Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 571   гр. София,  06 февруари  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева         2. Жанина Начева   при секретаря … Н. Цекова …………………………………….. в присъствието на прокурора … Михайлова …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………… наказателно дело № 568 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Д. Д. И. чрез защитника (адв. Митев) за възобновяване на в. н. ч. д. № 210/08 г. и отменяване на решение № 95 от 15.05.2008 г. на Добричкия окръжен съд. В искането се изтъкват доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1 т. 2-3 НПК. Развита е тезата, че единствено първоинстанционният съд е компетентен да решава въпросите по чл. 25 вр. 23 НК и съответно да увеличава общото, най-тежко наказание. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 24 НК без да изследва поведението на осъдения, който е положил сериозни усилия за социална интеграция след освобождаването му от затвора, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Прави се искане за отменяване приложението на чл. 24 НК. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 95 от 15.05.2008 г. Добричкия окръжен съд е отменил определение № 74 от 17.12.2007 г. на Добричкия районен съд и наложил на осъдения Д. Д. И. общо най-тежкото наказание по н. о. х. д. № 2156/05 г. и по н. о. х. д. № 417/02 г. (по описа на Районен съд – гр. Д.) в размер на една година лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил с още шест месеца. Определил е първоначален общ режим на изтърпяване и е приспаднал изтърпяното наказание по н. о. х. д. № 2156/05 г. по описа на Районен съд – гр. Д.. Доводите на осъдения в подкрепа на искането за възобновяване са неоснователни. Въпросите за приложението на чл. 25 вр. чл. 23 НК и съответно на чл. 24 НК са въпроси по същество на делото, затова в правомощията на въззивния съд е да ги реши отново, щом констатира, че при първоинстанционното произнасяне е била допусната неправилност. Добричкият окръжен съд е изпълнил задължението си и подробно е изследвал наличието на законовите предпоставки за увеличаване на общото наказание лишаване от свобода съобразно особеностите на конкретния случай. Отчитайки броя и специфичните характеристики на няколкото престъпления по двете дела, осъществени от осъдения в рамките на един относително кратък период от време (около три месеца) и след като вече е бил осъждан, както и негативните данни за личността, въззивният съд законосъобразно е преценил, че наложеното за изтърпяване най-тежко наказание не е достатъчно да осъществи целите по чл. 36, ал. 1 НК, а за постигане на специалната и на генералната превенция приложението на чл. 24 от НК се явява наложително. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК   Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Д. И. за възобновяване на в. н. ч. д. № 210/08 г. и отменяване на решение № 95 от 15.05.2008 г. на Добричкия окръжен съд в частта относно приложението на чл. 24 НК. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: