10 Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. София, 04.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1181 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от ищеца [фирма], [населено място] чрез адв. В. Д. В. и главно встъпилото лице [фирма], [населено място] чрез адв. Мира К. Ж. срещу решение № 119 от 11.03.2011г. по в. гр. дело № 127/2011г. на Пловдивски апелативен съд, 2 граждански състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 1102 от 28.06.2010г. по гр. д. № 258/2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, 3 гр. състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” /ДА „Д.”/ и Държавата чрез МРРБ искове за признаване право на собственост и предаване на владението върху недвижим имот в [населено място] - „З. П.”, състоящ се от дворно място, съставляващо УПИ ІІІ – зърнени храни, от кв. 163 по плана на [населено място], заедно с намиращите се в имота и описани в решението сгради и съоръжения, с правно основание чл. 108 ЗС; отхвърлени са предявените по реда на чл. 181 ГПК /отм./ от [фирма] в качеството му на главно встъпило лице срещу [фирма], ДА „Д.” и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на [фирма], че дружеството - ищец е собственик на „З. П.”, и чл. 108 ЗС - за признаване правото на собственост на [фирма] върху „З. Шумен” по отношение на ДА „Д.” и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и за осъждането им да предадат на ищеца владението върху имота; [фирма] е осъдено да заплати на ДА „Д.” разноски по делото в размер 18 455 лв. С въззивното решение [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” сумата 18 455 лв. – юрисконсултско възнаграждение за един представител пред въззивната инстанция, и на Областния управител на Пловдивска област като представител на втория ответник Държавата чрез МРРБ сумата 18 455 лв. – юрисконсултско възнаграждение за един представител пред въззивната инстанция. Касационната жалба на [фирма] е подадена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от дружеството иск по чл. 108 ЗС. Касаторът прави оплакване за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че намаляването на капитала на [фирма] е извършено в съответствие с изискванията на Търговския закон, в резултат на което дружеството е изгубило собствеността върху имота. Касаторът поддържа становище, че възприетото разрешение не е съобразено с разпоредбата на чл. 200 ТЗ, която не допуска намаляването на капитала да се извършва чрез изваждане на имоти от капитала на дружеството, нито евентуално с разпоредбата на чл. 231, ал. 3 ТЗ в приложимата редакция от ДВ, бр. 100/1997г., която обуславя действието на решението за намаляване на капитала на търговско дружество от надлежно вписване на намалението в търговския регистър. Навеждат се доводи, че Разпореждане № 10/23.03.1999 г. на МС и заповед № РД 09-814/02.06.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, с които е разпоредено намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции, съответстващи на стойността на „З. П.”, не са произвели правно действие, тъй като обстоятелството не е било вписано в търговския регистър, поради което и праводателят му не е изгубил правото на собственост върху спорния имот. В касационната жалба са инвокирани и други доводи за нарушения на Конституцията на Република България и на материалния закон - ТЗ, ЗС, ЗДС, ЗЗД, ЗППДОП /отм./ и ПРУПСДП /отм./, при произнасяне по основателността на исковите претенции. Касаторът моли въззивното решение в обжалваната от него част да бъде отменено, предявените искове срещу ДА „Д.” и Държавата да бъдат уважени и претендира присъждане на направените разноски. Касационната жалба на [фирма] е срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените по реда на чл. 181 ГПК /отм./ искове за собственост с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, в решението посочено чл. 124, ал. 1 ГПК, и чл.108 ЗС. В по-голямата си част изложените касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК са идентични на тези, инвокирани в касационната жалба на ищцовата страна. Като самостоятелен довод за неправилност на решението е релевирано нарушение на разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 ТЗ при формиране на извода, че [фирма] не е придобило собствеността върху „З. П.” по силата на сключения със [фирма] договор от 07.04.2004г. за продажба на търговското предприятие на [фирма] поради неописването на имота в т. 4 от договора, сред изчерпателно изброените елементи на прехвърленото предприятие. Касаторът моли въззивното решение в обжалваната от него част да бъде отменено, предявените искове срещу [фирма], ДА „Д.” и Държавата да бъдат уважени и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] /ДА „Д.”/ чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. К. оспорва касационните жалби и поддържа становище за тяхната неоснователност. Подробни съображения са изложени в писмени отговори. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Е. Й. Д. – юрисконсулт в Областна администрация П. оспорва касационните жалби и поддържа становище за правилност на обжалваното въззивно решение по съображения, изложени в представените писмени отговори. По отношение на [фирма] претендира присъждане на съдебни разноски на основание Наредба № 1/09.07.2004г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и като обсъди заявените касационни основания съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, посочена правна квалификация от съда чл. 124, ал. 1 ГПК, съдебният състав на Пловдивски апелативен съд е приел, че ищецът и главно встъпилото лице не са носители на правото на собственост върху спорния недвижим имот в [населено място], обособен като „З. П.”, респективно по иска с правно основание чл. 108 ЗС е изложил и съображения, че ответникът ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” владее имота на годно правно основание. Въззивният съд е приел за установени следните правнорелевантни факти: Процесният недвижим имот „З. П.” е бил собственост на Държавата; през 1991г. на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество с ПМС № 176/1991г. при образуването на [фирма] същият е включен в капитала на новообразуваното търговско дружество; по силата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ с акта на преобразуване на държавното предприятие се прекратява правото на държавна собственост върху имуществото на държавното предприятие, което става собственост на търговското дружество; впоследствие [фирма] е преобразувано от Държавата – собственик на капитала му в [фирма], [населено място], преобразувано в [фирма]. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с Разпореждане № 10/23.03.1999г. на МС, т. 1 е разпоредено на министъра на земеделието и аграрната реформа да намали капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на правото на собственост върху изчерпателно изброени в разпореждането недвижими имоти - зърнобази, сред които е и „З. П.”. С т. 2 на разпореждането имотите са обявени за публична държавна собственост и са предоставени за безвъзмездно стопанисване и управление на ГУ „Д.” /сега ДА „Д.”/, което е направено със заповед № РД 09-814/02.06.1999г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Установено е, че намалението на капитала на Зърнени храни” ЕАД чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на „З. П.”, не е вписано в търговския регистър съгласно чл. 231, ал. 3 ТЗ /в редакцията, действала към 1999г., ДВ бр.100/1997г./. Въз основа на така установените факти съдебният състав е направил извод, че с Разпореждане № 10/23.03.1999 г. на МС и заповед № РД-09-814/02.06.1999г. на М. е извършено валидно намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на „З. П.”, както и че в резултат на изваждането на „З. П.“ от капитала на [фирма], [населено място], прогласяването й за публична държавна собственост и предаването й на ГУ „Д.” при МС, държавата – собственик чрез легитимния си орган МС е извършила действия на разпореждане, а ГУ „Д.” при МС – действия по приемането й. Доводите на ищеца и на главно встъпилото лице за липса на правни последици от предприетото намаление на капитала на [фирма] поради невписването му в търговския регистър в съответствие с изискването на чл. 231, ал. 3 ТЗ /редакция ДВ, бр. 100/1997г./ са приети за неоснователни. Изложени са съображения, че вписването на това обстоятелство има конститутивно действие едва с изменението на Търговския закон през 2003г. Предаването на имота от Държавата на праводателя на ответника ДА „Д.” е приравнено на валидно правно основание за ползването му от ДА „Д.”, в резултат на което исковете са приети за неоснователни. Неоснователността на предявените по реда на чл. 181 ГПК /отм./ искове е аргументирана и с обстоятелството, че поради невключване на „З. П.” сред активите, описани в съдържанието на сключения между [фирма] и [фирма] договор от 07.04.2004 г. за продажба на търговското предприятие на [фирма], имотът не е преминал в патримониума на приобретателя на предприятието По релевантните материалноправни въпроси: С определение № 816 от 07.11.2012г. по настоящото т. дело № 1181/2011г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1/ Поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване на капитала на еднолично акционерно дружество с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако намаляването на капитала не е вписано в търговския регистър; 2/ Ползва ли се с пряко отчуждително действие и има ли за последица промяна на собствеността върху включения в капитала на [фирма] недвижим имот Разпореждане № 10/23.09.1999г. на МС, с което имотът е обявен за публична държавна собственост и впоследствие е предаден за ползване и управление на ДА „Д.”. С решение № 81/28.11.2011г. по т. дело № 674/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 237/11.01.2012г. по т. дело № 190/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 208/18.04.2012г. по т. дело № 1159/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. съществувалата преди това противоречива практика на съдилищата по процесните релевантни правни въпроси е уеднаквена. Посочените решения са постановени в производство по чл. 290 ГПК по спор между същите страни за собствеността върху други зърнобази от изброените в т. 1 на Разпореждане № 10/23.03.1999г. на МС и имат характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС отговорите на релевантните правни въпроси са следните: 1/ Взетото от държавата – принципал чрез компетентния орган, заместващ общото събрание на ЕАД с държавно имущество решение за намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на правото на собственост върху изброените в т. 1 на Разпореждане № 10/23.03.1999г. на МС зърнобази, не е породило правно действие, тъй като не е вписано в Търговския регистър съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 3 ТЗ /ред. ДВ, бр. 100/1997г./, според която решенията относно увеличаването и намаляването на капитала на АД се вписват в Търговския регистър и влизат в сила след вписването им, а по отношение на третите добросъвестни лица – и след обнародване на вписването в „Държавен вестник“. 2/ Посоченото разпореждане на МС за обявяване на имотите по т. 1 за публична държавна собственост няма пряко отчуждително действие и не води до тяхното одържавяване, предвид обстоятелството, че преди този момент имотът е внесен в капитала на [фирма], станал е собственост на посоченото дружество и държавата е останала собственик на дяловете, респективно на акциите в дружеството, но не и на неговото имущество като съвкупност от права и задължения. По касационната жалба на [фирма], [населено място]: При така дадените отговори на релевантните материалноправни въпроси настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната от [фирма] част е неправилно. Изводът на въззивната инстанция, че Разпореждане № 10/23.03.1999 г. на МС и заповед № РД-09-814/02.06.1999г. на М. представляват валидно и законосъобразно разпореждане с процесната зърнобаза и че с изваждането на зърнобазата от капитала на [фирма] е извършено валидно намаляване на капитала на дружеството, е неправилен поради противоречие с материалния закон. Въззивният съд е нарушил действалите към момента на възникване на спорните отношения норми на ЗППДОП /отм./, ПРУПСДП /отм./, ТЗ и ЗДС, уреждащи преобразуването на държавни фирми в еднолични търговски дружества по реда на ЗОЕТДДИ, вещно-правните последици от преобразуването по отношение на предоставеното от държавата на новоучредените търговски дружества имущество, правомощията за разпореждане с това имущество след включването му в капитала на новоучредените дружества и значението на вписването в Търговския регистър на намаляването на капитала на търговско дружество при действието на чл. 231, ал. 3 ТЗ /ред. ДВ, бр. 100/1997г./. Видно от данните по делото, процесният недвижим имот „З. П.” е бивша държавна собственост. Същият е притежаван от Държавата до 1991г., когато е включен в капитала на [фирма], образувано с ПМС № 176/05.09.1991г. на основание чл. 1, ал. 1 ЗОЕТДДИ /ДВ, бр. 55/1991г./ и вписано в Търговския регистър при СГС с решение от 13.11.1991г. по ф. дело № 21859/1991г. на СГС. Съгласно Приложение № 312 и Приложение № 312а към чл. 2, ал. 1 на ПМС № 176/05.09.1991г. капиталът на дружеството е 203 304 хил. лв., разпределен в дялове и прехвърлен безвъзмездно от прекратените поделения на СО „Зърнени храни и фуражна промишленост“ - С. по баланса им към 31.07.1991г., част от който е и „З. П.“. [фирма] е придобило правото на собственост върху процесната зърнобаза от момента на образуването и вписването му в Търговския регистър. Поради преминаване на имота в патримониума на дружеството и на основание чл. 79, пр. 1 ЗС Държавата е изгубила правото си на собственост, включително и правото на разпореждане. Държавата като едноличен собственик на капитала на [фирма] е придобила права върху дяловете от капитала на новоучреденото дружество, а след преобразуването му в акционерно дружество през 1997г. [фирма] – върху акциите от капитала. Поради това, че към момента на издаване на Разпореждане № 10/23.03.1999г. на МС Държавата не е била носител на правото на собственост върху „З. П.“ същата не е могла да се разпореди валидно със собствеността върху недвижимия имот, намалявайки капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на зърнобазата, и обявявайки последната за публична държавна собственост. Основание за този извод е разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС /ред. ДВ, бр. 124/1998г./, съгласно която са изключени от обхвата на държавната собственост имотите и вещите на търговските дружества, дори ако държавата е била собственик на прехвърленото в тях имущество. Разпореждане № 10/23.03.1999г. на МС не е породило целените от принципала правни последици – отчуждително действие. Счетоводните записвания в баланса, изразяващи се в отписване на имота от баланса на [фирма] през 1999г., нямат правопораждащо и транслативно действие по отношение на правото на собственост на процесния имот. Съставеният впоследствие акт за публична държавна собственост също не се ползва с вещно-транслативен ефект, а има само констативен ефект съгласно чл. 5, ал. 3 ЗДС. Неправилен е изводът на въззивната инстанция, че с проведеното намаление на капитала въз основа на Разпореждане № 10/23.03.1999г. на МС и Заповед № РД-09-814/02.06.1999г. на М. и изваждане на зърнобазата от капитала [фирма] е изгубило собствеността върху процесния недвижим имот. Заповедта на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа № РД-91-421/11.06.1999г. има характер на решение за намаляване на капитала на [фирма], взето от едноличния собственик на капитала в съответствие с правомощията му по чл. 15 ПРУПСДП /отм./ във връзка с чл. 221 ТЗ, но не води до промяна на собствеността върху притежаваното от търговското дружество имущество. Волеизявлението на принципала за намаляване на капитала на [фирма] не е произвело правно действие, предвид липсата на вписване в Търговския регистър съгласно изискването в чл. 231, ал. 3 ТЗ /ред. ДВ, бр. 100/1997г./. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че от момента на образуване на едноличното търговско дружесство с държавно имущество през 1991г. включеният в капитала процесен недвижим имот е преминал в собственост на дружеството, извършените през 1999г. от Държавата действия, насочени към разпореждане със собствеността върху „З. П.“, не са предизвикали промяна в принадлежността на правото на собственост върху имота и не са довели до изгубването му от [фирма] и до придобиването му от Държавата. За касатора е налице активна материалноправна легитимация да установи правото си на собственост върху процесния недвижим имот по отношение на ответника ДА „Д.“ като правоприемник на ГУ „Д.“, на когото имотът е предоставен от Държавата за стопанисване и управление с протокола от 20.07.1999г., и да претендира предаване на владението върху имота от ответната държавна агенция, която упражнява фактическа власт върху него без правно основание, с оглед данните по делото. Следователно като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу ДА „Д.” и Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството искове за признаване право на собственост и за предаване на владението върху недвижим имот „З. П.”, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в посочената част на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и спорът да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, като бъде признато за установено по отношение на ДА „Д.” и Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, че [фирма] е собственик на недвижим имот, представляващ „З. П.“, състояща се от дворно място, съставляващо УПИ ІІІ – зърнени храни, от кв. 163 по плана на [населено място], с площ от 30 020 кв. м., при граници на имота: север – улица, изток – УПИ ІV - Хлебозавод, юг – УПИ І – ж. п. ареал, запад – УПИ І – Д. Търговия на едро и УПИ ІІ – Консервна промишленост, заедно с построените в имота сгради и съоръжения: административна сграда – масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ 64 кв. м., построена през 1952г.; складове за жито – две сгради /І и Іа/, масивна конструкция, на един етаж, всяка сграда със застроена площ 1 200 кв. м. /общо 2 400 кв. м./, построени през 1952г.; трафопост – масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ 144 кв. м., построен през 1976г.; кантар - съоръжение, сграда към кантара, лаборатория и електронен кантар – съоръжение - масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ всяка сграда по 47 кв. м. /общо 94 кв. м./, построени през 1976г.; силозни клетки тип ЛИПП – 4 броя, метална конструкция, всяка с диаметър 18 м. и височина 15 м., със застроена площ от 1 038 кв. м., година на построяване 1992г.; елеватор и други съоръжения, обслужващи склад за жито, година на построяване 1992г.; съоръжения 4 бр., обслужващи силозите – метална конструкция, година на построяване 1992г.; противопожарен басейн – монолитен бетонов, със застроена площ 144 кв. м. /по искова молба 180 кв. м.и полезен обем 340 куб. м./, година на построяване 1973г. Ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] следва да бъде осъден да предаде на [фирма], [населено място] владението върху посочените недвижими имоти на основание чл. 108 ЗС. Видно от заключенията на съдебно-техническата експертиза и събраните писмени доказателства, към момента на огледа, извършен от вещо лице инж. В. Г., в процесния недвижим имот са премахнати и не съществуват следните сгради, посочени в исковата молба: сграда – автокантар, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ 56 кв. м., построена през 1964г.; битова сграда - масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ 100 кв. м., построена през 1976г.; навеси – 3 броя, масивна конструкция с дървена покривна конструкция, на един етаж, с обща застроена площ 2 203 кв. м., построени през 1959г.; склад за царевица – 3 клетки, метална конструкция, на един етаж, със застроена площ 3 042 кв. м., построени през 1978г.; работилница – масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ 64 кв. м., построена през 1952г. Посочените сгради не могат да бъдат ревандикирани на основание чл. 108 ЗС, тъй като не съществуват реално поради тяхното премахване, поради което в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото, въззивният съдебен акт следва да се отмени и в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивски окръжен съд относно възложените в тежест на [фирма] разноски в размер 18 455 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, и в частта, с която са присъдени в полза на ДА „Д.” и Областния управител на Пловдивска област като представител на Държавата чрез МРРБ по 18 455 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Вместо това и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ДА „Д.“ следва да заплати на касатора направените от последния разноски за всички съдебни производства в размер общо 22 637,50 лв. По касационната жалба на главно встъпилото по реда на чл. 181 ГПК /отм./ лице [фирма], [населено място]: Изводът на въззивната инстанция за неоснователност на предявените по реда на чл. 181 ГПК /отм./ искове за собственост с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл.108 ЗС поради това, че имотът не е преминал в патримониума на приобретателя на предприятието, тъй като „З. П.“ не е включена в активите, описани в съдържанието на сключения между [фирма] и [фирма] договор от 07.04.2004 г. за продажба на търговското предприятие на [фирма], е правилен. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ регламентира възможността търговското предприятие да се прехвърля като съвкупност от права, задължения и фактически отношения чрез правна сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите на страните. Законът не урежда съдържанието на договора за прехвърляне на търговско предприятие, поради което страните разполагат със свобода на договаряне в границите, очертани от императивните норми на закона. При възникване на спор, включително относно имуществения обхват на прехвърленото предприятие, договорът следва да се тълкува според критериите на чл. 20 ЗЗД като се търси действителната воля на страните. В сключения на 07.04.2004г. между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач договор за продажба на търговско предприятие страните са постигнали взаимно съгласие продавачът [фирма] да прехвърли възмездно на купувача [фирма] собственото си търговско предприятие, като съконтрахентите са изброили изчерпателно конкретните недвижими имоти, включени в състава на предприятието, с изрично уточнение, че имотите са заведени като активи в счетоводните книги на [фирма] по сметки 201 и 203 /чл. 4 и чл. 5/. Изброяването е изчерпателно и сред посочените имоти не фигурира процесната „З. П.“. Тълкуването на договорните клаузи води до извода, че при сключване на договора за продажба на търговското предприятие съконтрахентите не са имали обща воля за продажба на „З. П.“ като имуществен актив в състава на търговско предприаятие на [фирма] – предмет на договора. Пропускът да се включи процесния имот в чл. 4 от договора е свързан с предприетите през 1999г. действия от Държавата, насочени към отнемане на собствеността на имота от [фирма]. Поради това и с оглед факта, че зърнобазата е отписана от баланса на [фирма], настоящият съдебен състав приема, че договорът за продажба на търговско предприятие е сключен със съзнанието, че „З. П.“ не е част от търговското предприятие на [фирма]. Предвид изложените съображения въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивски окръжен съд в частта, с която предявените от [фирма] искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 108 ЗС са отхвърлени, е правилно, пради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора [фирма] не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК [фирма] следва да заплати на Държавата чрез Областния управител на Пловдивска област възнаграждение за юрисконсулт в размер 3 800 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 119 от 11.03.2011г. по в. гр. дело № 127/2011г. на Пловдивски апелативен съд, 2 граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 1102 от 28.06.2010г. по гр. д. № 258/2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, 3 гр. състав в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове за признаване право на собственост и предаване на владението върху недвижим имот в [населено място] - „З. П.”, състоящ се от дворно място, съставляващо УПИ ІІІ – зърнени храни, от кв. 163 по плана на [населено място], заедно с намиращите се в имота сгради и съоръжения /административна сграда – масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ 64 кв. м., построена през 1952г.; складове за жито – две сгради /І и Іа/, масивна конструкция, на един етаж, всяка сграда със застроена площ 1 200 кв. м. /общо 2 400 кв. м./, построени през 1952г.; трафопост – масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ 144 кв. м., построен през 1976г.; кантар - съоръжение, сграда към кантара, лаборатория и електронен кантар – съоръжение - масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ всяка сграда по 47 кв. м. /общо 94 кв. м./, построени през 1976г.; силозни клетки тип ЛИПП – 4 броя, метална конструкция, всяка с диаметър 18 м. и височина 15 м., със застроена площ от 1 038 кв. м., година на построяване 1992г.; елеватор и други съоръжения, обслужващи склад за жито, година на построяване 1992г.; съоръжения 4 бр., обслужващи силозите – метална конструкция, година на построяване 1992г.; противопожарен басейн – монолитен бетонов, със застроена площ 144 кв. м. /по искова молба 180 кв. м. и полезен обем 340 куб. м./, година на построяване 1973г./, в частта за осъждането на [фирма], [населено място] да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер 18 455 лв., сумата 18 455 лв. – юрисконсултско възнаграждение за един представител пред въззивната инстанция, и на Областния управител на Пловдивска област като представител на втория ответник Държавата чрез МРРБ сумата 18 455 лв. – юрисконсултско възнаграждение за един представител пред въззивната инстанция, и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] и на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че [фирма], [населено място], [улица], с ЕИК[ЕИК] е собственик на недвижим имот, представляващ „З. П.“, състояща се от дворно място, съставляващо УПИ ІІІ – зърнени храни, от кв. 163 по плана на [населено място], с площ от 30 020 кв. м., при граници на имота: север – улица, изток – УПИ ІV - Хлебозавод, юг – УПИ І – ж. п. ареал, запад – УПИ І – Д. Търговия на едро и УПИ ІІ – Консервна промишленост, заедно със съществуващите в имота сгради и съоръжения: административна сграда – масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ 64 кв. м., година на построяване 1952г.; складове за жито – две сгради /І и Іа/, масивна конструкция, на един етаж, всяка сграда със застроена площ 1 200 кв. м. /общо 2 400 кв. м./, година на построяване 1952г.; трафопост – масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ 144 кв. м., година на построяване 1976г.; кантар - съоръжение, сграда към кантара, лаборатория и електронен кантар – съоръжение - масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ всяка сграда по 47 кв. м. /общо 94 кв. м./, година на построяване 1976г.; силозни клетки тип ЛИПП – 4 броя, метална конструкция, всяка с диаметър 18 м. и височина 15 м., със застроена площ от 1 038 кв. м., година на построяване 1992г.; елеватор и други съоръжения, обслужващи склад за жито, година на построяване 1992г.; съоръжения 4 бр., обслужващи силозите – метална конструкция, година на построяване 1992г.; противопожарен басейн – монолитен бетонов, със застроена площ 144 кв. м. /по искова молба 180 кв. м. и полезен обем 340 куб. м./, година на построяване 1973г., като ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] да предаде на [фирма], [населено място], [улица] владението върху посочения недвижим имот на основание чл. 108 ЗС. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119 от 11.03.2011г. по в. гр. дело № 127/2011г. на Пловдивски апелативен съд, 2 граждански състав в останалата част. ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 22 637,50 лв. /двадесет и две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ – направени разноски по делото за всички съдебни производства. ОСЪЖДА „Слънчеви лъчи Т.” Е., [населено място], [улица], с ЕИК[ЕИК] да заплати на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Пловдивска област на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 3 800 лв. /три хиляди и осемстотин лева/ - възнаграждение за юрисконсулт за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.