Р Е Ш Е Н И Е № 179 Гр.С., 09.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова ЧЛЕНОВЕ: И. П. М. Р. при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.2312 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх.№.3974/20.04.17 на В. И. В. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на решение №.83/17.03.17 по г.д.№.1/17 на Окръжен съд Търговище - с което е потвърдено реш.№.624/30.11.16 по г.д.№.890/16 на Районен съд Търговище в частта му за отхвърляне на предвения от молителя иск за заплащане на 1715,82лв. обезщетение по чл.213 ал.2 КТ за недопускане до работа за периода 26.01.16-11.05.16 ведно с разноски. Твърди се, че с предходно решение - №.403/14.07.16 по г.д.№.75/16 на Районен съд Търговище, му е присъдено обезщетение на същото основание за предхождащ период - 8.01-25.01.16. Доколкото по двете дела страните, искането и основанието са еднакви, а са постановени две противоположни решения, се иска отмяна на решение №.83/17.03.17 по г.д.№.1/17 на Окръжен съд Търговище, с което претенцията е отхвърлена. Ответната страна [фирма] не взема становище. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С влязло в сила реш.№.403/14.07.16 по г.д.№.75/16 на Търговищки районен съд [фирма] е осъдено да плати на В. И. В. на основание чл.213 ал.2 КТ 256,54лв. обезщетение за недопускане до работа за периода 8.01.16-25.01.16. Изложени са мотиви, че считано от 7.01.16г. ответникът не е допуснал ищеца до работа без да има основание за това – поради което му дължи обезщетение за недопускането. С влязло в сила реш.№.624/30.11.16 по г.д.№.890/16 на Районен съд Търговище /потвърдено с окончателно решение №.83/17.03.17 по г.д. №.1/17 на Търговищки окръжен съд/ предявеният от В. И. В. срещу [фирма] иск с правно основание чл.213 ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода 26.01.16-11.05.16 е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че не е налице незаконно недопускане до работа, тъй като ищецът, който е работил като шофьор, е търсен да се яви на работа, но е отказал да управлява предоставения му камион. Ваз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира за установено от правна страна следното: Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание, са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В случая предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 ГПК не са налице – тъй като, видно от посочения по-горе предмет на двете решения, липсва твърдяното от молителя тъждество. Решенията са постановени между едни и същи страни, но предмета на делата е различен. Решение №.403/14.07.16 по г.д.№.75/16 е постановено по иск с правно основание чл.213 ал.2 КТ за периода 8.01.16-25.01.16, а решение №.624/30.11.16 по г.д.№.890/16 - по иск с правно основание чл.213 ал.2 КТ – но за друг, последващ период - 26.01.16-11.05.16. При това положение не е налице изискуемия според чл.303 ал.1 т.4 ГПК идентитет на страни и предмет. Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице визираните в член 303 ал.1 т.4 от ГПК условия - поради което молбата за отмяна на влязлото в законна сила решение се явява неоснователна. Водим от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№.3974/20.04.17 на В. И. В. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на решение №.83/17.03.17 по г.д.№.1/17 на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено реш.№.624/30.11.16 по г.д.№.890/16 на Районен съд Търговище в частта му за отхвърляне на предвения от В. И. В. срещу [фирма] иск за заплащане на 1715,82лв. обезщетение по чл.213 ал.2 КТ за недопускане до работа за периода 26.01.16-11.05.16, като неоснователна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: