Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 09.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Красимира Медарова при секретаря Виденова в присъствието на прокурора Джамбазов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 246 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. П. С., чрез защитника, против решение № 413 от 4.12.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 894/2015 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Твърди се, че присъдата, потвърдена с решението на въззивния съд, е явно несправедлива и постановена в нарушение на процесуалните правила. Развиват се съображения, че при индивидуализация на наказанието са били пренебрегнати обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия; че наказанието е било наложено въз основа на неизяснена фактическа обстановка, тъй като съдът е кредитирал противоречиви свидетелски показания и данните от протокол за обиск и изземване, макар поемните лица да не са видели откриването на марихуаната във фактическа власт на подсъдимия С.. Направено е искане да се измени решението, като се намали наложеното наказание – както лишаването от свобода и глобата по размер, така и продължителността на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК. Алтернативно се претендира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) поддържа жалбата и настоява, че съдът не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 138 от 27.04.2015 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 1863/2014 г. подсъдимият П. П. С. е признат за виновен в това, на 15.11.2013 г. в [населено място] без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана с общо нето тегло от 9,02 гр. на стойност 54,12 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от четири години и наказание глоба в размер на пет хиляди лева. Съдът е отнел наркотичните вещества и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото . С решение № 413 от 4.12.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 894/2015 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В нея се твърди, че съдът се е основавал на показанията на св. Д. и на св. Л. от досъдебното производство, които съдържали противоречиви данни, а поемните лица, разпитани като свидетели, не видели наркотичното вещество да е било иззето от подсъдимия С.. Тези доводи, насочени да опровергаят авторството на дееца, по съдържанието си покриват оплакване за необоснованост на приетите за установени фактически положения от съда по същество, която не е касационно основание. Върховният касационен съд многократно е подчертавал в свои решения, последователно застъпвайки позицията, че необосноваността не може да доведе до отмяна на решението, което по касационен път се обжалва. Мотивите на въззивното решение позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че Софийският апелативен съд е изпълнил стриктно процесуалното си задължение да извърши собствен анализ и оценка на доказателствените материали. Показанията на св. Д. и св. Л., които е приел за достоверен източник на доказателствена информация, надлежно е обсъдил както поотделно, така и в съвкупност с показанията на св. К. от досъдебното производство пред съдия; данните от протокола за обиск, откривайки подкрепа в показанията на св. К. от досъдебното производство и частично от показанията на св. С., брат на подсъдимия С.. При това положение вътрешното убеждение на съда по релевантните факти не е резултат от произволно усмотрение, а формирано след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото в съгласие с принципа по чл. 14 НПК. Твърдението на жалбоподателя за съществено нарушение на процесуалните правила не може да бъде споделено. Липсва и явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. При индивидуализация на наказанието са били взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, трудовата му ангажираност и ниската стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващи отговорността - миналото осъждане, целта да предостави високорисковото наркотично вещество на непълнолетно лице, предходни случаи да продава наркотици в района на столично училище. При преценка на обстоятелствата от значение за наказанието обаче, Софийският апелативен съд неправилно е признал на възрастта на подсъдимия качеството на смекчаващо отговорността обстоятелство. Към момента на деянието същият да е бил почти 24-годишен, което обуславя високо ниво на интелектуално развитие при отсъствието на специфични особености, характерни в частност за дееца. Като отегчаващо отговорността е отчел едно неустановено по делото обстоятелство (предходни прояви на продажба на наркотици в района на училището), стъпвайки на оперативната информация на полицейските служители, която не може да бъде проверена от съда и следователно да му послужи като доказателство за наличието на други случаи на сходно престъпно поведение, очертаващи в неблагоприятна светлина личността на подсъдимия. Успоредно Софийският апелативен съд е пропуснал да съобрази краткия срок от няколко месеца между датата на извършеното престъпление (15.11.2013 г.) и приключилото изпълнение (20.03.2013 г.) на наказанието пробация по предишното осъждане. Напълно неприемлив е доводът, че въззивният съд е игнорирал употребата на наркотични вещества от подсъдимия, доколкото тя, дори и инцидентна, не може да бъде отнесена към кръга от обстоятелства, смекчаващи неговото наказание. Още повече, че съдът по същество, изследвайки конкретната ситуация, не е приел за фактически установено при осъществяване на престъпното деяние (неразрешено държане на марихуана с цел разпространението й) подсъдимият С. да се е намирал под влиянието на наркотици, което да налага по-подробно обсъждане на изтъкваната от жалбоподателя улесняваща роля на тяхното използване. Ето защо Върховният касационен съд счита, че съвкупната санкция от минимума на предвидените кумулативно наказания и подходящо избраната продължителност на срока по чл. 66, ал. 1 НК адекватно отговарят на доказаните по делото обстоятелства, определящи тежестта на престъплението и личността на дееца, както на необходимостта от постигане на целите по чл. 36 НК, в т. ч. чрез коригиращия ефект на глобата, чийто размер държи сметка и за въведените изисквания с чл. 47, ал. 1 НК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413 от 4.12.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 894/2015 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: