О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 229 София,22.03.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 5 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. С определение № 3092 от 17.11.2011 г. на Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д. № 3158/2011 г. е отменено определение от 18.10.2011 г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 5352/2011 г. и е допуснато обезпечение на обективно съединени искове, предявени от Г. Р. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 1099 лева чрез налагане на обезпечителна мярка запор на паричните средства по банкова сметка на дружеството в размер на вземане от 1449,60 лева. Частна жалба срещу определението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като обуславящите изхода на производството по допускане на обезпечение въпроси: чия е тежестта за установяване вероятната основателност на предявения иск и как се формира преценката, че представените писмени доказателства са убедителни са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е процесуално допустима – обжалваният съдебен акт подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 396, ал.2 ГПК при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: Гражданско дело 5352/2011 г. на Пловдивски районен съд е образувано по искова молба от Г. Р. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място]. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 224, ал.1 НШ за сумата 279 лева, съставляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г.; по чл. 224, ал.1 КТ за сумата 279 лева, съставляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г; по чл. 220, ал.1 КТ за сумата 279 лева; по чл. 220 КТ за сумата 279 лева и по чл. 86 ЗЗД за сумата 82,69 лева или общо цената на иска е 1099, 69 лева. Твърди се, че ответникът е бил работодател на ищеца в периода от 23.03.2007 г. до 01.03.2010 г., като при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е изплатил дължимите обезщетения. Към исковата молба са приложени трудов договор № 193 от 23.03.2007г., сключен между ищеца и [фирма] с код по Булстат[ЕИК]; трудов договор № 130 от 01.06.2009 г., сключен между ищеца и [фирма] с код по Булстат[ЕИК]; заповед за прекратяване на трудовия договор с ищеца № 04 от 31.03.2009 г., издадена от [фирма] и заповед № 14 от 01.03.2010 г. за прекратяване на трудовия договор с ищеца, издадена от [фирма], [населено място]. С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил изцяло предявените искове. Въвел е възражения, че е работодател на ищеца само по договора от 01.06.2009 г., както и че при прекратяване на трудовото правоотношение е изплатил всички дължими обезщетения. Към отговора са представени разходен касов ордер от 09.11.2010 г. и ведомост за изплатени суми по прекратени трудови договори. С молба от 17.10.2011 г. ищецът е поискал да бъде допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор по банковата сметка на ответника за сумата 1449,69 лева, включваща процесните вземания и разноски по делото в размер на 450 лева адвокатско възнаграждение. С определение от 18.10.2011 г., Пловдивски районен съд е оставил молбата без уважение, приемайки, че искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства. С определение № 3092 от 17.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3158/2011 г., Пловдивски окръжен съд е отменил първоинстанционното определение от 18.10.2011 г. и е допуснал обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка запор на паричните средства по банкова сметка на ответното дружество за вземане от 1449,60 лева. Приел е, че представените от ответника писмени доказателства са оспорени от ищеца – оспорена е автентичността на подписите върху ведомостите, както и редовното водене на счетоводните записвания, поради което доказателствата не оборват надлежно твърденията на ищеца за неизплащане на процесните суми. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалния въпрос относно доказателствената тежест за установяване вероятната основателност на предявения иск, явяващ се от значение за точното приложение на чл. 391 ГПК. За да допусне обезпечение на иска съдът следва да установи дали предявеният иск е допустим, вероятно основателен, както и наличието на обезпечителна нужда. Установяването на вероятната основателност на иска е въз основа на писмените доказателства, които следва да са убедителни (чл. 391, ал.1, т.1 ГПК), т.е. да доказват факта, пораждащ претендираното право или да изключват отричаното с иска право. Тежестта за установяване вероятната основателност на иска – за представяне на убедителни писмени доказателства е върху ищеца, който за да се осигури целената с иска защита претендира да бъде наложено ограничение на правната сфера на ответника. Когато представените от ищеца доказателства не са убедителни, с оглед обстоятелствата по конкретното дело, обезпечение може да бъде допуснато при внасяне на гаранция, съответстваща на засегнатия от спиране на принудителното изпълнение интерес на кредитора - чл. 391, ал.1, т.2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна предвид следното: Формираният от въззивния съд извод, че представените от ответника писмени доказателства не оборват надлежно твърденията на ищеца за неизплащане на претендираните суми е в нарушение на чл. 154, ал.1 ГПК. В тежест на ищеца е да представи доказателства, правещи предявения иск вероятно основателен. Когато по делото са представени доказателства в подкрепа на защитната позиция на ответника, преценката за вероятна основателност се извършва и въз основа на тях, без обаче да се възлага в тежест на ответника да проведе пълно насрещно доказване. Преценката за вероятната основателност на искове за обезщетения във връзка с прекратено трудово правоотношение се извършва въз основа на представени от ищеца трудов договор и доказателства за прекратяването му. Представените от ищеца писмени доказателства – два трудови договора, сключени в процесния период с двама различни работодатели не обосновава извод за вероятна основателност на иска за обезщетения по чл. 224 КТ в периода, за който не е представен трудов договор с ответника, а представените от ответника ведомости за изплатени обезщетения разколебават извода за вероятна основателност на исковете за обезщетения по чл. 220 КТ и чл. 222 КТ. Независимо от представените в подкрепа на иска писмени доказателства, от които не следва извод за вероятната му основателност, предвид извършеното от ищеца оспорване на писмените доказателства на ответника, обезпечение следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал.1, т.2 ГПК след внасяне на гаранция по реда на чл. 180 и сл. ЗЗД. С оглед изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено, като бъде допуснато обезпечение при внасяне от ищеца на парична гаранция в размер на претендираното вземане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3092 от 17.11.2011 г. на Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д. № 3158/2011 г. ОТМЕНЯВА определение № 3092 от 17.11.2011 г. на Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д. № 3158/2011 г. ДОПУСКА обезпечение на предявените от Г. Р. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове чрез налагане на обезпечителна мярка запор на паричните средства по банкова сметка на дружеството при „А. Б.” за сумата 1099 лева при внасяне на гаранция в размер на 1099 лева по реда на чл. 180 ЗЗД и чл. 181 ЗЗД от ищеца Г. Р. Д.. Да се издаде на Г. Р. Д. от [населено място] обезпечителна заповед след представяне на внесено по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД обезпечение в размер на 1099 лева. ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 5352/2011 година. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: