9 Р Е Ш Е Н И Е № 496 София, 27 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1637 по описа за 2014 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимия С. Д. С. против решение № 127 от 20.08.2014 г., постановено по внохд № 124/14 г. на Апелативния съд – гр. Варна. Прокурорът е заявил недоволство от оправдаването на подс.Е. В. Ч. по предявеното му обвинение по чл.277а, ал.7 НК и от размера на наказанията, наложени на подс.С.. Ангажирани са съответно основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК (за подс.Ч.) и по чл.348, ал.1, т.3 НПК (за подс.С.). Пред ВКС протеста се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Жалбоподателят и защитата му – адв.Т., редовно призовани, не се явяват. Последният писмено е заявил (с молба от 08.12.2014 г.), че поддържа подадената жалба и преценява протеста на прокурора за неоснователен. Подсъдимият Ч., редовно призован, не се явява. Защитата му – адв.Х., изразява становище за неоснователност на протеста. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдена присъдата на Окръжния съд-гр.Шумен, постановена по нохд № 1637/14 г., с която подсъдимият С. е осъден на основание чл.278, ал.6 и чл.54 НК на 2 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и на глоба в размер на 4000 лева. Със същата присъда двамата подсъдими са оправдани по първоначално предявеното им обвинение по чл.277а, ал.7, във връзка с чл.20, ал.2 НК. Посочените присъда и решение са втори поред – първата присъда, осъдителна за двамата подсъдими, постановена по нохд № 209/11 г. на ШОС, е била отменена от ВАС с решение по внохд № 238/11 г., а делото върнато за ново разглеждане на прокурора. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: По протеста: При заявените основания, подробно очертани по-горе, с протеста се иска връщане на делото за осъждане на подсъдимия Ч. за престъпление по чл.277а, ал.7 НК и за увеличаване размера на наложените на подсъдимия С. наказания – лишаване от свобода и глоба. От изложените в протеста съображения, данни в подкрепа на релевираните касационни основания, произтича, че не се оспорва оправдаването на подс.С. по чл.277а, ал.7 във връзка с чл.20, ал.2 НК, както и това на подс.Ч. – по чл.20, ал.2 НК, респ. да е извършил престъплението в съучастие с подс.С.. Посоченото, свързано с пределите по чл.347, ал.1 НПК, очертава съответното им стесняване. Протестът е неоснователен. 1. Спрямо подс.Ч. е възведено обвинение за това, че в периода от 11.04.2010 г. до 13.08.2010 г., в дома си, противозаконно – в нарушение на § 16 и чл.152, ал.2 от Закона за културното наследство, държал и укривал инкриминираните по делото предмети, за които е знаел или предполагал, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти. ВКС изцяло възприема съображенията на решаващия съд предопредили оправдаването на подс.Ч. по предявеното му обвинение. Към казаното в мотивите на решаващия съд следва да се добави следното: Намерените в дома на подс.Ч. предмети са с двойно предназначение и това поначало не изключва отговорността по чл.277а, ал.7 НК и не винаги я предопределя. От друга страна, безспорно е, че няма забрана за придобиване и държане, на вещи от вида на тези, които са инкриминирани, както и, че те не винаги подлежат на регистрация. Съставомерността по чл.277а, ал.7 НК, от обективна страна изисква държането да е противозаконно, а от субективна – деецът да е знаел или предполагал, че предметите са предназначени или са послужили за търсене (свързано с обвинението), на археологически обекти. Според настоящият състав на ВКС, под противозаконно държане, следва да се разбира държането на предмети или оръдия, за които най-напред е предвиден разрешителен режим за държането им и той е игнориран от държателя им (който, ако е собственик - е бил длъжен да ги регистрира, а ако е държател - да знае, че предметите не са регистрирани), а после – когато държането е обусловено от предназначението им или послужването им за търсене на археологически обекти. В настоящото производство прокурорът е обосновал противозаконното държане на намерените в дома на подсъдимия предмети с това, че те не са били надлежно регистрирани от него, съответно на изискванията на § 16 и чл.152, ал.2 ЗКН. Съгласно § 16 ЗКН в тримесечен срок от влизането в сила на закона собствениците на специалните технически средства са длъжни да поискат тяхната регистрация от министъра на културата по реда на този закон. Очевидно задължението за регистрация е за собствениците на специалните технически средства, а не за техните държатели. Прокурорът не твърди, а и от доказателствата по делото не следва, че подсъдимият Ч. е собственик на двата металдетектора – саморъчна изработка и фабричен, а данните по делото указват, че той е такъв само на локатора. По реда на ЗКН на регистрация подлежат само специалните технически средства по чл.152, ал.1, т.6 ЗКН, които могат да бъдат използвани при теренни проучвания, възможни само след разрешение по ред, определен с наредба на министъра на културата – чл.147, ал.6 ЗКН. Съгласно чл.152, ал.2 ЗКН собствениците на средствата по ал.1,т.6 са длъжни да ги регистрират в Министерство на културата в 14-дневен срок от придобиването им, като редът за регистрирането им се определя с наредбата по чл.147, ал.6 ЗКН. Казаното по-горе относно задълженото лице е относимо и тук. Неколкократно сочената дотук наредба на министъра на културата, по реда на чл.147, ал.6 ЗКН, е публикувана в Дв.бр.18 от 01.03.2011 г. в сила от деня на обнародването й (§ 3 от Заключителните разпоредби на Наредба № Н-00-0001 за извършване на теренни археологически проучвания), като няма как да се вмени във вина на подс.Ч. нерегистрирането на собствения му локатор в инкриминирания от прокурора период от време – от 11.04. до 13.08.2010 г. През този период подсъдимият обективно не е могъл да регистрира локатора, тъй като не е имало ред, по който да стори това. Що се отнася до двата металдетектора, доколкото собствеността им не е установена, а е ясно, че те не са собственост на подс.Ч., то спрямо него не може да се претендира регистрацията им, поначало невъзможна, по съображенията изложени току що. Обстоятелството, че подсъдимият е знаел, че предметите подлежат на регистрация и нямат такава, по обективни причини, каквато е липсата на ред, определен съгласно чл.147, ал.6 ЗКН, не налага други изводи. Както се посочи по-горе, държането е противозаконно и когато е обусловено от предназначението или послужването на предметите за търсене на археологически обекти. В обстоятелствената част на обвинителния акт, очертаваща пределите на фактическото обвинение, липсват каквито й да било фактически положения, които да позволяват положителен извод за това, че намерените в дома на подс.Ч. предмети са държани от него тъкмо защото са предназначени или са послужили за откриване на археологически обекти. Събраните по делото доказателства не позволяват положителна констатация, в тази насока. В рамките на обвинението, предявено спрямо подс.Ч. с обвинителния акт, при липсата на процесуална възможност за неговото изменение по реда на чл.287, ал.1 НПК, изходът на делото не може да бъде различен от този, който сега се оспорва от прокурора. 2. Протестът е неоснователен и в частта, с която се претендира явна несправедливост на наложените наказания на подс.С.. ВКС не намира наказанията да са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива те са справедливи. Не се установява обстоятелства от очертания кръг да са пренебрегнати, превратно ценени. По вид, размер и начин на изтърпяване наложените на подсъдимия С. наказания способстват постигането на целите по чл.36 НК. По жалбата на подсъдимия С.: Жалбата е неоснователна. С нея са ангажирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, а са изложени данни в подкрепа на тези по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК. Възражението за незаконосъобразност на съдебния акт е свързано и произтича от съществените нарушения на процесуални правила, които жалбоподателят твърди, че са допуснати от решаващия съд. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК се поддържа, че: обвинителният акт е изготвен в нарушение на изискванията на чл.246 НПК; времеизвършването на престъплението е некоректно; редица от възраженията на подсъдимия, поставени на вниманието на ВАС с въззивната жалба не са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Внимателният прочит на обвинителния акт, обстоятелствената му част, свързана с обвинението по чл.278, ал.6 НК, не дава основание да се приеме, че той е несъответен на чл.246 НПК и ограничава процесуалните права на подсъдимия-жалбоподател. Ясно са заявени време, място, начин и предмет на инкриминираното престъпление. Що се отнася до периода на извършване на престъплението, то той е съобразен с изискванията на § 5 и § 6 от ПЗР на ЗКН, съгласно които на държателите на движими археологически обекти, монети и монетовидни предмети, е предоставен едногодишен срок от влизане в сила на закона, да поискат тяхната регистрация и идентификация. От изтичането на този срок държането на такива, които не са регистрирани и идентифицирани по предвидения в закона ред, е противозаконно и от обективна страна предопределя съставомерност по чл.278, ал.6 НПК. Друг е въпросът, че с оглед на чл.183, ал.4 НПК, едногодишния срок от влизане в сила на ЗКН (10 април 2009 г.) изтича на 12 април 2010 г. Допуснатата непрецизност не повлиява съществено на обвинението, поради което и не е необходима намеса от страна на касационната инстанция, респ. изменение на оспорения съдебен акт. Възражението за нарушение на чл.339, ал.2 НПК е неоснователно. В мотивите на въззивното решение се съдържат, макар и изложени не пунктуално, отговори на всички възражения, направени от подсъдимия и защитата му. При липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл.278, ал.6 НПК е обусловило ангажиране отговорността на подс.С.. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Казаното по-горе, относно вида и размера на наложените наказания, изцяло е относимо и тук, като не е необходимо преповтарянето му. Приложението на института на условното осъждане е невъзможно. Налице е законна пречка за това. Подс.С. е осъждан с присъда по нохд № 148/10 г. на РС-гр.С. за престъпление по чл.279, ал.1 НК на 6 месеца лишаване от свобода и глоба, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъда в сила – 16.04.2010 г. ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че дадено продължено престъпление, каквото е и това по чл.278, ал.6 НК, трябва да се счита извършено в изпитателния срок винаги, когато част от него е разположена в този срок (виж Решение № 300 от 1992 г., по н.д. 240/92 г. на ВКС, І-во н.о.). А, че голямата част от инкриминираното престъпление (от 16.04. до 13.08.2010 г.) е разположена тъкмо в изпитателния срок, е безспорно. Въпросите по чл.25, във връзка с чл.23 НК и по чл.68 НК, не са получили разрешение с оспорения съдебен акт, но това не е причина за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като те могат да бъдат разрешени в производство по реда на чл.306, ал.1, т.т.1 и 3 НПК. Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 20.08.2014 г., постановено по внохд № 124/14 г. На Апелативния съд – гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: