Р Е Ш Е Н И Е № 547 гр. София, 05.01.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Даниела Атанасова при секретаря …… Кр. Павлова в присъствието на прокурора Бумбалова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 509 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Р. И. М. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 349/2010 г. и отмяна на решение № 105 от 16.07.2010 г. на Видинския окръжен съд, с което присъда № 9 от 26.05.2010 г. на Кулския районен съд е отменена в частта за конкретни веществени доказателства, а в останалата част е потвърдена. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Изтъква се довод за съществено процесуално нарушение поради отказа на въззивния съд да уважи искането на осъдения М. за разпит на св. К.. Направено е искане делото да бъде върнато на досъдебното производство. В съдебно заседание служебният защитник (адв. Недялков) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Подчертава, че в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК съдът е проявил едностранчивост при събиране на доказателствата. Прокурорът от В. касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 9 от 26.05.2010 г. по н. о. х. д. № 17/2010 г. Районният съд – гр. К. е признал подсъдимия Р. И. М. за виновен в това, на 20.10.2009 г. в гара Страцимирово, община Г., В. област, при условията на опасен рецидив, при предварителен сговор с М. А. В., чрез използване на моторно превозно средство и на техническо средство да е отнел чужди движиме вещи - 380 кг. желязо на стойност 114 лева от владението на П. „В.” ЕООД с. Страцимирово, без съгласието на съответното длъжностно лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите са били оставени без постоянен надзор, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 , т. 4, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 58а вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода. Определил е първоначално подсъдимият да бъде настанен в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът е решил въпросите за наказателната отговорност и на подсъдимия В., с направените разноски по делото и се е разпоредил с веществените доказателства. С решение № 105 от 16.07.2010 г. на Видинския окръжен съд присъдата е отменена в частта за конкретни веществени доказателства (две кислородни бутилки), а в останалата част е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. В него се твърди, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е отказал да разпита св. К., представляващ П. „В.” ЕООД, а същият е следвало да изясни, че е отстъпил инкриминираното желязо като възнаграждение за извършена работа от подсъдимите. Доводът на осъдения е неприемлив. В процедурата на съкратеното съдебно следствие първоинстанционният съд е възприел изцяло фактите, посочени в обвинителния акт и признати от подсъдимия М., включително и отнемането на инкриминираните вещи от владението на П. „В.” ЕООД без съгласието на неговия представител – св. К.. Следователно въззивният съд не е могъл „по свой почин или по искане на страните да допуска и да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт”, респективно да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт. (Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС). Предвид отсъствието на изтъкнатото съществено нарушение искането на осъдения Р. И. М. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. И. М. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 349/2010 г. по описа на Видинския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: