Р Е Ш Е Н И Е №.103 Софияq 16.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 1200/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 230 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 265/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 8997 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 1057/2010 г. на Благоевградския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора иск срещу А. Д. Д. от [населено място] с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.102 ЗЗД за сумата 17 812.62 лв., представляваща непогасени вноски по договор от 23.08.2004 г. за продажба чрез търг на недвижим имот, общинска собственост, както и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 21 948.54 лв. В касационната жалба са въведени доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл.11, б.”в” ЗЗД, поради което се иска отмяната му. Ответната страна А. Д. Д. оспорва касационната жалба. С определение № 884 от 27.11.2012 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса периодично и е паричното задължение за продажната цена, чието плащане е разсрочено, респ. приложима ли е разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: За да потвърди решението на районният съд, с което е отхвърлен предявения от касатора иск за заплащане на дължимите вноски и санкции за забава по договор за продажба на търг с явно наддаване от 06.11.1998 г. и допълнително споразумение към него, въззивният съд приел, че между [община] и купувачът по него В. Д., собственик на [фирма] е уговорено разсрочено плащане на цената. С допълнително споразумение ответницата по иска, заместила на основание чл.102 ЗЗД длъжника по предишните договори, поела остатъка от задължението му към кредитора, като се задълъжила да го погаси в срок до 15.08.2006 г. Освен нов срок за погасяване на дълга, страните по договора са се споразумели за разсрочено плащане, като дължимата сума е разпределена помесечно. При така установените факти с решението е направен извод, че се касае до еднородни, повтарящи се задължения на длъжника към кредитора през изрично определени периоди, като характера им на периодични плащания се определял не само от повтаряемостта на съответните парични платежи, но и от предварителната им определеност по размер. Изложено е, че макар и множеството престации да са самостоятелни, те са свързани в едно цяло, тъй като произтичат от един и същи правопораждащ юридически факт. Посочено е, че погасителната давност е започнала да тече на 15.08.2006 г., когато вземането на Общината е станало изискуемо, тъй като е изтекъл срока за изпълнение на периодичните задължения от страна на ответницата, но с оглед периодичността им, давността тече от датата на всяка периодична престация, като въз основа на данните по делото е прието, че с оглед установения в чл.111, б.”в” ЗЗД тригодишен давностен срок, вземането е погасено по давност, тъй като тя е изтекла на 15.08.2009 г., а исковата молба била подадена месец по-късно – на 15.09.2009 г. С решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, състав на ВКС се е произнесъл по въпроса “Налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати”, на който е даден отрицателен отговор, като е застъпено становището, че за разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, при договора за заем задължението е неделимо. Поради този му характер, уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за противното от чл.66 ЗЗД. Това становище е застъпено и в постановеното също по реда на чл.290 ГПК Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК, като е прието, че отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по отношение на които приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС възприема аргументите в цитираните съдебни актове с уточнението, че не споделя становището за неделимостта на паричните задължения, застъпено с решението по гр.д.№ 795/2010 г., ІV г.о. и правилото на чл.66 ЗЗД, към което препраща, има действие за делимите задължения, каквито са и паричните, освен в случаите, в които неделимостта им възниква по силата на самата сделка. С посоченото уточнение, което не рефлектира върху дадения с тях отговор на поставения правен въпрос, касационният състав се присъединява към създадената с тях задължителна практика, според която уговарянето паричното задължение да се погаси с отделни вноски не превръща тези вноски в периодични плащания. Така даденият отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е в унисон с дадените с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, според които периодично е плащането, което не е еднократно, а е задължение за трайно изпълнение, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. По съществото на касационната жалба: Въззивното решение е частично неправилно. С оглед на разрешението на поставения правен въпрос се налага извода, че неправилно с въззивното решение е прието, че задълженията на ответницата за главница са погасени по давност. Разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични. В този смисъл следва да се приеме, че приложимият към правоотношението давностен срок е общият петгодишен срок, предвиден в чл.110 ЗЗД. Установено е по делото, че неизпълненото от ответницата задължение по сключения с общината на основание чл.102 ЗЗД договор от 23.08.2004 г. е в размер на 17.812.62 лв., което се формира от сбора на неплатените вноски от цената на недвижимия имот, дължими за периода 15.05.2005 г. – 15.08.2006 г. Доколкото с договора освен разсрочено плащане, страните са уговорили датата 15.08.2006 г. като краен срок за изпълнение, правилно въззивният съд е приел, че вземането на ищеца, сега кастор е станало изискуемо на 15.08.2006 г. Исковата молба е депозирана на 15.09.2009 г., т.е. преди да изтече визирания в чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок. Това налага въззивното решение в тази му част да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК и се постанови друго, с което да се уважи иска за главница в размер на сумата 17 812.62 лв. С оглед разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД обаче, вземанията за лихви преди датата 15.09.2006 г., т.е. за три годишния период преди подаването на исковата молба, следва да се считат за погасени по давност. Изчислени с помощта на Програма „А.” на база главница в размер на 17 812.62 лв., дължимите лихви за тригодишния период, предхождащ подаването на исковата молба, възлизат в размер на 7 611.91 лв. За тази сума предявеният иск по чл.86 ЗЗД е основателен и след отмяна на въззивното решение в посочената му част същият следва да се уважи за сумата 7 611.91 лв. В останалата част решението по иска с правно основание чл.86 ЗЗД е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 3 390.81 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 230 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 265/2011 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 8997 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 1057/2010 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от [община] иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.102 ЗЗД за сумата 17 812.62 лв. и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата 7 611.91 лв., както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА А. Д. Д. от [населено място] да заплати на [община] на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.102 ЗЗД сумата 17 812.62 лв., представляваща непогасени вноски по договор от 23.08.2004 г. за продажба чрез търг на недвижим имот, общинска собственост, на основание чл.86 ЗЗД сумата 7 611.91 лв. - обезщетение за забава за периода 15.09.2006 г. – 15.09.2009 г., както и разноски по делото в размер на 3 390.81 /три хиляди, триста и деветдесет лева и 81 ст./ лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230 от 22.06.2011 г. по гр.д.№ 265/2011 г. на Благоевградския окръжен съд в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: