Р Е Ш Е Н И Е № 298 гр. София, 1 юли 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 802 по описа за 2015 г Производството е образувано по искане на осъдения О. М. Д., депозирано на 12.05.2015 г, за възобновяване на ВНОХД № 305/14 по описа на Окръжен съд, Б., по което е постановено решение № 1864 от 4.05.2015 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Б., № 8041 от 28.10.2013 г, по НОХД № 721/13. С първоинстанционната присъда подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че 22.09.2012 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимата М. А. Д., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 132 лв, от владението на С. К. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. Със същата присъда е реализирана наказателната отговорност на подсъдимата Д., осъдена при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на „лишаване от свобода”, за срок от шест месеца, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: че анализът на доказателствата е извършен в нарушение на процесуалните изисквания, че в престъплението е участвал и св. А., че подсъдимите са имали противоречиви интереси, а са представлявани от един и същи защитник, че въззивният съд е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимата Д., която на този етап от процеса не е имала защитник, че при явяването й е щяла да заяви, в последната си дума, че молителят не е съпричастен към престъплението. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, при спазване на законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Осъдените лица не са имали противоречиви интереси и затова не е имало пречка да бъдат представлявани от един и същи защитник. Тяхната процесуална позиция е еднаква от началото на процеса, а именно: в досъдебната фаза са се ползвали от правото си да не дават обяснения, а в съдебната, са дали обяснения, с които са „прехвърлили” отговорността на св. А.. Пред първата инстанция са се явили с упълномощения си защитник, адвокат К.. Въззивното производство е заведено по тяхна жалба, подадена от защитника им. По делото е постъпила декларация от последния, с която е уведомил съда, че се оттегля от процеса поради възникнали различия между него и подзащитния му Д. по линията на защитата. За подсъдимата Д. е заявил, че не поддържа връзка с нея и не би могъл да я представлява. Съдът е освободил защитника от участие и е отложил делото за друга дата, като е дал възможност на жалбоподателите да организират защитата си. В съдебно заседание, проведено на 20.02.2015, подсъдимият Д. се е явил с адвокат К., когото отново е избрал за свой защитник / по делото е представено пълномощно от 18.02.2015 г /. Съдът е констатирал, че подсъдимата Д. е редовно призована, не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си, не прави искане за отлагане на делото, а защитата й не е задължителна. При тази хипотеза, не е имало пречка да бъде даден ход на делото, защото към момента на разглеждането му, НПК не е предвиждал задължително явяване на подсъдим пред въззивната инстанция. Друг е въпросът, че релевираното нарушение на процесуалните правила не касае правата на молителя, а на друг участник в процеса, който не е направил оплакване в тази насока и не е поискал възобновяване. От друга страна, недопустимо е позоваване на хипотетични изявления, които и практически не влияят на положението на молителя, който не е осъден въз основа на „оговор”. По отношение на довода, касаещ поведението на св. А., следва да се има предвид следното: Прокуратурата е органът, компетентен да прецени кои лица да привлече към наказателна отговорност и по какво обвинение. В случая, прокурорът е счел, че А. е очевидец на извършеното и има качеството на свидетел, в която хипотеза не би могло да се обсъжда участието му в престъплението. Съдилищата са изпълнили задължението си да проверят версията на подсъдимите, с която отричат участието си в деянието, и правилно са приели, че се касае за защитна теза, оборена от другите доказателствени източници, а именно: от показанията на св. С., св. П., св. Х., св. М., св. С., св. А., протокол за доброволно предаване, разписка. Приетите от съда факти почиват на вярна интерпретация на събраните доказателства, поради което липсва нарушение по чл. 14 НПК. Изяснено е, че подсъдимите са проникнали в двора на предприятието, разбили са металната решетка с помощта на кирка, взели са част от месинговите пръчки, след което са ги предали в пункт за вторични суровини, находящ се в дома на св. С.. След известно време се върнали на местопроизшествието, но, по сигнал на пазача на обекта: св. С., били задържани от служители на МВР. Подсъдимите разказали на полицаите какво са извършили и ги завели до дома на св. С., който предал доброволно предмета на престъплението. Впоследствие отнетото било върнато на собственика. Липсата на нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. М. Д. за възобновяване на ВНОХД № 305/14 по описа на Окръжен съд, Благоевград, по което е постановено решение № 1864 от 4.05.2015 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Благоевград, № 8041 от 28.10.2013 г, по НОХД № 721/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: