4 Р Е Ш Е Н И Е №152 Гр.С., 13.09.2011 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:Л. И. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар С.С. и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ Л. И. търговско дело № 950/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 324/16.07.2009 г.постановено по в.гр.д.№ 131/2009 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Петричкия районен съд № 317/21.11.2008 г. по гр.д.№ 72/2008 г. въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] иск по чл.108 ЗС, с който се иска да се приеме за установено, че [фирма] е собственик на следните движими вещи: машина за обработка на дърво – марка „Балестрико”, инструментална машина за обработка на дърво /за шлайфане с шкурка/ - модел DROSEC RK – 20HP-2, машина за обработка на дърво /шлайф машина/, машина вакуум сушилня и машина за монтаж и да бъде осъден ответника да предаде владението на посочените машини. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС при постановяване на въззивното решение е разменена доказателствената тежест между страните в процеса по чл.108 ЗС, като е прието че ответникът отричайки правата на ищеца не е длъжен да докаже възражението си, че владее на правно основание процесните машини. Навеждат се доводи, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила на чл.188 ал.1 и чл.157 ал.1 от приложимия в случая ГПК /отм./ като е отказал да назначи експертиза за установяване идентичността на претендираните машини с тези, които е закупил от Гърция по представените по делото фактури и митнически декларации, след което е отхвърлил иска по съображения, че ищецът не е доказал собствеността си, тъй като тези документи не съдържат данни за индивидуализиращи белези на машините. В тази връзка се позовава на противоречие на обжалваното решение с т.10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС вменяваща служебно задължение на съда да назначи експертиза за установяване на тази идентичност и едва след това да пристъпи към постановяване на решението по спора, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] поддържа становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С определение № 137/12.03.2010 г. на основание чл.280 , ал.1 т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по поставените процесуални въпроси свързани с разпределението на доказателствената тежест между страните в производството по чл.108 ЗС и приложението на разпоредбите на чл.188 ал.1 чл.127, ал.1 и чл.157, ал.1 от действуващия към момента на гледане на делото ГПК /отм./, които са от съществено значение за изхода на спора и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение във връзка с поставените процесуалноправни въпроси, на основание чл.290 ал.2 ГПК приема следното: Касационната жалба е основателна. Видно от данните по делото, с обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение въззивният съд е отхвърлил предявеният от касатора иск по чл.108 ЗС, като е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху посочените машини. Отхвърлянето на исковата претенция е аргументирано със съображения, че не е установена идентичност между претендираните машини и тези, които ищецът е закупил от Гърция, тъй като представените като доказателства по делото фактури и митнически декларации не съдържат индивидуализиращи белези на машините. Въззивният съд не е възприел мнението на вещото лице за извършения оглед на машините, назначен в първоинстанционното производство, тъй като по делото не било изготвено и представено писмено заключение. Окръжният съд е отказал да обсъди резултатите от огледа, както и да назначи поисканата от ищеца във въззивното производство съдебно-техническа експертиза за установяване идентичност между процесните машини, намерени в цеха на ответника и описаните в документите за покупко-продажба и внос с мотив, че направеното искане е неотносимо към спора. В решението е направен извода, че ответникът не е длъжен да доказва възраженията си, че е собственик на процесните машини, нито на какво основание ги владее. Въззивното решение е постановено при действието на отменения ГПК от 1952 г. съгласно пар.2, ал.1 ПЗР на ГПК от 2007 г. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира за основателни оплакванията на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. По поставения процесуален въпрос в постоянната си и непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че за да се уважи ревандикацията на определена вещ или имот, в производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го владее и че това владение е без основание. Доказателствената тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните страни в процеса като ищецът следва да докаже правото си на собственост и фактът на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта. В тази връзка ищецът не е длъжен да доказва по какъв начин и защо ответникът е установил владението или държането върху вещта. В случай, че оспорва активната легитимация на ищеца и се опитва да установи основанието за своето владение или държане, ответникът трябва да формулира възражение и да го подкрепи с доказателства. В противоречие с посочената съдебна практика въззивният съд е приел, че в случая ответникът не е длъжен да доказва възраженията си. Нарушени са правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, за която е без значение каква процесуална роля заема страната по делото – аргумент от разпоредбата на чл.127 ГПК /отм./ сега чл.154 от новия ГПК/, според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика на ВКС и по въпроса, че при осъществяване на решаващата си правораздавателна дейност съдът в изпълнение на разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ е длъжен да анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, да обсъди в цялост събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи и възражения и да изложи в решението съображенията си за направените фактически и правни изводи. Пренебрегвайки цитираната норма въззивният съд е отказал да обсъди изводите на вещото лице при извършения оглед на процесните машини в първоинстанционното производство, приел е за неотносими представените пред въззивната инстанция фактури и митнически декларации за закупени от ищеца машини и материали – внос от Гърция, тъй като в тях липсвали конкретни данни относно идентичността на описаните в тези документи движими вещи с процесните машини. В нарушение на процесуалната норма на чл.157, ал.1 ГПК /отм./ и т.10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд два пъти е отказал да назначи исканата от [фирма] съдебно-техническа експертиза,препятствайки по този начин изясняването на основния спорен въпрос, свързан с придобиване правото му на собственост върху процесните машини. Съгласно цитираното ТР, при възникнали по делото въпроси, за изясняването на които са нужни специални знания, съдът е длъжен дори служебно да назначи експертиза или да назначи оглед на движими или недвижими вещи и едва след това да пристъпи към постановяване на решението си по спора. Това са доказателствени средства, които се допускат не само за проверка на събрани други доказателства, но и като такива със самостоятелно значение в процеса на доказване. По изложените съображения настоящият съдебен състав, счита че допуснатите процесуални нарушения са довели до неправилност на обжалваното въззивно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293 ал.2 ГПК, а делото – върнато на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Това се налага на основание ал.3 на чл.293 ГПК предвид необходимостта от извършване на нови съдпроизводствени действия включително и назначаване на съответна експертиза с оглед установяване твърдяното обстоятелство налице ли е идентичност между процесните машини и тези посочени в представените по делото фактури и митнически декларации. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Благоевградския окръжен съд № 324/16.07.2009 г. постановено по в.гр.д.№ 131/2009 г. ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: