Р Е Ш Е Н И Е № 34 София, 14.05.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ИРИНА ПЕТРОВА при секретаря Силвиана Шишкова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2999 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307 ал.1 вр. чл.303 ал.1 т.1 ГПК, образувано по молба от [фирма] за отмяна на решение № 299/11.10.2016 г. по гр.д. № 283/2016 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, 3 гр. състав, с което е потвърдено решение № 59/08.02.2016 г. по т.д. № 706/2014 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/. Изложените съображения на молителя за наличие хипотеза на чл.303 ал.1 т.1 ГПК са свързани с постановено решение № 194/19.06.2017 г. по в.н.а.х.д. № 682/2017 г. на ПОС. Ответниците по молбата [фирма] и К. Г. З. оспорват като неоснователна молбата и молят да се остави без уважение по съображения в писмени отговори, които поддържат в о.с.з. от 26.03.2018 г. Излагат и допълнителни съображения за неоснователност на молбата в писмена защита. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, подадена на 19.09.2017 г. е в 3-месечния срок по чл.305 ал.1 ГПК, считано от датата на постановяване на решение № 194/19.06.2017 г. по в.н.а.х.д. № 682/2017 г. и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: С решението на П., чиято отмяна се иска е потвърдено отхвърлително решение на ПОС по т.д. № 647/2014 г., към което е присъединено и т.д. № 706/2014 г. по искове на [фирма] по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на К. З. и [фирма], че дължат солидарно на ищеца сума в общ размер от 670000 лв. по запис на заповед, издадена на 04.12.2008 г. от К. З., действащ като физическо лице и като законен представител на [фирма], за която сума ищецът се е снабдил с изпълнителен лист. Неоснователността на установителния иск е изведена от установената неавтентичност на записа на заповед от 04.12.2008 г. – категорично заключение на съдебно-почеркова експертиза, вкл. тройна такава, извършена пред въззивната инстанция, че подписът под записа на заповед от 04.12.2008 г. не е положен от К. З., както и че не става дума за автоимитация от негова страна /т.н.р. „автоподлог“/, а за проявен стремеж от друго лице за наподобяване /имитация/ на саморъчния подпис. С решение № 220/08.02.2017 г. на Пловдивски районен съд /ПРС/ по а.н.д. № 8327/2016 г., потвърдено с решение № 194/19.06.2017 г. по в.н.а.х.д. № 682/2017 г. на ПОС обвиняемият Н. И. Б. е признат за невинен, че в периода 29.04.2014 г. – 10.07.2014 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и при условията на посредствено извършителство, чрез адвокат М. Т. съзнателно се е ползвал като е представил пред ПРС, от неистински частен документ – запис на заповед от 04.12.2008 г., с посочен издател К. Г. З. като физическо лице и като изпълнителен директор на [фирма], в полза на [фирма] [населено място] за сумата от 670000 лв., относно положения подпис от името на К. З. и го оправдава по обвинение за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Отмяната по реда на чл.303 ал.1 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл.303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. В настоящия случай в производството по наказателното дело срещу Н. Б. /управител на [фирма]/, приключило с решение на ПОС № 194/19.06.2017 г. по в.н.а.х.д. № 682/2017 г., с което е потвърдено решение на ПРС № 220/08.02.2017 г. по а.н.д. № 8327/2016 г. е установено, че „инкриминираният документ запис на заповед с дата 04.12.2008 г. е неистински“. Този факт е изведен от писмените доказателства и заключенията на съдебно-графологически експертизи. Прието е, че подписът на този документ не е на К. З. и не е автоподлог, а е имитация на същия, като становищата на експертите са, че не може да се установи от кое лице е извършена имитацията на изследвания подпис. В производството по наказателното дело е признато, че Б. не е извършил престъплението, за което е обвинен по чл. 316 вр. чл.309 НК. Извод за неавтинтичност на записа на заповед от 04.12.2008 г., с оглед обстоятелството, че положеният подпис за издател не е изпълнен от К. З. е направен и в производството по установителния иск по чл.422 ГПК – решение на П. № 299/11.10.2016 г. по гр.д. № 283/2016 г., чиято отмяна се иска. И наказателният и гражданският съд са се позовали на заключенията на допуснати съдебно-почеркови експертизи, които са обсъждали в изложените от тях мотиви на постановените съдебни актове. Доколкото и в наказателното, и в гражданското производство е прието от събраните по делата доказателства, че подписът за издател на запис на заповед от 04.12.2008 г. не е изпълнен от К. Г. З., наличието на известно различие в мотивите, изложени от наказателния и гражданския съд при обсъждане на заключенията на съдебно-почеркови експертизи не е ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК молителят следва да заплати на ответника по молбата за отмяна К. Г. З. направените и поискани от него разноски за настоящата инстанция в размер на 8650 лв. адвокатски хонорар – списък на разноски и договор за правна защита и съдействие, приложени към отговора на молбата за отмяна. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на решение № 299/11.10.2016 г. по гр.д. № 283/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 гр. състав, с което е потвърдено решение № 59/08.02.2016 г. по т.д. № 706/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на К. Г. З., [населено място], [улица] направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 8650 лв. /осем хиляди шестстотин и петдесет лева/ адвокатски хонорар РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.