1 Р Е Ш Е Н И Е № 529 София, 08 февруари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дeвети ноември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2551/2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.Д., защитник на подсъдимия В. К., срещу въззивна присъда № 234 от 01.07.2011г. на ОС-Благоевград, постановена по внохд № 518/10г. В жалбата на подсъдимия се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за частична основателност на жалбата, която свързва с оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Сочи, че са били налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, но намира, че този пропуск на съда може да бъде отстранен от касационната инстанция. Подсъдимият В. К., редовно призован, не се явяват пред касационната инстанция.Не се явява и защитникът му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 3227 от 11.10.2010г., постановена по нохд №394/09г., РС-Гоце Делчев е признал подсъдимия В. И. К. за невиновен в извършването на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го е оправдал. С въззивна присъда № 234 от 01.07.2011г., постановена по внохд № 18/10г., ОС-Благоевград е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия В. И. К. за виновен в това, че в периода 18.05.2007г. до 28.05.2007г., в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление, се е заканил на Б. Б. с убийство и тази закана е възбудила у него основателен страх за осъществяването й, поради което и на основание чл144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55 от НК го е осъдил на наказание глоба в размер на 500лева. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски. Касационната жалба е частично основателна.Същата е бланкетна и визира всички касационни основания.Оплакванията по чл.348, ал.1, т. 2 и 3 от НПК са декларативни и не са подкрепени с доводи, поради което не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящия акт. Касационната проверка следва да се ограничи единствено в рамките на възраженията за нарушения на материалния закон във връзка с не прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. В акта си въззивната инстанция , обсъждайки въпросите , касателно наказателната отговорност на подсъдимия е приела за неприложима разпоредбата на чл.78а от НК, като се е мотивирала със законовата забрана за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при множество престъпления.Този извод на съда не кореспондира с възприетото в практиката тълкуване на разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, което е обективирано в ТР № 2 от 21.10.2010г. на ОСНК на ВКС. Ограничението по чл.78а , ал.7/предишна ал.6/ от НК, включващо и множество престъпления, не се отнася за продължаваните престъпления, поради което институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим за извършените след 13.10.2006г. престъпления при условията на чл.26 от НК, когато са налице и останалите предпоставки, предвидени в закона. Продължаваното престъпление е особена форма на усложнено престъпление.То се състои от еднородни деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също по вид престъпление и се намират в органическа обективна и субективна връзка помежду си, поради което се разглеждат от закона и съдебната практика като единна престъпна дейност с общи правнозначими последици, наказуема като едно престъпление. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че няма принципна пречка за приложението на чл.78а от НК в настоящото дело, ако са налице останалите материално правни предпоставки за това.Последните изискват наличието на три условия, а именно: за престъплението, когато то е умишлено, каквото е това по чл.144, ал.3 от НК, да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание; деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени. Преценявайки горните условия в контекста на данните по делото, настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките за освобождаване на подсъдимия К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Престъплението, за което той е признат за виновен по чл.144, ал. 3 от НК / в редакцията, действала към момента на извършване на деянието, която на основание чл.2 ал.2 от НК се явява по-благоприятен закон/ предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Също така са налице и останалите предпоставки-подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, а от престъплението няма настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. От гореизложеното е видно, че са налице всички законови основания по отношение на подсъдимия К. да бъде приложен института на чл.78а от НК. При констатираните материални предпоставки за приложението на чл.78а от НК, ВКС има правомощието да измени въззивната присъда, като освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба-ТР № 1/2011г. на ВКС, ОСНК.Отчитайки от една страна предвидения размер на глобата, визирана в чл.78а от НК в редакцията към момента на деянието, която е по-благоприятен за подсъдимия закон, а от друга страна правилно отчетените от въззивния съд смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които са относими и във връзка с индивидуализацията на административното наказание, касационната инстанция счита, че размерът на глобата следва да бъде определен към минимума на предвиденото, а именно 500лева. При гореизложените съображения, ВКС намира, че следва да измени въззивната присъда на ОС-Благоевград, като приложи института на чл.78а от НК. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 234 от 01.07.2011г., постановена по внохд № 518/10г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, с която подсъдимият В. И. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 500лева. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: