3 . стр. от решение по гр.д. № 458/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 572 С., 25 октомври 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав: РЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова Марио Първанов при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 458 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на С. окръжен съд от 19.12.2008 г. по гр.д. № 472/2008, с което е уважен предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от прекратяването на трудовото правоотношение до възстановяването на предишната работа. По повдигнатия въпрос едни съдилища приемат, че работодателят дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от прекратяването на трудовото правоотношение до възстановяването на предишната работа, а други съдилища – че такова обезщетение не се дължи. Върховният касационен съд намира правилно второто разрешение. Времето от незаконното уволнение до възстановяването на предишната работа се признава за трудов стаж без да е съществувало трудово правоотношение и без работникът да е работил. От това обаче не следва, че уволненият може да придобие права по отношение на лице, с което не го обвързва трудово правоотношение и това лице няма качеството работодател. Ако уволненият е работил при друг работодател и е придобил право на платен годишен отпуск, той може да претендира обезщетение от него, а ако не е работил по трудово правоотношение, той не е придобил право на отпуск по отношение на бившия си работодател и обезщетение не му се дължи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на възстановения на предишната работа работник се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от предходното уволнение до възстановяването му на работа, тъй като правото на отпуск се определя от времето, което се признава за трудов стаж. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че значение за правото на отпуск има и времето, през което работникът не е работил, но то се зачита за трудов стаж съгласно чл. 352 КТ, тъй като в това време е съществувало трудово правоотношение между работника и неговия работодател. При недействително трудово правоотношение (чл. 353 КТ) работникът придобива право на отпуск, защото е работил при съответния работодател. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че работникът придобива право на отпуск през време, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354 КТ). Времето от прекратяването на трудовото правоотношение до възстановяването на предишната работа се признава за трудов стаж, но не и за трудов стаж при съответния работодател. Ако през това време уволненият е работил по трудово правоотношение, той може да придобие право на отпуск по отношение на съответния работодател, но ако той не работи по трудово правоотношение, няма как да придобие право на отпуск по отношение на лице, с което не е обвързан от трудов договор. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на С. окръжен съд от 19.12.2008 г. по гр.д. № 472/2008. ОТХВЪРЛЯ иска на М. Й. П. от С. срещу [фирма], С. за сумата 1.080,00 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 244, ал. 1 КТ. ОСЪЖДА М. Й. П. от С. да заплати на [фирма], С. за сумата 300,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.