанието са постижими и с условно осъждане, което съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и установения по делото значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Иска решението да се отмени и вместо него присъдата на ОС-Стара Загора да остане в сила. Решението обжалват и частните обвинители Д. И. С., лично и като баща и законен представител на малолетната Г. Д. И., М. С. Т. и Г. П. Т. с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание – по размер то не съответства на извършеното от подсъдимия престъпление; допуснато е нарушение на закона, защото „... неправилно подсъдимият не е признат за виновен и за допуснати нарушения визирани в чл. 5 ал.1, т.1; чл. 20 ал.; чл. 20 ал.2 чл. 23 ал.1 от ЗДвП и чл. 75 ал.1 от ППЗДвП, за които на същия е повдигнато обвинение.”. Искат да се измени въззивното решение като се увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание и той да бъде осъден по повдигнатото му обвинение. Повереникът не излага съображения за твърдяните нарушения на закона от страна на въззивния съд, а за явната несправедливост на наказанието поддържа, че то не съответства на установеното ниво на алкохол в кръвта на подсъдимия, на многобройните отегчаващи обстоятелства. В. от страните поддържа своята жалба и е на становище, че насрещната е неоснователна. Прокурорът не изразява категорично заключение. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С присъда № 119/20.04.2010 г. по нохд № 72/10 г. на ОС-Стара Загора подсъдимият З. Т. Т. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал.3, предл І-во, б.„б”, предл. І-во във вр. с ал.1, б.„в”, чл. 342, ал.1 и чл. 54 от НК на 3 (три) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 5(пет) години и по чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 (пет) години за това, че на 7.Х.2009 г. по път ПП 1-6, км. 302+228 (в близост до разклона за[населено място], [община]), в посока изток - запад, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка "БМB-530", с испански peг. № 0409FSZ в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал.2, т.3, пр.І-во и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и с това по непредпазливост е причинил смъртта на Ст. Г. П., като деянието извършил в пияно състояние – концентрацията на алкохол в кръвта е 2,63%о. По обвинението за допуснати нарушения и по чл. 5, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1, чл. 20, ал.2, чл. 23, ал.1 от ЗДвП и чл. 75, ал.1 от ППЗДвП е признат за невинен и оправдан. Осъден е да заплати на частните обвинители равностойността на направените от тях разноски по делото. С въззивното решение, постановено по повод протест и жалба от частните обвинители посочената присъда е изменена като е отменено условното осъждане и е постановено наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а в останалата част тя е потвърдена Жалбата на частните обвинители е неоснователна. Същите оплаквания и по същите съображения са предмет и на въззивната им жалба. Обсъдени са и са посочени основанията, поради които не са възприети. Изводите на въззивния съд са логични и последователни, не противоречат на закона. Те са резултат на обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, които имат значение за правилното решаване на делото. Решението съответства на изискванията на чл. 339 от НПК. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно – само нарушенията на правилата за движение по чл. 5, ал.2, т.3, пр.І-во и чл. 21, ал.1 от ЗДП стоят в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, защото голямото количество поет алкохол и движението със значително превишена скорост са причината подсъдимият да не възприеме движещия се пред него автомобил на частния обвинител, да го удари отзад и изведе от пътя, да причини уврежданията на пътуващите в този автомобил. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, защото липсва очевидно несъответствие между престъплението и наложеното за това наказание на З. Т.. То е в размер на минимума на санкцията и изводите на въззивния съд, че при ефективното му изтърпяване ще се осъществят целите на наказанието по чл. 36 от НК са правилни и в съответствие с установените характеристични данни за подсъдимия. Пред вид горното и жалбата на частните обвинители е неоснователна. Когато осъществяването на целите на наказанието по чл. 36 от НК е възможно с налагане на по-леко наказание, законът не дава основание за по-голяма строгост и увеличаване на размера му. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 158/19.VІІ.2010г. по внохд 237/2010г. на АС-Пловдив. Председател: Членове: