4 Р Е Ш Е Н И Е № 116 София, 28.11. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение , Търговска колегия в съдебно заседание на 19.06.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 102 /2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. А. Б., в качеството и на настойник на поставения под пълно запрещение неин съпруг - Х. Ф. Б., против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 257 от 05.11.2010 год., по възз. т.д. № 376/2010 год., в частта, с която е обезсилено решението на Старозагорския районен съд № 605 от 08.06.2010 год., по гр.д.№ 1484/2009 год., относно унищожените на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.44 ЗЗД едностранни сделките, по силата на които представляваният Б. се е задължил, като издател на запис заповед от 06.08.2007 год. и запис на заповед от 14. 09.2007 год. да заплати на ответника по спора М. Г. К. сумите: по първия - 6 000 лв., на падеж 06.10.2007 год., а по втория 5 900 лв. на падеж 14.12.2007 год. и е прекратено производството по делото, както и в частта, с която е отменено горепосоченото първоинстанционно решение по предявения отрицателен установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на последния, че вземанията му против Х. Ф. Б., действащ чрез настойника си С. Б., за сумите : 6 000 лв. по първия менителеничен ефект от 06.08.2007 год., заедно със законна лихва, считано от 06.08.2007 год. и 120 лв. деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по чл.237,б.”е” ГПК/ отм./ по ч.гр.д.№ 2406/ 2007 год. на Старозагорския районен съд и 5 900 лева, по втората ценна книга, заедно със законна лихва, начиная от 27.12.2007 год. и 118 лева деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист, въз основа на несъдебно изпълнително основание по ч.гр.д.№ 50/2008 год. на същия съд са недължими, поради унищожаване на едностранните сделки, като сключени от дееспособен, който поради психическо заболяване не е могъл да разбира и ръководи действията си и при условията на чл.271, ал.1 ГПК са отхвърлени същите, като недоказани. Касационното обжалване е допуснато с определение № 236 от 03.04. 2012 год., постановено по делото на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по обусловилия изхода на спора въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.129 ГПК и възможността ищецът, отстранявайки указаната му от съда нередовност на исковата молба, преди изпращане на препис от същата до ответника, да измени предявения иск или да предяви допълнително нов иск, за който има доводи в обстоятелствената и част, но липсва изричен петитум. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. За да постанови обжалваното решение, в частта му, по конститутивния иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД и да прекрати производството по делото в тази му част, въззивният съд е приел, че същият е бил предявен от ищеца в нарушение на чл.127 ГПК- под формата на уточнение на първоначалната искова молба, оставена от първоинстанционния съд без движение, като нередовна по см. на чл.129 ГПК, поради което за решаващия съд е отсъствала процесуална възможност валидно да се произнесе по него, независимо от преюдициалното му значение за предявената отрицателна установителна искова претенция по чл.124, ал.1 ГПК, норма аналогична на чл.254 ГПК/ отм./, като моментът на връчване на исковата молба на ответника е ирелевантен. Решението е процесуално незаконосъобразно. Видно от съдържанието на исковата молба настойникът на ищеца - С. А. Б. е твърдяла, че като издател на процесните записи на заповед, вземането, по които е оспорила, като недължимо, поради отсъствие на съществуващо каузално правоотношение, изпълнението на което ценните книги да обезпечават, съпругът и Б., макар и дееспособен, но страдащ от тежко психическо заболяване, не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на това основание не дължи сумите по издадените въз основа на несъдебно изпълнително основание 2 бр. изпълнителни листа. Следователно фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба обосновават правен извод за заявени в обективно кумулативно съединяване искови претенции, насочващи към отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с аналог чл.254 ГПК/ отм./ и към иск по чл.31, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.44 ЗЗД. Затова и съдържанието на петитума на исковата молба, в което е материализирано единствено искане за признаване на установено по отношение на ответника К., че сумата по посочените изпълнителни листа в общ размер от 12 138 лв. е недължима от ищеца, предвид невъзможността му да разбере свойството и значението на извършеното към момента на издаване на менителничните ефекти, като противоречащо на обстоятелствената и част, поради различния характер на двата иска – установителен и конститутивен и произтичащите от тях различни правни последици е наложило провеждане на производство по чл.129, ал.2 ГПК и даване на конкретни указания на ищцовата страна за отстраняване на констатираната нередовност още с доклада по делото. Обстоятелството, че с молба вх.№ 10887/26.05.2009 год. настойникът на ищецът, чрез процесуалния си представител адв.М.С., уточнявайки петитума на конститутивния иск по чл.31, ал.1 ЗЗД непрецизно е разширил първоначално посочените в исковата молба, като основание на тази искова претенция, фактически твърдения, включвайки в същите и част от тези, относими към отрицателния установителен иск, необосновано и в нарушение на чл.129, ал.5 ГПК е възприето от въззивния съд за сочещо на нова искова претенция, която е несвоевременно заявена и по която първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл. Освен, че предприетите до връчване препис от исковата молба на ответника поправки в основанието и петитума на предявения иск не са ограничени от въведените от законодателя процесуални условия за изменение на иска, респ. за последващо обективно съединяване на искове, поради което са процесуално допустими, в който смисъл следва да се отговори на процесуалноправния въпрос, по отношение на който касационното обжалване е допуснато, то в случая не е налице дори такова изменение в съдържанието на исковата молба, с което да е индивидуализирана различна от първоначално предявените със същата искови претенции. Вярно е, че извършеното по реда на чл.129, ал.2 ГПК, във вр. с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК уточнение от страна на ищеца е в известен смисъл непрецизно, но доколкото чрез него спорното право, по което именно първоинстанционният съд се е произнесъл, е било в достатъчна степен индивидуализирано, то отсъства основание за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, в посочената му по- горе част и като не е съобразил горното въззивният съд е постановил обжалваното решение при наличие на сочения от касатора порок, обуславящ и отмяната му. Липсата на произнасяне от страна на въззивната инстанция по предявения конститутивен иск, имащ преюдициално значение за съединения с него при условията на кумулативност отрицателен установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд, съгласно чл.293, ал.3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва също да съобрази, че съгласно трайно установената съдебна практика, в производството по отрицателен установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК в тежест на кредитора, поемател по ценната книга, е да установи, независимо от процесуалното си качество на ответник, че вземането му съществува. При новото разглеждане на делото Старозагорският окръжен съд следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски, направени в настоящето касационно производство. Водим от гореизложените съображения и на осн. чл.293, ал.2 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 257 от 05.11.2010 год., по в. т. д.№ 376/2010 год., в частта, с която е обезсилено решението на Старозагорския районен съд № 605 от 08.06.2010 год., по гр.д.№ 1484/2009 год. по предявения от С. А. Б., като настойник на поставения под пълно запрещение неин съпруг - Х. Ф. Б. иск срещу М. Г. К., основан на чл.31, ал.1 ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от С. А. Б., като настойник на поставения под пълно запрещение неин съпруг - Х. Ф. Б. срещу М. Г. К., отрицателен установителен иск за сумата общо от 12 138 лв.. ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: