Решение по т.д. №117/19 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е №30 гр. София, 24.03.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 24 февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №117/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД ЕИК[ЕИК] срещу Решение №2221/20.08.2018г. по т.д. № 544/18 на САС, ТО,9 с-в, в частта, с която е отменено решение №4412/23.08.2017 г. по т.д. № 143/2015 г. на ОС- Благоевград , и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на ИПАЗР „Н. Пушкаров“ ЕИК[ЕИК]-гр.София обезщетение по чл. 236 ал.2 ЗЗД в размер на 56 484 лева за ползване на недвижим имот , след прекратяване действието на договор за наем сключен на 27.06.2011 г. за периода: 01.12.2011 г.-31.03.2014 г., ведно със законната лихва от 28.09.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба е подаден писмен отговор, в който са изложени доводи за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е възникнало на основание сключен на 27.06.2011 г. договор за наем, по силата на който, от страна на ищеца са предоставени възмездно за ползване на „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД “ЕООД съответните недвижими имоти,описани в договора. Страните са уговорили месечен наем в размер на 1 743,33 лева без ДДС. Договорът е със срок на действие 5 години. Уговорено е, че договорът поражда действие между страните 30 дни след подписването му при условие, че наемателят внесе депозит в този срок в размер на два месечни наема, който служи за гаранция за изпълнение от страна на последния и подлежи на връщане след изтичане срока на действие на договора. Това задължение е изпълнено, според приетото извлечение от банкова сметка. С писмо получено на 30.11.2011 г. от страна на наемателя договорът е прекратен . Не се установява имотите, предмет на наемното правоотношение, да са върнати във фактическа власт на наемодателя след прекратяване на договора, въпреки, че има данни наемателят да е поканен да стори това. С оглед изложеното искът за обезщетение на основание чл.236 ал.2 ЗЗД е счетен за основателен и доказан до уважения размер. Съдът не е счел за основателни възраженията за нищожност на договора за наем,поради нарушаване на чл.19 ЗДС, тъй като процедурата за това е спазена. Не е възприет и доводът на ответната страна, че внасянето на депозита е било условие за пораждане действието на договора. Счетено е също така, че облигационната връзка между страните не се влияе от това, дали отдадените под наем имоти са собственост на наемодателя. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът се е основал на цитираната от него практика ,формирана по чл.290 ГПК на ТК на ВКС, че същото следва да е в размер не по-нисък от наемната цена, уговорена в прекратения договор за наем. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора като първи правен въпрос се поставя този, за начина на определяне на размер на обезщетението по чл.236 ал.2 ЗЗД като се навежда довод, че този извод е в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК-сочат се решения, постановени в периода 2008-2009 и 2010 години. С последващи решения на ВКС по чл.290 ГПК : Р по т.д. №264/14 на ІІ ро т.о., по т.д. № 2334/14 на Първо т.о. и други е прието, че в хипотезата на чл.236 ал.2 ЗЗД обезщетението е в размер на договорената наемна цена за съответния период на задържане на имота във фактическа власт на наемателя,след прекратяване на наемното правоотношение и при противопоставяне на това от страна на наемодателя. Останалите два въпроса се отнасят до фактически хипотези, различни от приетата от съда за установена такава в конкретния случай: Съдът е приел, че наемодателят е поканил насрещната страна да освободи и предаде имотите и липсват данни и твърдения, че наемодателят се е поставил сам в положение да не получи обратно фактическата власт върху имота. Тоест тези въпроси не се явяват от значение за изхода по конкретния спор. При служебна проверка от страна на съдебния състав в ТР по партидата на дружеството-касатор е констатирано открито с решение №860/20.02.2019 г. по т.д. №252/16 г. на ОС-Благоевград, след датата на подаване на настоящата КЖ -12.10.2018 г. производство по несъстоятелност на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД ЕИК[ЕИК]., както и липсата на включване в списъка на предявените вземания на спорното вземане, предмет на исковото производство, по което е постановено обжалваното въззивно решение. Решението за откриване на производство по несъстоятелност е стабилизирано с потвърдително решение на въззивната инстанция: Р №498/26.02.2020 г. по възз.дело по несъстоятелносг № 3999/19 на САС. Последно не е допуснато до касацишонно обжалване с определение от 04.01.2021 г. по т.д. №1186/2020 г. на ВКС, Първо т.о. С оглед на разпоредбата на чл.637 ал.2 ТЗ, с определение №580/22.10.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване за проверка за допустимост, с оглед наличие на правен интерес от предявения иск. От констатациите в ТР и от съдържанието на служебно писмо на ОС-Благоевград се установява липсата на включване в списъка на предявените вземания на спорното вземане, предмет на исковото производство, по което е постановено обжалваното въззивно решение, поради което вземането е погасено ex lege и искът се явява недопустим , поради липса на правен интерес от него, което води и до недопустимост на обжалваното съдебно решение. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се обезсили и производството по иска да се прекрати като недопустимо, с оглед липсата на правен интерес от страна на кредитора-ищец по иска. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №2221/20.08.2018г. по т.д. № 544/18 на САС, ТО,9 с-в,в обжалваната част. ПРЕКРАТЯВА производството по иска на ИПАЗР „Н. Пушкаров“ ЕИК[ЕИК]-гр.София срещу „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД ЕИК[ЕИК] за обезщетение по чл. 236 ал.2 ЗЗД в размер на 56 484 лева за ползване на недвижим имот , след прекратяване действието на договор за наем сключен на 27.06.2011 г. за периода: 01.12.2011 г.-31.03.2014 г., ведно със законната лихва от 28.09.2018 г. до окончателното плащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.